Парламентарна комисия да изчисти името на Васил Левски като докаже, че той не е извършил убийство и е бил несправедливо осъден на смърт според законите на Османската империя. Това предложи лидерът на "Атака" Волен Сидеров по време на поклонението пред паметника на Апостола на свободата в София на 19 февруари. „Предлагам да бъде направен символичен т. нар. контрапроцес, тъй като е минало много време, и да се изяснят правните обстоятелства на съденето на Левски. Да се изясни, че всъщност той е осъден за криминално престъпление по чл. 184 от тогавашния турски Наказателен кодекс, а не за това, че прави комитети и организация за революция", заяви Сидеров.
Идеята за ревизия на съдебния процес срещу Левски не е нова и периодично се повдига от родни историци. Те дават за пример и сходни контрапроцеси в други държави, оневиняващи техни национални герои – Жана Д'Арк във Франция, Ян Хус в Чехия, Галилео Галилей в италия. Миналата година пък писателката Неда Антонова в своя нов роман „Първият след Бога - любовта и смъртта на Васил Левски" застъпи тезата, че Апостола не е извършил приписваното му убийство на ратая Стойчо Гергинов в къщата на ловешкия чорбаджия Денчо Халача. Тя се позова на изследване на документи и неизвестни до този момент свидетелски показания. Писателката оспорва и автентичността на писмото на Левски до Каравелов, в което Апостола споделя за тежащия му грях от убийството на момчето. Тя се позовава на факта, че османските власти са успели да се доберат до кореспонденцията между двамата и са използвали писмата като доказателства пред съда срещу Левски. В процеса обаче изобщо не се позовават на подобно писмо, съдържащо самопризнания на Апостола за извършено убийство. Според нея такова тогава просто не е съществувало. То се появява чак след Освобождението, а печатът върху него не е оригинален.
- Г-н Сидеров, защо настоявате да се направи анкетна комисия в парламента, която да направи ревизия на съдебния процес срещу Васил Левски ? Да се свали от Апостола клеймото на убиец ли е основната цел ?
- За случая с Левски се убедих, че повечето хора не знаят какво точно е станало. Защо са го обесили и в резултат на какво. Когато изпратената от султана специализирана комисия се убеждава, че това е ръководителят и двигателят на цяла мрежа от комитети, в Цариград измислят подлата и хитра идея той да бъде осъден за криминално деяние, а не като революционер. По това време Османската империя е имала правосъдна система, в която е имало заемки от западноевропейската практика.
Левски е разпознат още при залавянето, защото турските власти разполагат с архива на БРЦК. Те се сдобиват с него след като жената на Любен Каравелов го дава на сръбски дипломат, който го предоставя на турците. От там те имат снимката на Левски и я разпространяват в многохиляден тираж. И понеже са разбрали кого са хванали,
Апостола е съпровождан от Търново до София от 150-200 кавалеристи. Затова и не е можело да бъде освободен, каквито упреци има по-късно.
Левски вижда, че е безсмислено да отрича с какво се занимава. Той обяснява цялата си дейност като създател на революционна мрежа. Но казва, че не е лош човек и разбойник, а се бори за правата на народа си. Дори обяснява на турците, че европейците са заели толкова важни позиции в империята - строежа на железопътни линии, търговията, че почти са я колонизирали, а това важи и за България. Високата порта държи да приключи бързо случая, за да не се разчуе, че се вдига революционно движение в България. Изпратената специална комисия, начело със Саид паша, има за задача да намери цаката на Левски така, че той да бъде убит, а не заточен.
- Защо османските власти държат на всяка цена Левски да бъде осъден на смърт ?
- Защото те виждат, че това е истински опасният човек. Но за да го пратят на бесилото, трябва да му припишат убийство. Така се появява свидетелят Вутьо, който единствен казва, че Левски е убил слугата Стойчо в къщата на ловешки чорбаджия. Това нещо никой друг не го потвърждава. Този Вутьо е човек на заловения за Арабаконашкия обир Димитър Общи, който иска да прехвърли цялата вина на Левски. Самият той отрича пред съда да е убивал момчето. Очевидно е имало някакъв обир в чорбаджийската къща в Ловеч, все повече данни има за това, и ратаят е убит от обирджиите, а не от Левски. Имало е свидетели извън къщата, но те не са разпитани от специалната комисия, която подхожда тенденциозно. След скалъпеното набързо обвинение, следва и самата екзекуция, която е направена в ранен час, преди разсъмване. Освен свещеника, там не е имало никакви българи, които после да приберат тялото на Левски, каквито версии се разказват. Присъдата е изпълнена, след което тялото му е сложено в някакъв общ гроб.
