Жители на заветското село Брестовене се вдигнаха на бунт срещу мандрата в селото им, защото замърсявала с отпадъчните си води природата и правела въздуха непоносим за дишане. Местните хора излязоха с плакати и скандирания пред входа на млекопреработвателното предприятие „Маклер комерс" ЕООД, с настояване държавните контролни институции да спрат екокатастрофата, която застрашавала живота и здравето на деча и възрастни в региона.
Местните твърдят, че мандрата излива в местното дере непречистени води, които заблатяват местността, а въздухът е пълен с непоносими миризми. Зарази пълзят наоколо и особено през лятото лекарите регистрирали бум на чревните разствойства, обясни Шенай Ерсин, майка на болно дете.
Според общинския съветник в Завет Нихат Расим, който е от Брестовене и обработва зеленчукови градини в селото, проблемът е от около 6 години, когато предприятието рязко е повишило капацитета на преработваното мляко.
„Не е наша работа, нито на гражданите, нито даже на местните съветници да знаем каква е причината за замърсяването, но то е факт. Ние искаме контролните органи в държавата да си свършат работата, да направят проверки , за се реши проблема. Не искаме да се затваря мандрата, става дума за повече от 100 работни места, но замърсяването следва да се преустанови", заявява Расим.
От компанията собственик отрекоха да са виновни за замърсените води в близкото до мандрата блато, което се води „сухо дере" и не фигурира като водоем в кадастралните карти. Според Пламен Петров, който управлява оперативно фабриката, „Маклер комерс" е инвестирала над 40 млн. лв. в мандрата и там са изградени всички наеобходими пречиствателни съоръжения. От миналата година е монтирана и инсталация за биогаз, в която първо постъпват отпадните води, после те отиват в пречиствателната станция и накрая се изливат в заустения канал.
Според Петров причина за заблатените земи в Брестовене са скъсани от наводнението през 2013 година диги на местните микроязовири, които никой не е поправял. „Купихме техника и заявихме готовност да платим проектните работи за възстановяване на дигите, но общината отказа да приеме подадената от нас ръка." обясни той.
РИОСВ в Русе е предприела всички административни мерки според екологичното законодателство спрямо мандрата в Брестовене, съобщиха в специално писмо до медиите екоинспекторите.
Предприятието многократно е проверявано и през последните 3 години са съставени 3 акта за установяване на административни нарушения – за заблатяване на терени, за промяна в точките на заустване от страна на оператора и за отказ на собственика да осигури достъп и възможност за прилагане на принудителна административна мярка за ограничаване на заустването на отпадъчините води във водоприемника. Издадените наказателни постановления по тези актове са на обща стойност 32 000 лв. Последното наказателно постановление, издадено през 2018 г. за неусигуряване на достъп и техническа възможност за пломбиране,, но то се обжалва в Районен съд – Кубрат. Екоинспекцията в Русе е сезирала Районна прокуратура – Кубрат, която води досъдебно производство.
Кметът на Брестовене Фикрет Емин обясни, че многократно е писал и до "Басейнова дирекция" в Плевен, но въпреки многократните сигнали, промяна в опазването на околната среда няма. „Пускат непречистени води в дерето, заблатиха 450 декара земи в селото, намерихме умрели щъркели, особено през лятото вонята е непоносима", категоричен е селският управник.
От РИОСВ уточниха, че са организирали срещи с всички заинтересовани страни, като последната е била през март тази година. Тогава са дадени препоръки и на областния управител на Разград да предприеме мерки по възстановяване проводимостта на дерето, както и на Басейнова дирекция да отнеме разрешителното за заустване. Това на практика не означава прекратяване на дейността, на предприятието, а ограничаване на заустването на отпадъчните води, обясняват от екоинспекцията.
Изявлението на РИОСВ в Русе е некоректно, заяви пък в нарочно съобщение до медиите областния управител на Разград Гюнай Хюсмен. Той отрича в областната управа да е постъпвал документ с предписания, които го задължават да се намеси и да търси изход от ситуацията. Нещо повече, според губернатора възлагане да се възстанови проходимостта на дерето е невъзможно, защото върху спорните терени се намират единствено земеделски земи- общински и частни.
Според губернатора Хюсмен решение на екокризата в Брестовене може да има само ако отговорните институции изпълнят стриктно контролните си функции.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
