За­що Тръмп си по­же­ла най-го­ле­мия ос­т­ров?

В Ну­ук виж­дат бъ­де­ще­то на дър­жа­ва­та в пъл­на­та й не­за­ви­си­мост, а не в прев­ръ­ща­не­то й в 51-ви щат Ако ку­пи Грен­лан­дия, ще дър­жи Ки­тай нас­т­ра­на

Це­ли­ят свят под­с­ко­чи (да не го­во­рим за Да­ния!), след ка­то "Уол Стрийт Джър­нъл" и ня­кол­ко дру­ги вес­т­ни­ка в САЩ съ­об­щи­ха, че пре­зи­ден­тът До­налд Тръмп с "раз­лич­ни сте­пе­ни на се­ри­оз­ност" из­ра­зя­ва ин­те­рес да за­ку­пи Грен­лан­дия - най-го­ле­мия ос­т­ров на све­та.

В не­де­ля Тръмп пот­вър­ди ин­те­ре­са си да про­у­чи въз­мож­ност­та за при­до­би­ва­не на Грен­лан­дия, ка­то за­я­ви, че "по съ­щес­т­во то­ва е го­ля­ма сдел­ка с нед­ви­жим имот" и че "би би­ло ху­ба­во" от стра­те­ги­чес­ка глед­на точ­ка. Раз­би­ра се, мно­зи­на от­х­вър­ли­ха но­ви­на­та ка­то ше­га. Нап­ри­мер бив­ши­ят пре­ми­ер на Да­ния Ларс Льо­ке Рас­му­сен на­пи­са в Ту­и­тър, че "то­ва тряб­ва да е пър­во­ап­рил­с­ка ше­га". Ми­нис­тър-пред­се­да­те­лят на Грен­лан­дия Ким Кил­сен под­чер­та в свое изяв­ле­ние, че "Грен­лан­дия не се про­да­ва и не мо­же да се про­да­ва", а Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те ра­бо­ти на Грен­лан­дия пус­на след­ния ту­ит: "От­во­ре­ни сме за биз­нес със САЩ, но не и за про­даж­ба". Грен­лан­дия е най-го­ле­ми­ят ос­т­ров на све­та с об­ща площ от над 2 000 000 кв. км и

на­се­ле­ние от око­ло 56 000 ду­ши

Ос­т­ро­вът е дат­с­ка ко­ло­ния до 1953 г., ко­га­то ста­ва дат­с­ка про­вин­ция. При­до­би­ва ав­то­ном­но уп­рав­ле­ние през 1979 г. и има са­мо­уп­рав­ле­ние от 2009 го­ди­на.

За­ко­нът за са­мо­уп­рав­ле­ни­е­то от 2009 г., прех­вър­ли по­ве­че пра­во­мо­щия от дат­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во на мес­т­но­то пра­ви­тел­с­т­во и Грен­лан­дия пос­те­пен­но по­е­ма от­го­вор­ност за по­ли­ти­чес­ка­та, съ­деб­на­та и ико­но­ми­чес­ка­та си сис­те­ми. Дат­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во про­дъл­жа­ва да кон­т­ро­ли­ра вън­ш­ни­те ра­бо­ти и от­б­ра­на­та. Да­ния съ­що та­ка и за­паз­ва кон­т­ро­ла си вър­ху па­рич­на­та по­ли­ти­ка и пре­дос­та­вя го­диш­на суб­си­дия. Спо­ред За­ко­на за са­мо­уп­рав­ле­ние от 2009 г. Грен­лан­дия мо­же да обя­ви пъл­на не­за­ви­си­мост. През пос­лед­ни­те го­ди­ни има­ше ня­кол­ко при­зи­ва за то­ва, но съ­щес­т­ву­ват раз­ног­ла­сия да­ли то­ва тряб­ва да се слу­чи се­га или по-къс­но. Пре­ди дни дат­с­ка­та ми­нис­тър-пред­се­да­тел­ка Ме­те Фред­рик­сен за­я­ви пред мес­тен вес­т­ник, че "Грен­лан­дия не се про­да­ва. Грен­лан­дия не е дат­с­ка. Грен­лан­дия при­над­ле­жи на Грен­лан­дия". Но ако пог­лед­нем от­въд ше­ги­те и не­о­ко­ло­ни­ал­но­то зву­че­не, как­во ис­ка Тръмп ка­то пред­ла­га да ку­пи Грен­лан­дия, за да ут­вър­ди ин­те­ре­си­те на САЩ в ре­ги­о­на?