- Какво може да постигне един контрапроцес днес ?
- Първо да уличи тогавашната специална комисия, че е изфабрикувала обвинението срещу Левски. Да стане ясно, че той е обесен не за революционна дейност, а за измислено криминално деяние. Така ще падне и обвинението, че е убил човек, което беше контрааргумент от църквата при опитите за канонизиране на Апостола като светец. И тук е подлостта на османската власт, защото тя е искала да го принизи като убиец на непълнолетно момче. С един контрапроцес можем да докажем, че дори в тогавашните правни обстоятелства Левски е бил несправедливо осъден.
- Много хора обаче ще кажат, кому е нужно това, 145 години след обесването на Левски ?
- Ние сме длъжници на Левски. Не му знаем гроба, не му знаем дори рождената дата, защото аз продължавам да твърдя, че той не е роден през 1837 г. Самият Левски при първия разпит след залавянето му в Търново казва, че е на 27-28 години. Вероятната дата на неговото раждане е 1846 или 1847 година, той е поне 10 години по-млад отколкото пише в учебниците. Вижте и снимката от Белград на Левски с по-големия му брат Христо и с Христо Иванов-Големия, който е роден 1838 г. Васил стои до тях като юноша, видимо е много по-малък. Самата му рождена дата 18 юли никъде не е документирана. Първата биография на Левски е написана цели 11 години след смъртта му - 1884 г., от един сега неизвестен вече автор Георги Яковлев Кирков. Това е една брошура "Черти от живота и дейността на Васил Иванов Левски". Това заглавие го открадва Захарий Стоянов и пише вече известната биография на Васил Левски. За гроба му също имаше едни страшни препирни, едни легенди, измислици. Николай Хайтов го познавах лично, той беше така вдъхновен човек, но в лични разговори с него той си призна, че разкритията му къде е погребан Левски са за повдигане на духа.
- Митът за Апостола не е ли по-важен от всякакви факти и нови разкрития ?
- Да, но така не си ли измиваме гузната съвест. Защо ни се ще да вярваме в легенди, вместо да се напънем и да потърсим истината, поне за тъй наречения съдебен процес и следствената комисия.
- Какви са конкретните стъпки това да се случи ?
- Аз ще предложа анкетна комисия в парламента, ще видим как ще се приеме от другите партии. Ако тази комисия се сформира, тя трябва да поеме инициативата да се обърне към институции -Народната библиотека, където има много голям и слабо проучен османски отдел, тъй като това са ръкописи на арабски, БАН. А това изисква огромен труд, хора, специалисти, финансиране. Министерство на финансите трябва да отдели пари да се финансира това разследване и накрая да се излезе с едно заключение, че Левски е бил неправомерно екзекутиран по тогавашните османски закони.
- Трябва ли да се обърнем към съдебна инстанция в Турция, като наследник на Османската империя, за да отменят там присъдата ?
- Това е интересна връзка, но въпросът е деликатен, защото днешна Турция се смята за светска държава. В същото време политици като Ахмед Давутоглу пишат в своите трудове: "Ние сме новите османлии". Т.е. турски държавници днес имат самосъзнанието, че са наследници на тази империя, даже се гордеят. Ако е така, може да се зададе въпросът: а бихте ли помогнали, нямате ли при вас архиви, които също могат да изяснят случая, тъй като става дума за един символичен процес, а не за нещо, което реално има юридическа стойност. Да посочим, че нашият национален герой е бил неправомерно осъден. Аз не виждам причини да откажат помощ. Ако бях на мястото на Ердоган, бих предложил сам. Сега сме в добри отношения с Турция, даже премиерът Борисов и правителството играят роля на координатор с Евросъюза. Хубава идея е да се включат държавниците в Турция за изясняване на истината.
- Ако Левски беше доживял Освобождението, нямаше ли да е много разочарован от това, което се случва?
- Сигурно. Хаджипенчович, който му подписва смъртната присъда, не само доживява, а и става депутат, член на Върховния съд и си купува къща на 100-150 метра от бесилката. Циганинът палач Бекир, който бута бурето под Левски, пък става служител на общината. Факт е , че от 60 свидетели в цялото разследване по процеса срещу Левски, само 4-ма не са го посочили. Всички други казват: "Да, той беше главният комита, ние не сме виновни. Увлечени бяхме, заблудени". Това не звучи добре за българската народопсихология, но такива са фактите. По-добре е да ги установяваме и да си правиме изводи, отколкото да живеем в някакви лимонадени представи.
