Безводието и изливането на бетон на път да откажат Лео и Симон от каменното село и България
Бог е дал на човека да яде хляб и да пие вода и той има право само това да иска, а всичко друго е по благословения. Тези думи са на Учителя Петър Дънов. Един белгиец в гърменското село Лещен ги доказа преди десетина дни. Липсата на вода в жегата разгневи кроткия иначе белгиец Лео Схоолс и той предприе атака на кметството, за да изрази своя мирен протест. Желанието на чужденеца бе да напомни на местната власт за изконното право всеки човек да има живителна течност, за да пие и да се мие. 67-годишният мъж окупира кабинета на кметския наместник Найле Ходжова още в 10 часа сутринта. Седна на кметския стол, но не заради мераци да заеме поста, а да принуди отговорните институции да си свършат работата и да осигурят вода за шепата местни хора и за стотиците туристи в архитектурния резерват, прочут с вековните си къщи.
"В продължение на цели 8 дни бяхме без вода. Това е кошмар. За нас е немислимо и неприемливо. Родени сме в белгийския град Антверпен, преди да дойдем тук, живяхме 8 години на испанския остров Тенерифе. Там не сме и допускали, че някъде в страна от Европейския съюз ще има такъв проблем. Чешмите ни сухи, а никой нищо не ни казва", разказва разпалено Лео за "изпушването" си. Затова отишъл в кметството и заел мястото на кметицата. Тя му обяснила, че трябва да напусне, но той бил непреклонен. И поставил ултиматум - връща се вкъщи, след като потече водата в дома му. В края на работния ден селският управник извикал полиция, тъй като не можел да заключи сградата. "Униформените се държаха добре с мен, не ме арестуваха. Обясних им, че просто искам вода, а не върша никакво престъпление. По-късно имах среща и с общинския кмет на Гърмен Минка Капитанова, за да обсъдим проблема. Най-важното е, че в момента има вода в цялото село.
Хората ми благодарят за борбата, която водих
в онзи ден, всички ме поздравяват и казват "Браво, Лео", твърди превърналият се по неволя и от безводие в герой пенсионер от Белгия. Според него и съпругата му Симон, която е с година по-голяма, безводието е заради местен ресторантьор, който врътвал кранчето, за да осигури вода за себе си за сметка на половината селище. На няколко пъти белгиецът отивал и пускал водата, макар и с цената на две нападения от служители на бизнесмена. Не само живителната течност създава дискомфорт на белгийското семейство, което живее в архитектурния резерват вече 5 години. Тук са непрекъснато, но на всеки три месеца пътуват до Белгия за по няколко дни. Там живеят двете им дъщери, от които имат четирима внуци - все момчета на възраст от 11 до 24 години. Те също идват в Лещен често, тъй като им харесва спокойствието, тишината и красотата на природата. "И те се учудват на безводието, на спирането на тока. Когато дойдохме през 2010 г., нямаше толкова много хотели и къщи за гости. Но започна бясно строителство на сгради, на изливане на бетон. Догодина тези постройки ще са още повече. Някога местната власт е нямало как да предвиди такова голямо потребление и на вода, и на ток.