Пър­во тряб­ва да се от­бе­ле­жи, че иде­я­та за за­ку­пу­ва­не на Грен­лан­дия тряб­ва да се раз­г­леж­да, как­то от по­ли­ти­чес­ка, та­ка и от ге­ос­т­ра­те­ги­чес­ка глед­на точ­ка. Тъй ка­то Грен­лан­дия има

ог­ром­но ге­ос­т­ра­те­ги­чес­ко зна­че­ние

как­то ка­то част как­то от Ар­к­ти­ка, та­ка и от се­вер­но­а­ме­ри­кан­с­кия кон­ти­нент, тя на­пъл­но се вмес­т­ва в док­т­ри­ни­те на не един пре­зи­дент на САЩ за под­дър­жа­не­то и евен­ту­ал­но­то за­сил­ва­не на аме­ри­кан­с­ко­то при­със­т­вие в ре­ги­о­на. Съ­щев­ре­мен­но по то­зи на­чин мо­же да се дър­жи Ки­тай на раз­с­то­я­ние.

Грен­лан­дия и Да­ния ве­че имат сво­и­те от­но­ше­ния и ан­га­жи­мен­ти към си­гур­ност­та на САЩ в рам­ки­те на НА­ТО, а най-се­вер­на­та во­ен­на ба­за на Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти - въз­душ­на­та ба­за Ту­ле - се на­ми­ра на се­ве­ро­за­пад­ния бряг на Грен­лан­дия. По-ра­но та­зи го­ди­на аме­ри­кан­с­ко­то по­сол­с­т­во в Ко­пен­ха­ген обя­ви, че Дър­жав­ни­ят де­пар­та­мент на САЩ ще въз­с­та­но­ви сво­е­то пос­то­ян­но пред­с­та­ви­тел­с­т­во в Ну­ук - ад­ми­нис­т­ра­тив­ния цен­тър на ос­т­ро­ва.

През пос­лед­ни­те ме­се­ци САЩ ак­ту­а­ли­зи­ра­ха ня­кол­ко от сво­и­те до­ку­мен­ти за ар­к­ти­чес­ка по­ли­ти­ка, вклю­чи­тел­но стра­те­ги­и­те на ми­нис­тер­с­т­во­то на от­б­ра­на­та и бре­го­ва­та ох­ра­на на САЩ. Об­що­то меж­ду те­зи до­ку­мен­ти е опи­са­ни­е­то на Ар­к­ти­ка ка­то зо­на на стра­те­ги­чес­ка кон­ку­рен­ция и оп­ре­де­ля­не­то на Ки­тай и Ру­сия ка­то най-го­ле­ми­те пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва пред пос­то­ян­на­та ста­бил­ност на ми­ра в ре­ги­о­на. Дър­жав­ни­ят сек­ре­тар на САЩ Майк Пом­пео пре­диз­ви­ка меж­ду­на­род­ни ре­ак­ции, ко­га­то се обър­на към Ру­сия и Ки­тай в без­п­ре­це­ден­т­на реч по вре­ме на ми­нис­тер­с­ка­та сре­ща на Ар­к­ти­чес­кия съ­вет във Фин­лан­дия по-ра­но та­зи го­ди­на. Вне­зап­ни­ят ин­те­рес на Тръмп към най-го­ле­мия ос­т­ров в све­та тряб­ва да се раз­г­леж­да в кон­тек­с­та на те­зи съ­би­тия. През пос­лед­ни­те го­ди­ни ки­тайс­ки­те ком­па­нии ин­вес­ти­ра­ха в грен­лан­д­с­ки мин­ни про­ек­ти, а през 2018 г. ки­тайс­ка фир­ма по­да­де офер­та в кон­курс за

