Рим. Проточилата се сага с църквата в Рим, дадена на българите за ползване от покойния папа Йоан Павел II, ще получи неочаквано разрешение. Храмът "Св. Винченцо и Анастасио" на фонтана "Ди Треви" на пъпа на Вечния град е затворен за дълъг ремонт. В него не се допускат нито католици, нито православни
Ремонтът ще се проточи с години, защото нужната реконструкция изисква средства, които италианската държава не може да даде накуп. Затова Западната епархия на Българската православна църква ще получи нова църква, научи "Стандарт" от високопоставени синодални източници. Викариатът на Рим предлага два храма, в които българите в Рим могат да задоволяват духовните си потребности - "Св. Павел" и "Св. Екатерина". И двете също са в историческия център на Рим. Предстои митрополитът ни за Европа Антоний да огледа двата храма. И да избере този, който е по-подходящ за местното паство.
Отскоро е сменен и свещеникът ни във Вечния град. Духовните нужди на българите ще бъдат обгрижвани не от Климент Бобчев, а от отец Емил Ангелов от Загреб. Галактион решава съдбата на Климент. Проблемите с храма ни на фонтана "Ди Треви" са заради архимандрита, призна митрополит Антоний пред БНР преди дни.
Доверието беше загубено безвъзвратно пред Светия престол и пред Викариатството на Рома. При последната ни среща с кардинал Валини и с монсеньор Дзупи, на която присъстваха както представители от епархийския съвет на Западно- и Средноевропейската епархия, така и двамата посланици пред Светия престол и пред държавата Италия, ние станахме свидетели на истината, която ни беше съобщена от Римския викариат", призна дядо Антоний. В средите на духовенството се говори, че от Викариатството са се оплакали, че Климент и назначени от него хора на практика били превзели църквата на фонтана "Ди Треви". А по договор тя е дадена за служби в петък, събота и неделя - не за постоянно ползване през цялата седмица.
През 2011 г. Епархийският духовен съд на Западно- и Средноевропейска епархия направи опит да реши въпроса с Бобчев и му наложи наказание низвержение без отлъчване от Църквата. Говори се, че под натиска на влиятелни покровители на архимандрита обаче, Св. синод отхвърли решението и го остави на така желания от него пост в Рим. А две години по-късно българите загубиха храма си в центъра на Вечния град. Сега Епархийският съвет на Западноевропейска епархия не може да наложи наказание на архимандрит Климент, тъй като той е клирик на Старозагорска епархия, а служи в църковната ни община в Рим по съвместителство, докато е студент във Вечния град. Сега съдбата на Климент е в ръцете на митрополит Галактион.
И в Букурещ ни изпъдиха
Случаят с храма "Сан Винченцо и Анастази далече не е прецедент. Вече пета година съществува подобен проблем с българската църква в съседна Румъния.
През 1954 г. храмът "Св. пророк Илия", намиращ се в центъра на Букурещ, е даден за временно ползване от българската общност. В грамотата на тогавашния румънски патриарх Юстиниан, с която се урежда въпросът, пише, че църквата ни се отстъпва, "докато българите не си построят нова". През 2009 г. обаче епархийски съвет на Букурещката архиепископия излиза с решение да назначи за първи свещеник в храма отец Габриел Григореску. Румънската патриаршия оправдава това си действие с мотива, че храмът, според нея, е в лошо състояние и, базирайки се на действащото законодателство за връщане на конфискуваните имоти от комунистическия режим, отнема църква от българската общност. Нашият свещеник Петър Тотев е подложен на натиск от страна на Румънската патриаршия посредством непрекъснати заплашителни телефонни разговори и ултиматум за напускане на храма. На 30 май 2009 г. той предава ключовете от църквата на специална комисия, назначена от Букурещката архиепископия. Тогава от Румънската патриаршия обещават на нашата общност да построят в двора на бившия руски храм "Св. Николай", сега водещ се студентски храм, помещение за събиране на българите. Това така и не се случва.
През 2011 г. Надежда Ганева и синът й Велин даряват свой имот в букурещкото предградие "Снагов" на Българската православна църква (БПЦ) за построяването на храм и културно-просветен център за нашенците в румънската столица. Дарението е направено, след като общината на Букурещ изпрати официално писмо до БПЦ, в което уведомява за отказа за придобиване на подходящ терен в Букурещ за построяване на български православен храм и културен център. Строеж обаче все още не започнал поради липса на средства.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
