БГ медици разбулиха "новия холестерол"

БГ медици разбулиха "новия холестерол" | StandartNews.com

Аминокиселината е в основата на инфаркта и инсулта, търсят връзка и с рака


Какво ни причинява холестеролът е нещо, което и малките деца вече знаят. Малцина обаче са наясно, че има едно съединение, което заплашва да се превърне в "новия холестерол" по отношение истерията на човечеството към причинителите на различни болести.

Това е хомоцистеинът, който е тясно свързан с риска от атеросклероза. От своя страна тя е в основата на най-голямата смъртност - носи "отговорността" за инфаркт на миокарда и мозъчен инсулт. Едно откритие на Медицинския университет в столицата взриви научния свят - медиците доказаха, че ние сами внасяме хомоцистеин в организма си с храната и напитките. Едно изследване, в хода на което случайно се изяснило, че съединението се среща и в червеното вино, обърна представите за това как разболяваме тялото си.
--
Първия път, когато открихме, че хомоцистеин има и в червеното вино, не повярвахме, разказва Валентин Лозанов от Медицински университет - София. "Всъщност тръгнахме от правенето на аналитичен метод, който да се използва като диагностично средство. И съвсем случайно направихме анализ на вино. Когато видяхме, че има хомоцистеин, решихме, че сме сбъркали нещо".

Повторили проучването, а след това започнали да изследват и други вина. Свързали се с Агенцията по вината, за да направят проучвания на маркови селектирани напитки, които са с доказан произход и със сигурност са направени от грозде. Скоро се изяснило, че съединението присъства във всички над 30 изследвани питиета. Преди да публикуват резултатите, ги накарали да направят 4-5 потвърждения по различни методи, за да докажат, че тезата им е вярна.

Това забавило публикацията с около 2 г.

През този период обаче дошла идеята, че може би появата на хомоцистеин се дължи на използваните дрожди в процеса на ферментация на виното. Съвместно с Аграрния университет-Пловдив направили изследване, за да потвърдят това. И тъй като дрождите всъщност са хлебна мая, започнали да проучват и други изделия, в чиято основа стои маята. Първо се насочили към хляба, като купували самуни на произволен принцип. Някой дори донесъл хляб от Гърция специално за целите на изследването. Оказало се, че веществото, което се намира в много тясна връзка с развитието на атеросклероза, се съдържа и там. Скоро обаче станало ясно, че го има и в храни без мая - така проследили пътя му до пшеницата, в която то съществува от самото начало. Всъщност - съдържа се във всички зърнени храни, както и в бирата, разказва Лозанов.

По думите на ректора на Медицинския университет проф. Ваньо Митев се знае значително по-малко за механизма на действие на това вещество. В сравнение с изследванията на холестерола това е непозната територия, в която, колкото повече научаваш, толкова повече нови въпроси възникват. Един от тях бил дали когато привнесеш с храната и алкохола хомоцистеин в организма си, той попада в кръвта и вътрешните органи. За целта в университета направили проучване с храни с белязан хомоцистеин, които давали на плъхове. Твърде скоро се оказало, че действително след приемане на храната съединението преминава в кръвта и след това се натрупва във вътрешните органи - най-вече в сърце, далак и мозък. Нещо повече - натрупан веднъж в сърцето, хомоцистеинът

не се повлиява от медикаментозни терапии

Консумацията на продукти с повишено ниво на това вещество води и до увеличаването му в организма. Освен това при лечението на някои заболявания като например паркинсонова болест се развива т. нар. хиперхомоцистеинемия - тоест силно завишаване на тези нива. За лечение в такива случаи обикновено се препоръчва терапия с витамини от групата В. Използва се и фолиева киселина, която обаче само снижава нивата му в кръвната плазма, но не води до отстраняване на риска от сърдечно-съдови заболявания.

В момента учените изследват задълбочено и друга връзка - на наличието на хомоцистеин с раковите заболявания. Знае се, че от това съединение се генерират т. нар. полиамини - то участва в техния синтез. А от своя страна те имат особеността нивото им да се повишава винаги, когато в организма има злокачествен растеж на клетки - тоест образуване на тумори. Неслучайно полиамините

са ползвани и като туморни маркери

при изследванията за онкозаболявания. В момента обаче не е категорично доказано дали наличието на повишен хомоцистеин има тясна корелация с рака. Знае се също, че въпросните полиамини имат важно участие и при образуването на склеротичната плака, затова и те са в основата на коронарните заболявания. "Точните механизми на образуването на тази плака не са ясни, в сравнение с холестерола изследванията са много по-назад", казва проф. Митев.

За хомоцистеина се знае също, че съществува ген, отговорен за неговото широко разпространение в организма. Ако човек има генетично увреждане, високият хомоцистеин се унаследява. "Съществуват три варианта - нормално състояние на хомоцистеина, изключително високи стойности, характерни за хората, при които това е заложено генетично, и междинно положение. Именно то е територията, която е патогенна и за която не е ясно на какво се дължи увеличението на хомоцистеина - дали на начина на живот и консумацията на определени храни, или на други фактори", разказва Валентин Лозанов. Изследвания върху веществото, което се бори с холестерола за званието "Бич номер едно", се правят във всички страни. Има дори проучвания, които обаче не са доказани, а по-скоро базирани на статистика, че

дори пушенето на цигари води до увеличение

на нивата му. Какво още ще покаже науката за хомоцистеина, ще става ясно тепърва. Нищо чудно обаче скоро да дойде времето, когато на етикетите на продуктите до многото Е-та да стои и неговото име, както и количеството, в което той се съдържа в храната ни.

Лабораторията като на НАСА

Лабораториите ни приличат на НАСА, шегува се ректорът на Медицинския университет проф. Ваньо Митев. Апаратурата в тях е супермодерна, като всеки апарат струва средно 1 млн. лева. Парите за тях са осигурявани по проекти. Сега очакват и нов мас-спектрометър последно поколение. "Имаме апаратура, с която можем да направим същите генетични изследвания, които си направи Анджелина Джоли", разказва проф. Митев. Надеждата му е депутатите да разрешат сключването на публично-частни партньорства между университети и фирми, за да може лабораториите им да се ползват при пълно натоварване за различни изследвания, които са не само научни.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай