Какво понасят лекарите, борещи се с коронавируса

Основните затруднения идват от тези скафандри, в които лекарите са затворени по 10-12 часа

Какво понасят лекарите, борещи се с коронавируса | StandartNews.com

Основните затруднения идват от тези скафандри, в които лекарите са затворени по 10-12 часа, тъй като с тях не могат да пушат, да пият вода, да се пипат по лицето, а това е трудно и затова според него някои от тях се заразяват. Това сподели в сутрешния блок на БНТ реаниматорът от болница "Св. Екатерина" д-р Филип Абединов.

Той демонстрира какво се случва, когато някой говори, вика и пее и също така, когато някой кашля и киха. "При кашлицата може да генерирате 10 атмосфери налягане. Самата храчка, която е богата на 3000 капчици аерозол, може да хвръкне до 2 метра и нещо", обясни реаниматорът.

"Ние сме на първа линия, но последна инстанция. Първо - човек трябва да е заразен, второ - той може изобщо да не стига до болницата, част от тези пациенти имат лека симптоматика и си остават вкъщи на домашно лечение. Една група започват да влизат в болниците, но те не са толкова изразена група. И те пълнят болниците. Ако тези хора се влошат, идваме ние и при нас процентът на оцеляване е доста по-малък. Около 60% от тези пациенти умират. Трудно се гледат тези пациенти", разказа реаниматорът.

Д-р Абединов напомни, че е важно хората на протестите да носят маска. Когато човек пазарува, да не си пипа лицето, защото може да се докосва до заразени повърхности. Когато се завръща от чужбина, дори при отрицателен тест, да се изчака поне още 4-5 дена.

Ако човек шофира и е сам, не е необходимо да носи маска, тя може да намали периметъра на виждане. Когато има спътник, чийто здравен статус е неясен, или пътуването е дълго, тогава е редно да се сложи. "Носенето на маски навън в пространството, където грее слънце. То е най-мощният дезинфектант в природата. Когато то премине през кислорода във въздуха, предизвиква озон, а той е най-агресивното средство, което унищожава и дезинфекцира. Практически тези места с хубаво слънчево греене са много защитени", допълни реаниматорът.

Според него лечението с плазма вероятно е добър метод, но трябва да имаме доказателства. "Преди ползвахме плазма от имунизирани дарители, антистафилококова плазма, но тези производства са много трудни, много грижа и много работа, а много скромно заплащане. Ще е страхотно ако тези практики се върнат", категоричен беше той.

Докторът беше категоричен, че разпространението на вируса е един биологичен процес и той е неизбежен. "Трябва да живеем с него, но въпросът е как. Ако ще направим това масово събиране, ще направим тази крива огромна, а нашите възможности ще са някъде по средата. Логично е да нямаме места, да преливат нашите заведения и ние да се чудим какво да правим - да правим полеви болници и т.н., но грижата за тези хора ще е изключително ниска и ще имаме много негативни резултати".

И тъй като нямаме ваксина и адекватно лечение, според него ни остава социалната ваксина. "Да се ваксинираме с малко търпение, с малко желание да спазим някои неща. Има една песен - "По-полека".

Притесненията са свързани с това, че големите икономики, които имат много средства, в момента в който се укроти при тях пандемията, ще се обърнат към места, където има подготвени лекари. А четири групи колеги вече не са в България. И има голям шанс у нас да се намалят лекарите, които се занимават с анестезиология и интензивно лечение.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай