София. Държавата ни има един нов лош вестоносец. Уж на грами на Държавния департамент, с които сайтът Уикилийкс пълни пространството. Този вестоносец толкова се е вживял в ролята си, че вече се е помислил за последна инстанция. Пълна глупост. Оказва се, че разпространяваните грами до САЩ не са нищо повече от препечатка от слухове в самата България. В полза на една определена група ченгета. Както винаги се е случвало у нас досега.
Тази групичка си има лице, което громи враговете народни - от Борисов до руската мафия. Лицето е един никому неизвестен доскоро, но сега главен редактор на известен бургаски сайт Атанас Чобанов. А зад него копчетата натиска сивият кардинал в партията на ДСБ и бивш директор на Националната служба за сигурност.
Чобанов става "журналист" покрай издаването на вестничето си "Парижки вести". В България обаче се прочува като независим журналист и коментатор именно покрай бургаския сайт, чрез който пълни интернет с уж скандални разкрития, които никога нямат продължение, защото в голямата си част са слухове и интриги. Ако се зачетете в оригиналите на грамите, ще видите, че в по-голямата си част около всяко твърдение се прави уговорката - "предполага се", "твърди се". Т.е. нито един от тези факти не е проверен.
И все пак кой е Атанас Чобанов и как така всичките му опити да се представи като изцяло обективен журналист спират в точката, където става ясно, че той няма нито една критична публикация срещу сините от ДСБ?
Чобанов е софиянец, завършва 9-та френска гимназия на пъпа на София. След това е приет да учи френска филология в Софийския университет. Типично за тийнейджърите от сой по времето на социализма става комсомолски секретар, а през 1989 г. подава молба, за да бъде приет в БКП. Може би потресен от падането на режима на Тодор Живков, 2 години по-късно той заминава за Париж, където става емигрант.
Пред 1992 г. записва лингвистика в Университет Париж 10, според публикуваната от самия него автобиография. През 2004 г. Чобанов дори е научен сътрудник в споменатия парижки университет - в лаборатория към Националния център за научни изследвания Модико. Всъщност Чобанов се занимава само с лингвистични изследвания в университет по отбраната в Нантер, става ясно обаче от описанието на програмата.
На сърцето му обаче не е лингвистиката, а политиката. Още в средата на 90-те прави опити да се върне към България и да влезе в голямата игра. Без да подбира партии, той е готов да се сложи от Жорж Ганчев, през Евролевицата на Александър Томов до СДС в края на века.
В специалния сайт, създаден от група българи от цял свят - от Ню Йорк до австралийския Аделаида и бразилския Сао Паулу, Чобанов е отритнат отвсякъде поради психическа неуравновесеност, нарцисизъм и агресивност. По-късно Чобанов дори прави опити да създаде свои политически формирования - "Е-партия" и Съюз на българите по света "Бъдеще".
Политиката обаче не е нито в кръвта, нито по силите на Атанас Чобанов. Пак според "хейтърския" по думите на самия Чобанов сайт tchobanovtruth.wordpress.com "французинът" се отличава с безпринципност и готовност да направи всичко за пари, характеризира се с пълна безидейност и склонност да паразитира върху чужди идеи, които представя за свои. Политическите му възгледи били объркани, противоречиви, показват некомпетентност и непознаване на политическите проблеми.
Разбиранията му са странна смесица от анархо-комунизъм и десен радикализъм. Политическото му отхвърляне го тласка в медиите. През 2009 г. Чобанов с измамни действия успява да придобие права върху вестничето "Парижки вести", като го използва като повод да събира спонсорства и дарения за собствената си издръжка. Според същия хейтърски сайт Чобанов на няколко пъти се предлагал като сътрудник на българските тайни служби, но след като за това не са предложени финансови облаги, се е отказал и започнал да злослови срещу тях.
Ставайки медийна звезда в собствените си очи, той пак обръща поглед към политиката - през същата година Атанас Чобанов се кандидатира за евродепутат от Синята коалиция. Проектът му заедно с ДСБ отново е белязан с неуспех. Затова от 2010 г. Чобанов е собственик на balkanleaks.eu, което е българското псевдо копие на wikileaks.
Сайтът му е създаден, за да шантажира обществото и да подсигури медиен комфорт на неговите спонсори. Последната публикация на псевдо журналиста е от 1 април - в нея той пише, че се завеждат дела срещу Борисов, Станишев, Овчаров, Румен Петков, Симеон Сакскобургготски, Милко Ковачев и Мирослав Севлиевски. Дори в първоаприлската публикация няма дума за зулумите на Иван Костов или на някой от СДС. Както всъщност цялата дейност на Атанас Чобанов е една зле скроена първоаприлска шега.
Екип на "Стандарт"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