раз­ши­ря­ва­не на ле­ти­ща­та на ос­т­ро­ва

То­ва пре­диз­ви­ка без­по­койс­т­во, как­то в Да­ния, та­ка и в САЩ, и на­ка­ра то­га­ваш­ния дат­с­ки пре­ми­ер Ларс Льо­ке Рас­му­сен да се на­ме­си. Ин­те­ре­сът на САЩ към Грен­лан­дия в нас­то­я­щия мо­мент не е ни­що но­во, но се­га, ко­га­то гло­бал­ни­ят ин­те­рес към Ар­к­ти­ка се уве­ли­ча­ва, САЩ ис­кат да по­ка­жат, че ще за­щи­та­ват то­ва, ко­е­то е тях­но. Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти ис­кат да осъ­щес­т­вят ед­на своя меч­та пре­ди Ки­тай или ня­коя дру­га дър­жа­ва да поп­ре­чи на стра­те­ги­чес­ки­те ин­те­ре­си на Ва­шин­г­тон.

В Ну­ук и окол­ни­те те­ри­то­рии оба­че виж­дат след­ва­ща­та стъп­ка за Грен­лан­дия в ней­на­та пъл­на не­за­ви­си­мост, а не в прев­ръ­ща­не­то й в 51-и щат на САЩ. До­кол­ко се­ри­оз­ни са на­ме­ре­ни­я­та на зак­ле­тия пред­п­ри­е­мач До­налд Тръмп ста­на яс­но в сря­да, ко­га­то US пре­зи­ден­тът се раз­сър­ди на дат­ча­ни­те, ще зна­ем по­ве­че след по­се­ще­ни­е­то му в Ко­пен­ха­ген, пла­ни­ра­но за 2-3 сеп­тем­в­ри. "Да­ния е спе­ци­ал­на стра­на с не­о­бик­но­ве­ни хо­ра, но въз ос­но­ва на изяв­ле­ни­я­та на пре­ми­е­ра Ме­те Фре­де­рик­сен, че тя не се ин­те­ре­су­ва от об­съж­да­не­то на по­куп­ка­та на Грен­лан­дия, от­ла­гам сре­ща­та ни, ко­я­то тряб­ва­ше да се про­ве­де след две сед­ми­ци, за дру­го вре­ме", на­пи­са Тръмп в Ту­и­тър. И до­пъл­ни: "Пре­ми­е­рът ус­пя да спес­ти мно­го па­ри и уси­лия как­то за Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти, та­ка и за Да­ния, ка­то по­ка­за та­ка­ва ди­рек­т­ност. Бла­го­да­ря й за то­ва и с не­тър­пе­ние очак­вам да пре­раз­г­ле­да днев­ния ред".

Из­г­леж­да ос­т­ри­ят тон на аме­ри­кан­с­кия пре­зи­дент е пре­диз­ви­кал ефект, за­що­то мал­ко по-къс­но дат­с­ка­та прин­це­са Ан­то­ния Ша­ум­бург-Ли­пе, съп­ру­га на бра­та на кра­ли­ца Мар­г­ре­те II принц Вал­де­мар за­я­ви: "Пред­ло­же­ни­е­то за по­куп­ка­та е ком­п­ли­мент за въл­шеб­на­та Грен­лан­дия, тъй ка­то та­ки­ва пред­ло­же­ния по­лу­ча­ват са­мо же­ла­ни­те ра­йо­ни. Жи­те­ли­те на Грен­лан­дия тряб­ва и мо­гат да ре­шат соб­с­т­ве­на­та си съд­ба." "Оби­чам Грен­лан­дия и ис­кам жи­те­ли­те й да бъ­дат щас­т­ли­ви. Ние тряб­ва да под­к­ре­пим вся­ко тях­но ре­ше­ние", под­к­ре­пи я и ней­ни­ят син принц Ма­рио Макс Ша­ум­бург-Ли­пе. Раз­в­ръз­ка­та пред­с­тои.