- Ако се оневини Левски за убийството на ратая, църквата ще го канонизира ли?
- Ако това се изчисти по един безспорен начин юридически, аз мисля, че и църквата ще вземе друго отношение. Канонизирането също е свързано с процес на разследване на живота на човека. Оневиняването ще помогне на църквата да вземе друго решение, примерно да приеме, че може да бъде канонизиран. Много от българите ще посрещнат това с радост, с облекчение.
- За хора, които не са съвсем наясно с каноните, е много странно как точно Левски не може да е светец.
- За светци се обявяват хора, които мъченически са загинали за вярата. Примерно Свети Георги Софийски е каран да се отрече от християнството и да стане мюсюлманин. Той отказва и турците го убиват по един зрелищен и садистичен начин. Това става през 16-ти век, в периода на насилствената ислямизация. Макар че в църквата се гледа на първо място дали човекът е загинал, за да защити вярата си, в случая може да се погледне и по-широко. Левски е минал през дяконство, отказал се е от служенето, но пък се е посветил на освобождение на народа си. Това също е богоугодна дейност, защото е тръгнал да освободи народа си от подтисничеството на иноверци. Т.е. пак се бори за вярата.
- Да се върнем към настоящето с въпрос за отношенията вътре в коалицията "Обединени патриоти". Туширахте ли различията или само спряхте медийните кавги ?
- Не са лесни отношенията между трима лидери, които са с различни характери и с различен път в политиката. Аз се старая да бъда координатор и балансьор в тези скърцания. Не трябва през медиите да се разговаря и да се посочват неща, които трябва да се решат във вътрешен план. Ние сме влезли в коалицията, за да можем да придвижим разни важни неща - за доходи, за икономика, за малък и среден бизнес, за сигурност в населените места. Да насочим вниманието си към тях. Кой колко пъти се появява по телевизията не е важно.
- Разправиите за Истанбулската конвенция изостриха ли отношенията с ГЕРБ ?
- Въпросът с конвенцията не е бил вписан в коалиционното споразумение, излезе под натиск отвън и срещна силна съпротива. Ние взехме категорична позиция като Обединени патриоти и нямаме разминаване. Конвенцията е само една вратичка, която се отваря за междуполови бракове, тържество на гейлиберализма. Слава Богу - хората го разбраха, събудиха се. ГЕРБ също усетиха, че не е моментът, оттеглиха конвенцията. Бих ги посъветвал по-малко да се вслушват в тези директиви от ЕС, защото оттам не идват само хубави неща. Там има течения, които те тласкат към неща, които са в противоречие с нашите традиции, с вярата ни, с виждането ни за живота. И на ГЕРБ само ще им помогне, ако се коригират в тази посока - да не рапортуват за всичко като комсомолци, а да бъдат малко по-критични.
- Значи Борисов да се вслушва повече в Орбан, отколкото в Меркел?
- Да, да слушат повече Орбан. Макар че и Меркел търпи метаморфоза след премеждията, които й се случиха, започна да гледа по-реалистично. Видя, че гражданите в Европа не казват: "Елате, мигранти, откъдето и да сте". Не искат санкции срещу Русия, а търговия с Русия. Всичко това, което САЩ и фактори като Сорос го налагаха през годините за все по-голяма съпротива срещу европейците, лидерите на Европа го виждат и започват да се съобразяват. Консервативното мислене, което означава традиции и идентичност, започва да изтласква глобално-либералното, което бе досега доминиращо.
- Как ще коментирате престрелката между президент и премиер ?
- Президентът трябва още да се развива, няма срамно да пита по-опитни политици. Според мен в момента се поддава на едно незряло виждане. Сигурно има хора, които му казват: "Браво, виж как му го каза!" Аз съм преживял това, знам го по себе си. Когато се държиш радикално, има хора, които казват: "Браво!" и засилват този импулс. Но това не е винаги верният импулс. Радикалното поведение е яздене на тигър. То се харесва на определени хора, но като цяло повечето българи не обичат радикалното и острото. Те обичат нещата да стават плавно, да няма катаклизми. Така че в момента Радев преживява детския период на политика - да бъде по-радикален. Дано да узрее, той е умен мъж. Но президент и премиер не трябва да воюват.
- Няма ли геополитика в този конфликт?
- Не, не виждам, по-скоро личностно мерене на химикалки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
