„Къде си, слънце" е поредната прекрасна книга на Юлия Спиридонова със зрелищно-трогателните илюстрации на отличния художник Пенко Гелев. След „Бъди ми приятел" и „Каква магия крие се в снега" („Кръгозор") в "Къде си, слънце", последната част от трилогията с приказки, краставото жабче става още по-симпатично и по-героично.
Юлия Спиридонова е сред най-обичаните от малчуганите писатели. Те обикнаха и героя й – краставото жабче. Защото то е необикновено – не заради грапавата си кожа, а заради сърцето си, изпълно с обич и смелост.
В „Къде си, слънце" жабчето е изправено пред следващото предизвикателство. Пролетта е дошла, дърветата са покрити с листа, цветята цъфтят, животните се събуждат от зимен сън, а самодивите се връщат от далечното Самодивско царство. Без да искат, жабчето и таласъмът разбуждат Халата – най-голямото чудовище на света. Халата е спала няколко века и е толкова гладна, че гълта слънцето. Над земята пада черен мрак, става студено и страшно, в гората пристигат зловредните създания. Жабчето се впуска във вълнуващо приключение, за да освободи слънцето.
Юлия Спиридонова отново ни среща с приказни герои и създания от българския фолклор – самодиви, таласъм, хала, горска вещица, дидиен, караконджо, стопан и други. Това е приказка за приятелството и смелостта, за светлината, която носи живот и радост. Чудесен финал на трилогията, посветена на верните приятели, на безкрайната мъдрост на природата, на обичта и надеждата.
Визитка
Юлия Спиридонова е дъщеря на известния художник Симеон Спиридонов. Завършва Софийския университет „Свети Климент Охридски" и НБУ. Работи като сценарист и автор на свободна практика. Тя е най-търсеният писател в 18 от 27 регионални библиотеки според проучване на сайта „Аз чета" от 2011 година, направено чрез онлайн въпросник към служителите на словото
Юлия има заснети над 400 сценария за БНТ, подписва няколко куклени поредици, участвали в международни фестивали. Автор е на детското седмично предаване „Здравей" за електронни развлечения и интернет, което през 2003-а печели националната награда „ДеИнтина".
Съсценарист е на филмите „Break аn еgg" и „Златната ябълка" („Creative сenter").
Дамата е инициатор и организатор на различни доброволческите акции - „Кой обича приказки", "Летящо прасе", „Където живеят деца, трябва да има детски книги". Посланик е на инициативата "Забавното лятно четене".
Член е на СБХ. Още с първото си произведение -„Утешителят" през 1996-а, Юлия Спиридонова печели награда на ЮНЕСКО за къс разказ, по-късно отпечатан в антологии на английски и френски език. Писателката има дузина родни и международни отличия, включително „Петко Р. Славейков" за принос в детската литература, „Константин Константинов" и "Перото", номинирана е три пъти за „Христо Г. Данов", както и за най-големия приз за детско-юношеска литература на името на Астрид Линдгрен". Юлия Спиридонова е най-четеният детски автор за 2016-а в Столична библиотека и е избрана за "Писател на годината".
- Госпожо Спиридонова, какво или кой ви вдъхнови за заглавията на трите приказки за краставото жабче?
- Вдъхновиха ме любими творци – писателят философ Албер Камю и поетите Емили Дикинсън и Уолт Уитман. Не знам дали са харесвали жаби. Даже има едно стихотворение на Емили Дикинсън, в което тя се присмива на самовлюбена жаба. Но си мисля, че може би краставото жабче щеше да ѝ стане симпатично.
- Какво е за вас слънцето - без, разбира се, да ни издавате къде е то?
- Може би защото
не съм зловредно създание като юдинките и мамниците
Много обичам слънцето. И наистина ми липсва, когато го няма. Жабчето има ясно изразени човешки черти на характера.
- Има ли то в човешкия свят прототип и кой е той?
- Прототип на краставото жабче е всяко дете, което някога се е чувствало самотно и неразбрано.
- Приказките са с добри и лоши герои, а вашите персонажи търпят развитие - и лошите в даден момент правят добри неща. Защо?
- Защото вярвам, че и в най-лошото създание се крие едно добро същество. Понякога на доброто същество му трябва съвсем мъничко помощ, за да се покаже.
- Вече всичко обичат малкото жабче - и деца, и възрастни. Какви други животинки или същества предвиждате за главни действащи лица в следващите ви книги?
- Сега пренаписвам един детективски роман, в който
детективът попада на Долната земя
Там той среща някои от съществата, които се появиха първо в жабешките книжки – змеят, ламята, няколко дидеина, безброй малки таласъми и самодиви. Тези същества от българския фолклор май решиха да останат при мен след приказките за жабчето. На всичкото отгоре дойдоха и още странни създания! Те не искат да си отидат и подозирам, че ще останат доста дълго при мен. Това е хубаво, защото така ще успея да напиша цели три детективски романа. В тях ще има много приключения, смях и изненади. Надявам се да станат любими на читателите ми така, както станаха любими и жабешките приказки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
