Зимна олимпиада по корейски. За това вече ще си мечтаят както от МОК така и всеки дръзнал да организира зимни игри. Деветата по ръст икономика в света успя да организира олимпиадата така, че да вдигне високо летвата пред следващите домакини. Бюджетът на игрите мина 20 млрд. долара. От тях МОК осигури 3 милиарда. Всичко обаче бе направено с мисъл не само за самите игри, а и за напред. Инфраструктурата глътна по-голямата сума. На лице обаче е скоростен влак, който стига от Сеул до ПьонгЧанг само за 2 часа. Пистите бяха направени в курорти където височината на планините достига 1700 м, а тресатета на 90% са покрити с изкуствен сняг. За да станат като за олимпиада помагаха дори и български специалисти. Идеята на корейците обаче е след игрите ПьонгЧанг да стане ски дестинацията на Азия. С отличното представяне като домакини това със сигурност ще стане. Хората просто знаят, как с една зимно олимпиада да си постелят за поколения напред. Нещо от което в България трябва само да се учим, защото ние умираме да спорим 10 години да има ли един нов лифт у нас при нужни поне 20 или в противен случай 20-ете "зелени" ще блокират когато си искат "Орлов мост".
Доброто отношение на корейците към игрите също няма как да остане незабелязано. От тези над 14 000 доброволци до екипите по съоръженията всички бяха максимално добронамерини към гостите. С поклоните за благодаря и необичайно любезното отношение на корейците бързо свикнахме. Роботите в стил R2D2 от Междузвездни войни, които обикаляха и чистеха пода или такива които ти прожектират на мокета прогнозата за времето и друга важна информация бяха нещо, което виждаме на такъв форум за първи път. Само това перо струваше на домакините 1,3 млр. долара. Всички обаче вече са напълно убедени, че Корея е един от лидерите в съвременните електронни технологии. Корейският гигант в автомобилостроенето "Хюндай" дори направи уникален болид за мъжкия си тим в бобслея и с него стигна до първи медал от зимна олимпиада.
Отличните условия, които предоставиха домакините станаха предподставка и за максимална реализация на повечето от спортистите дошли на игрите. Мартен Фуркад спечели 3 титли в биатлона, Марсел Хиршер взе 2 злата в алпийските ски. Ски-бегачката Марит Бьорген пък е вече новата №1 по медали от зимни игри. Естер Ледецка влезе в историята, като шампионка в сноуборда и алпийските ски. И още поне дузина големи звезди, които се реализираха и благодарение на отличните условия предоставени им от домакините.
Решаващата роля на Томас Бах за сближаването на двете Кореи допринесе много повече от колкото работата на политиците през последните години. Нищо чудно и след 2 години в Токио Корея да бъде с един отбор, а до тогава напрежението на полуострова да е спаднало максимално. Финансовите параметри на домакините също не бяха лоши. За всички стартове бяха продали над 1 300 000 билета. Друг е въпроса, че на повечето от стартовете включително и на финала на мъжкия хокей имаше доста празни места. Пред магазините с официалните продукти на игрите пък постоянно имаше опашки, независимо, че една химикалка с логото на игрите започваше от 5 долара нагоре, а маскотите от 10 и въпреки това се харчеха като топъл хляб. Последният ден пред най-големия мазагин за сувенири в олимпийския парк опашката бе над 1000 човека. Цените на хотелите в ПьонгЧанг също бяха на нивото на един добър европейски зимен курорт.
Без спортна инфраструктура и
успехът на Сани е нещо голямо
Зимните олимпийски игри в ПьонгЧанг са вече история. България участва в тях с 21 спортисти. Всички те добили право за това след тежки стартове и квалификации в чужбина.
Резултатът - едно шесто място на Сани Жекова в сноубордкроса, 14-о на Влади Зографски в ски скока от малка шанца, 28-о на Алберт Попов в гигантския слалом и добро представяне на Веско Цинзов в ски бягането, и донякъде на момичетата в биатлона. Останалите, сред които и звездата ни в сноуборда Радо Янков не успяха да защитят имената си с добро класиране.
На пръв поглед доброто класиране на Сани не е изненада, защото и в Сочи преди 4 години тя бе във финала и само торпилирането и отзад от Микела Мойоли я лиши от медал и тя остана пета. Още тогава обаче всички отговорни държавни фактори за спорта и не само в един глас обещаха на Сани и нейния треньор и баща Виктор Жеков, че много скоро ще имат истински полигон за тренировки и състезания. Дойде ПьонгЧанг, а такъв все още няма. И на пук на това момичето отново бе на олимпийско ниво. Влади Зографски направи рекорд на България на олимпийски игри с 14-ото си място. И той обаче не мил не драг стои по цяла зима в чужбина, защото въпреки, че е световен шампион за младежи няма и детска шанца в България, където да тренира. Алберт вече втора година тренира в чужбина с Б отбора на Германия. И на него федерацията по ски помогна да се готви нормално, защото у нас всички писти са колкото в един средно голям австрийски курорт. Следователно няма как някой да затваря само за него и останалите национали писта на която да тренират нормално. Радо Янков само поддържа форма в България при редките си прибирания. Той също е от октомври до април в чужбина, където може да тренира нормално. На същия хал са и биатлонистите, но при тях освен нормална база трябва и психолог, който да работи с отбора, за да не се изложим и в Пекин, както това стана сега и преди 4 години в Сочи.
Изводът какъв е? Не може без нормална инфраструктура за зимен спорт да чакаме големи успехи. Решението е просто. Без държавата да даде и една стотинка, а само да си оправи законите и да разреши и ще има още много писти, и нормални трасета. А наследниците на Радо, Сани, Влади и Алберт много скоро ще се появят и подбора ще е голям, защото децата обичат зимните спортове, но просто няма къде да ги практикуват.
Инвеститори за нови писти и лифтове има и покрай тях освен, че ще се оправи зимния ни спорт, а и поминъка на хората в планинските региони ще бъде гарантиран. Банско е пример за това как от малко градче преди 15 години сега покрай рестарта на ски зоната стана световен ски център в който всеки иска да кара ски и да си почива не само през зимата. С други думи решим ли проблема със спортната инфраскрутура ще имаме качествени спортисти, а ще намалим и бюджета който ММС харчи всяка година, за да могат най-добрите ни състезатели да се потготвят навън. Не стане ли това за Пекин 2022 резултатите със сигурност ще са още по-лоши.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