Електричеството прекъсва, крушките едва мигат на моменти
споделят двамата съпрузи. Минути след тези им думи телевизорът замлъква, а екранът на компютъра угасва - токът спира за няколко минути. Затова са необходими нови мощности, нови комуникации, категорични са Лео и Симон. Община Гърмен е изготвила проект за трайното решаване на проблема с безводието в Лещен. Той е за израждане на воден цикъл в населеното място, но не бил одобрен в предишния програмен период. Кметството ще кандидатства отново за еврофинансиране. Проектът предвижда строителството на нови резервоар и водопровод, изграждането на нови водопроводна и канализационна мрежа. "Дано успеят, че селото започва да се превръща в умален макет на курорта Банско. Бум на строителството на хотели и къщи за гости, но не и на необходимите комуникации - улици, водопроводи, трафопостове. Спасението за това прекрасно селище е спирането на строежите. Вече не можем да видим красивата гора, качваме се на последния етаж на къщата, за да се насладим на природата. Небето също е чудесно, гледаме го с телескоп", казва Симон. Не приемат начина на строителство на част от сградите - покриват се сградите с керемиди, излива се бетон, поставят се прозорци с алуминиева дограма. Белгийците са убедени, че по този начин се съсипва уникалността на населеното място, в което адресна регистрация имат едва 6 души. Защото интереса на туристите от страната и чужбина към Лещен е заради вековните къщи, измайсторени от дърво и камък, а покривите им направени с тикли. Лео и Симон затова се влюбили точно в Лещен. Харесват много и другия архитектурен резерват, който е на 10 км нагоре в Родопите - Ковачевица. Живеели на остров Тенерифе, когато в интернет попаднали на кадри и информация за Лещен. "Къщите и природата така ни грабнаха, че въобще не се замислихме. Сменихме веднага Испания с България. С идването купихме земя и си построихме триетажната къща, наехме майстори от съседното село Горно Дряново. Изискването ни бе да я направят в пълен синхрон с вековните постройки по тези места. Цяла година работиха и изпълниха волята ни", казва Лео, който е инженер по професия. Белгийците вярват, че
силата и вълшебството на селото е в неповторимата архитектура
на постройките. Това е причината за наплива на туристите. Те могат да се настанят в съвременни сгради навсякъде в големите градове. Но търсят автентичното и древното. "Най-важни са комуникациите, Лещен не е готово да посреща толкова много гости. Хигиената също е от значение. Не бива отпадъците от контейнерите да се изхвърлят само веднъж в седмицата, започва да мирише, трупат се боклуци край кофите, грозна гледка е", споделя Симон, която някога е била офис секретарка и е наясно, че чистотата е приоритет навсякъде. Тя съвсем сама чисти голямата къща. Признава, че вече се уморява. Семейството не приема гости срещу заплащане в дома си. Заради натрупалите се проблеми в последните години сякаш не е изненада върху къщата им табелата с надпис: "For Sale". Не крият и цената, която искат за постройката - 322 000 евро. Това обаче не означава, че са взели категорично решение да напуснат страната ни. Вариант за тях е Ковачевица. "Трудно ще се разделим с България. Езикът ви за нас е много труден, говорим пет други - английски, френски, немски, испански и фламандски. Знаем само отделни думи на български език - вода, проблем, много, малко, при, плаща, хляб, топло, студено, ракия, може би, може ли, сладолед, лед, кола. Така и не намерихме училище в Гоце Делчев, където да учим езика ви. Тук трудно се разбираме с местните хора, които са добри, усмихнати и внимателни с нас. Сегашната кметица, а и предишната, не знаят въобще английски", разказват Лео и Симон. Това е проблем, защото няма кой да насочи, да упъти, да говори с чуждите туристи, които идват в Лещен. Двамата не крият, че може да отидат отново в Тенерифе, където също много им харесва. Признават обаче, че най-вероятно след повече от 13 години в чужбина изборът им ще е Родината. "По-мило от нея няма за нас, там са всичките ни роднини и близки. Не можем да я сравняваме нито с Испания, нито с България. Тук изкарахме 5 интересни години, може и да останем, но някои неща трябва да се променят. Искаме да живеем спокойно, а не да се борим с безводие и липса на ток. Желанието ни е да нямаме такива проблеми. За да можем вечер да седнем усмихнати на терасата, да отворим бутилка вино и да поглъщаме с поглед красотата на природата ви, уникалността на вековните къщи", признават Лео и Симон. Те обичат да пътуват до интересни културни и исторически забележителности у нас. Всичко това ще им липсва страшно много, ако си тръгнат от България. И ще отнесат "лъжица катран в кацата с мед" от престоя си тук в своята Белгия. Нещо типично за нашите географски ширини. За съжаление.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
