- Твърде печално е да се събудиш с мисълта, че животът е несправедлив. И то 66 години след раждането ти. Аз, Зографски, много съм чел. Наясно съм какво е казал Кротки: В живота е като във влака: твърдите места са повече от меките.
Пенсионираният учен Фарадей Попов редеше мрачните си мисли тъкмо когато по телевизията приключиха обзора на всички наводнения, земетресения, убийства, банкови фалити и пожелаха на драгите зрители: Един щастлив и много усмихнат ден.
Над мивката старшината от резерва Георги Зографски съсредоточено миеше някаква чаша и мислеше. По принцип той не понасяше Фарадей, наричаше го махленския Айнщайн и бе убеден, че пагонът на боеца от запаса струва много повече от всичките титли на кварталния изобретател. Този път обаче клиентът бе прав:
- Така е, Фарадей. Съгласен съм с Кротки, въпреки че въобще не знам кой е той.
- Емил Кротки, руски или по-скоро съветски писател.
- Няма значение. Добре го е казал. Като истински жепеец. Но моята болка е друга. Ето днес аз полковият готвач и артелчик не въртя сабя на бойното поле, а дремя в това вмирисано кафене и мия чаши, за да има къде да налея на пияницата Спиро. Това е гавра с отбранителната мощ на страната, Фарадей, подигравка с доктрината за национална сигурност.
В този момент мощната фигура на Спиро Спиров изпълни вратата на заведението. Той явно бе спал добре, защото влезе необладан от мрачните терзания на изобретателя:
- Ракия без мезе - поръча с бодър глас.
- Не е ли много рано, г-н Спиров - плахо попита Фарадей?
- Никак. С тези работи експерименти не бива. Пробвал съм и от обяд. Не е добре. Излишно се губят няколко часа. А аз съм от хората, които живеят на екс. Като в съветските филми.
- Грешиш, съседе. Не стил на пиене, а кауза трябва да има човек. Да я следва в огън и страст. Сякаш е Дженифър Лопес. Това осмисля. Прави те богат. Аз само веднъж останах без кауза и последва фатална загуба.
- Да не би да ти обраха мазето - тревожно попита Спиро.
- О, свещена простота! Мазе. Проза. Всичко започна миналата зима, когато се развали бойлерът. Пари за ремонт нямах, още по-малко за нов. В името на хигиената преминах на студена вода. Бодяха ме ледени игли, щраках със зъби, никой обаче не ме фотографира, не ме обявиха за мистър "Ice bucket chаllenge". И знаете ли защо.
- Защо- попитаха Спиро и старшината в един глас?
- Защото нямах кауза. Един счупен бойлер не може да бъде кауза, а само нещастно техническо събитие. Останах си само анонимен първопроходчик, вместо днес да съм гуру на всички заливащи се с ледена вода: от Лейди Гага до Максим Бехар.
Тук Спиро се намеси с тежка въздишка и поръча още една ракия:
- Имам братовчед - Никодим. Добро момче, нормировчик, филателист и привърженик на здравословното хранене. С булката си, дъновистка, нещо се сдърпаха и логично стигнаха до развод. Адвокатът на Никодим изглеждаше мъдър човек, но истина излезе и другото: Че мъдростта, за разлика от дългите крака, не се забелязва от пръв поглед. Точат се делата, тежко, мъчително и скъпо. Голям залог. Апартамент на главната улица и то не къде да е, а в Ямбол. Там, както знаете, през пролетта на 1877 година Султан изпуснал талисмана си , златен рог със златна верижка паднали в Тунджа. Голямо нещастие. Предсказанието било, че султанът ще си изгуби властта. Така и станало. Скоро пристигнали руснаците.
- Абе говори за братовчеда, остави го на мира султана.
- Казах това, защото апартаментът, обект на делбата, гледаше точно към "Златен рог", там, където е паднал талисманът. Но братовчедът го загуби. Сега в него живее адвокатът с възлюбената си, бившата на Никодим. Залюбили се, докато водили делото.
- Излиза, че въпросният адвокат вместо да защитава, предавал твоя родственик, и на всичкото отгоре рогоносецът му платил хонорар -възмути се Фарадей.
- Така беше. Ето на това аз му викам студен душ. Никакви глезотии. Само лед и нито капка вода. Направо да се изпотиш.
- Скромни хора сме ние българите - намеси се и старшината. Откриваме нещата, а американците обират лаврите. И един мой братовчед може да се нарече пионер в къпането с ледена вода. И той ще си остана непризнат, въпреки че плати душа не с 10 лева, а със 100 000 евро. Парите Генади даде с охота. Както казва Остап Бендер - в табличка с нарисуван червен карамфил. Човекът, който ги взе, много се усмихна. Веднага се видя, че зъбите му са работени от елитен зъболекар. В единия бе вграден бисер. За мен е чест, г-н Генадиев, каза, да бъдете мой клиент. Братовчедът благодари и се отмести встрани. Поне още десет, все бъдещи новодомци, чакаха след него с таблички, евро и карамфил. На първата копка ядоха агне по хайдушки. На втората - пържен калкан, после всичко утихна, а красавецът с бисерните зъби изчезна. Неосъществените новодомци създадоха Фонд "Издирване" и наеха частен детектив, следово куче и врачка. Песът се оказа обикновен помияр и вместо по пресните следи хукна след първата махленска кучка. Дори не я попита дали е обезпаразитена и имунизирана. Частният детектив взе солиден хонорар и отлетя за Сейшелските острови. Беше сигурен, че там се крие предприемачът. Скоро изпрати съобщение: Архипелагът обиколен. Вашият човек - неоткрит. Търсенето продължава. Пратете пари. Врачката Ефросина се оказа най-сериозна. Тя без колебание откри къде е злосторникът: Във вила, върху скала, каза. Строежът е законен, районът не е сеизмично опасен. Вълнението - пет бала, а средногодишната температура 24 градуса. Прозорците на спалнята на вашия човек гледат на югоизток. Това е сигурен белег, че скоро няма до го видите. Това ми се подава отгоре, заключи и поясни, че при следващото посещение тарифата се удвоява.
И тогава не някакви легени, а тонове ледена вода обляха Генадий и хората му. Но никой не чу и никой не разбра за този рекорд, достоен за Гинес. Нямаше снимки, селфита и предизвикателства. Само тишина. Толкова силна, че чак пука тъпанчетата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