Пре­зи­ден­тът обе­ща да не строи свой не­бос­тър­гач

Аме­ри­кан­с­ки­ят пре­зи­дент До­налд Тръмп про­дъл­жи да се за­ка­ча с грен­лан­д­ци­те, че ще ги ку­пу­ва. В ти­пич­но свой стил в Ту­и­тър той им обе­ща да не строи не­бос­тър­гач в Грен­лан­дия, кръс­тен на не­го. Тръмп до­ри за­ка­чи ко­лаж към пос­та си. Изоб­ра­же­ни­е­то по­каз­ва хо­тел Trump International, кой­то стои в Грен­лан­дия, за­о­би­ко­лен от ед­но­е­таж­ни дър­ве­ни къ­щи. "Обе­ща­вам да не пра­вя то­ва в Грен­лан­дия", на­пи­са До­налд Тръмп в "Ту­и­тър".

Ща­ти­те ку­пу­ват Аляс­ка и Лу­и­зи­а­на

Всъщ­ност стра­те­ги­чес­ки­ят ин­те­рес на САЩ към Грен­лан­дия съ­щес­т­ву­ва от­дав­на и е съв­сем ес­тес­т­вен. На два пъ­ти аме­ри­кан­ци­те се опит­ват да ку­пят Грен­лан­дия - вед­нъж след Граж­дан­с­ка­та вой­на (1861-1864 г.) и от­но­во след Вто­ра­та све­тов­на вой­на. По вре­ме на вой­на­та САЩ из­пол­з­ват Грен­лан­дия за во­ен­на ба­за и пункт от снаб­дя­ва­не­то на Ев­ро­па със су­ро­ви­ни.

В сво­я­та ис­то­рия Ва­шин­г­тон ус­пя­ва да се сдо­бие фи­нан­со­во с дос­та те­ри­то­рии, при­над­ле­жа­ли на дру­ги дър­жа­ви, вклю­чи­тел­но Лу­и­зи­а­на, ко­я­то при­до­би­ва от фран­цу­зи­те през 1803 г., и Аляс­ка от Ру­сия - 1867 го­ди­на. Те­зи су­ми, пла­те­ни от Чи­чо Сам, са се из­п­ла­ти­ли хи­ля­ди пъ­ти, не са­мо за­ра­ди при­до­би­ти­те при­род­ни ре­сур­си, до­ри не и за­що­то по-го­ля­ма­та те­ри­то­рия зе­мя по­мог­на на по­ве­че аме­ри­кан­ци да имат нед­ви­жи­ми имо­ти, но и за­що­то по­куп­ки­те от­с­т­ра­ни­ха враж­деб­на си­ли и ги пра­ти­ха по-да­леч от зе­ми­те на САЩ. Най-оче­ви­ден е ак­тът със за­ку­пу­ва­не­то на Аляс­ка, об­лек­чил мно­гок­рат­но съд­ба­та на Аме­ри­ка, осо­бе­но през ХХ век. Се­га Грен­лан­дия е въз­мож­на но­ва гра­ни­ца за САЩ - да­леч на се­вер. Дат­ча­ни­те кон­т­ро­ли­рат ос­т­ро­ва от ве­ко­ве, но не са нап­ра­ви­ли мно­го с не­го. Ед­на от при­чи­ни­те раз­би­ра се е, че е по-го­ля­ма­та част от Грен­лан­дия е пок­ри­та с "веч­ни" ле­до­ве. И въп­ре­ки то­ва с пра­вил­ния на­чин на мис­ле­не, ка­къв­то аме­ри­кан­ци­те без­с­пор­но имат, нис­ки­те тем­пе­ра­ту­ри не са пре­пят­с­т­вие. Аме­ри­кан­ци­те са до­ка­за­ли, в Аляс­ка и на дру­ги мес­та по "бур­на­та" пла­не­та, че са на­пъл­но спо­соб­ни да се спра­вят със су­ро­во­то вре­ме.

