Българският национален отбор по футбол завърши годината със загуба с 0:4 от Швейцария. За да има някаква символика, този погром беше само два дни преди датата 17 ноември. Паметният ден за родния футбол, на който преди 28 години направихме чудото на "Парк де пренс".
Сега това е далечен спомен, повече от всякога. Тогава имахме отбор от световни звезди. Сега имаме група физкултурници, които обичат чалга. Тогава хората се радваха, излизаха по улиците и се прегръщаха. Сега имаме група ентусиасти, които се обричат на душевен мазохизъм. Гледайки карикатурната физиономия на българския футбол.
Горчивият швейцарски шоколад
Докато Сърбия и Хърватия все още празнуват класирането си на Мондиал, а Северна Македония се готви за баражите, то у нас средата ноември се превърна в обичаен период за тягостни равносметки.България няма да бъде част от Световното първенство следващата година, което обаче вече не може да бъде и новина.
Това е деветият пореден голям форум, който пропускаме, а още с жребия задачата ни изглеждаше невъзможна в група с Швейцария и Италия. И даже стана така, че ядохме по-голям бой от швейцарците, отколкото от европейския шампион. Горчивият швейцарски шоколас ни заседна в устата два пъти в годината. За да ни покаже, че няма никакви поводи за оптимизъм.
Въпросните две полувремена бяха срещу Швейцария, а в тях получихме 7 безответни гола от "кръстоносците". Разбира се, те са по-класен тим от нас, но не са Германия, Англия или Франция. А и начинът, по който ни шамаросваха, бе направо стряскащ.
Хитът на Момчил Цветанов
Странната футболна птица Момчил Цветанов след мача с Швейцария каза хита на годината. "Изключително добра година за българския национален футбол. Лошото е, че завършваме годината по този начин. Виждате какви резултати постигнахме в последните мачове", каза той.
Това щеше да е хубаво чувство за хумор, но не е! Този играч или е загубил земното си притегляне, или е с някакви странни критерии за футбола. Но тази уникална глупост дни наред обикаля интернет пространството и весели хората. Дано и неговите колеги в държавния тим не си мислят същото. Би било ужасно.
Лятото на 2004 година. Това беше за последно
Това е последната година, в която бяхме на голям футболен форум. Европейското първенство в Португалия. Митко Бербатов бе "юноша бледен" с номер девет на върха на атаката, а не кандидат за шеф на БФС, а едно поколение растеше с надежда да гледа още и още паметни мачове.
Шеф на въпросния съюз бе още покойният Иван Славков. Треньор на националния отбор - Пламен Марков. Страната ни не бе в Евросъюза. А календарът показваше 17 години назад от днес.
Вече се молим да ни бият с по-малко
Националният ни тим достигна такова ниво, на което дори в оптимистичните си сметки вече не слагаме класиране преди старта на квалификациите. Надеждите са за няколко добри резултата и общо взето - достойно представяне, а не борба за челните места.
За тази календарна 2021 година България изигра 13 двубоя, осем от които бяха официални в световните квалификации. В тях записахме три успеха, четири равенства и шест поражения. Вкарахме 11 гола, а допуснахме 21.
И пак тези мачове с Швейцария. А когато за осем месеца разлика изглеждаш по еднакво лош начин срещу един и същи съперник, то за прогрес няма как да говорим. Вероятно отборът просто си се върти на едно място, правейки понякога някой добър резултат.
Аутсайдер, бакирадиран пред вратата си
Годината започна с нов селекционер в лицето на Ясен Петров, а той обеща промяна, помоли и за търпение. Имаше някои позитивни моменти и един доста престижен резултат в Италия, но като цяло общото впечатление бе за един вечно защитаващ се български отбор, който почти във всеки мач заемаше ролята на опълченец.
Да не говорим и за контролата с Украйна. Равенството 1:1 в този мач само доказа, че понякога футболът е най-идиотската игра в света и сякаш в това се крие и нейната романтика. В отбрана се надявахме да допуснем възможно най-малко, а пък напред - каквото стане. Така беше почти във всеки мач - ако успеем да ги излъжем - чудесно!
Равносметката: Със сигурност в отбора ни има някакъв прогрес в сравнение с трагичната 2020-а, но обратното би било на практика невъзможно. Но такъв от март до ноември не се вижда и България е все така далеч от средноевропейските страни във футболно отношение.
Омагьосаният кръг
И това е големият проблем. Къде играят българските национали днес? Най-много някой да се закачи до втора италианска дивизия, а ако стигне до елита, бързо отпада от сметките. И това са единици. Другите са или в български клубове, или в такива зад граница, които си ги знаят общо взето само техните фенове. Това значи, че просто няма класа.
У нас непрекъснато се роптае за купищата чужденци, които идват да играят тук. Да, Лудогорец е почти изцяло бутиков проект от чужди футболисти. ЦСКА също върви натам. И сега това са двата най-силния наши тимове. Тъжният извод - именно заради чужденците, а не заради българите. Иначе няма да има успехи и резултати и феновете ще недоволстват. Това е омагьосаният кръг. Но това е и дълга тема, анализирана много пъти.
Истината. Докато има пасивен футболен съюз и средновековно футболно мислене в клубовете ни, продукция на играчи няма да има. Докато и държавата не помогне, докато не се възстановят структурите на всички нива, докато не видим повече деца с топка, отколкото с компютри и телефони, ще бъдем футболни мазохисти.
Но последното пожелание е по-скоро утопия. Иначе може да се обадите на Момчил Цветанов да ви развесели.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