Ако пе­чал­ба­та ги зо­ве, ми­ни­те и бор­ма­ши­ни­те ви­на­ги ще си да про­би­ят път. Но кол­ко тряб­ва да е пе­чал­ба­та, за да зо­ве? Ис­ти­на­та е, че не се знае кол­ко при­род­ни бо­гат­с­т­ва са скри­ти под зе­мя­та в Грен­лан­дия, за­що­то ни­кой ни­ко­га не е гле­дал се­ри­оз­но на въп­ро­са за раз­ра­бот­ва­не­то на ос­т­ро­ва в та­зи на­со­ка. Дат­ча­ни­те са из­б­ра­ли да тре­ти­рат те­ри­то­ри­я­та в по-го­ля­ма­та си част ка­то ги­ган­т­с­ки при­ро­ден ре­зер­ват. И за­то­ва мес­т­но­то на­се­ле­ние на Грен­лан­дия жи­вее пре­дим­но в от­но­си­тел­на бед­ност, ес­тес­т­ве­но в за­ви­си­мост от фи­нан­со­ва­та суб­си­дия от Ко­пен­ха­ген. То­ва е стра­нен вид не­о­ко­ло­ни­а­ли­зъм в се­вер­ния Ат­лан­ти­чес­ки оке­ан, тъй ка­то по­ли­ти­чес­ки дос­та нап­ред­на­ли­те дат­ча­ни от­дав­на са дос­та над те­зи не­ща. А Грен­лан­дия, смя­тат ве­че аме­ри­кан­ци­те, пред­ла­га фан­тас­тич­ни въз­мож­нос­ти за раз­ви­тие. Те са уве­ре­ни, че мо­гат да на­ме­рят мно­го бо­гат­с­т­ва в зе­ми­те на Грен­лан­дия. И има ос­но­ва­тел­на при­чи­на за по­доб­но мис­ле­не - кос­ми­чес­ка при­чи­на, мо­же да се ка­же Тряб­ва да сме уве­ре­ни, че в Грен­лан­дия има мно­го ре­сур­си. И то­ва е та­ка, за­що­то цен­ни­те еле­мен­ти и по­лу­че­ни­те от тях съ­е­ди­не­ния и ми­не­ра­ли са раз­п­ръс­на­ти по ця­ла­та зе­мя от ед­ни и съ­щи при­род­ни си­ли, ко­и­то съз­да­ват Все­ле­на­та на пър­во мяс­то. То­ест, всич­ки ес­тес­т­ве­но сре­ща­щи се еле­мен­ти в пе­ри­о­дич­на­та таб­ли­ца - от мед до же­ля­зо, от среб­ро до зла­то - са съз­да­де­ни чрез яд­рен син­тез, или в ре­зул­тат на Го­ле­мия взрив. Тук в урав­не­ни­е­то вли­за чо­веш­ки­ят ум и си­ла­та на хо­ра­та да пре­о­до­ля­ват пре­пят­с­т­вия. През ця­ла­та чо­веш­ка ис­то­рия ум­ни и тру­до­лю­би­ви хо­ра са по­каз­ва­ли уме­ни­я­та си, ка­то от на пръв пог­лед без­п­лод­на зе­мя са съз­да­ва­ли райс­ка гра­ди­на. В по-но­ви вре­ме­на пред­п­ри­ем­чи­ви­те хо­ра са на­ме­ри­ли на­чи­ни да до­би­ват ина­че труд­но дос­тъп­ни под­зем­ни бо­гат­с­т­ва. Грен­лан­дия, убе­де­ни са ек­с­пер­ти, мо­же да пос­та­ви на­ча­ло­то на из­ця­ло нов све­то­вен ико­но­ми­чес­ки бум. Ако мо­же да бъ­де раз­вит то­зи ле­ден ос­т­ров, то­га­ва на раз­по­ло­же­ние ще бъ­дат и ос­та­на­ла­та част от Ар­к­ти­ка. И бли­зо до САЩ, къ­де­то има най-мно­го па­ри и пред­п­ри­ем­чи­вост за раз­ви­тие.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com