Опиянението от промените изхвърли сакралността на думите, спояваща общия дух на народа ни
Димитър Недков, писател
С уникален език ни е дарил нам, българите, Творецът, когато се стреснал от градежа на онази Вавилонска кула на стремежа човешки да Го достигнат. Така се разлютил Бог на общото усилие на хората да докоснат небесата, че ги разпръснал в множество говорещи на различни езици племена по земята. Разделени от словото, което е било в началото, човеците загубили възможността за сговор помежду си. Всяко племе вече по своему започнало да търси връзката между земното и небесното, и да словослави Господа на своя си, неразбираем за другите ритуален език. Но словата звучали по-често като бойни викове, отколкото като зов за мир между племената. Вождовете и шаманите умело използвали езика в заклинанията си, настройвайки човека срещу човеку.
После се появили графичните знаци, писменните символи, азбуките. И българското племе се сдобило с отличително от другите четмо и писмо.
Разглаголствали се писарите ни в скрипториумите и плъзнали по земята различни от латиницата богослужебни текстове - от Бохемоморавските височини чак до Сибирската пустош. Случило се дори така, че половината френски крале, във времената, когато в Париж книжнината не била много на почит – при миропомазването да се кълнат Богу и Франция с ръка върху прословутото Реймско евангелие. Латините считали глаголицата по него за съчинено лично от Твореца в небесната му лаборатория тайнствено послание до самите императори. Кой знае, може и така да се окаже някой ден при това ускорено забързване към Космоса на днешния човек?!? Както твърдят някои: Божието величие било в това, да укрие нещо в свещените текстове... Що пък да няма логика и в онова конспиративно предположение, че на някакви си, опитващи се да установят всеобщ контрол над човечеството тайни общества чрез вече вездесъщия Интернет – им дошла от някаква си плесенясала Манасиева летопис идеята да обозначат върху клавиатурата “маймунската кльомба” с онова изписаното от хроникьора...
@мин... “Да бъде!” - както се казва благопожелателно “@” символът на електронната размяна на потребностите, чувствата и тайните между човеците, без да се налага дори да се погледат очи в очи.
Днес, реалността, но не онази измамната, в която се опитват да ни убедят, а заобикалящата ни действителност – крещящо поставя въпроса за последствията от превръщането на езика в основно оръжие в битка за власт върху земните богатства и душите човешки. Езикът като новата “атомна бомба” в модерната хибридна трета световна война.
Какво се случи със словесността ни? – е време да се запитаме и ние българите. Тая наша уникална речовитост и писмовност, на родния ни език. Защо думите започнаха все повече да ни разделят, да пораждат ненавист, агресия дори и умело прикрити зад очевадно лицемерие между сродници? Как така, един и същи език се превърна в непреодолима пречка за разбирателството на един и същи народ? Нима се оказахме по-недалновидни от другите побратимени чрез дарената от нас писменост народи, които я използваха да съхранят националното си единство пред зейналата паст на отвореното общество на глобализирания свят и неговите транснационални интереси.
Политическите нрави на българския преход компрометираха езика и дискредитираха писмеността. Опиянението от промените изхвърли сакралността на думите, спояваща общия дух на цял един народ. Подарената свобода отприщи вакханалията на словосъчетания, мотивиращи разрушителни обществени процеси. Много думи, олицетворяващи вярвания и идеи, се превърнаха в клеймо за цели групи и дори поколения, интернирани в духовни концлагери от присвоилия си правото върху истината своеобразен словесен трибунал на силните на деня. Удовлетворяването от апетита на дълго сдържания от тоталитаризма материален глад заличи от бюджетите институциите на духа.
Езикът загуби своята държавност, а държавата своя език. Тълковният речник обедня откъм обяснения за любов и вярност, достойнство и чест, братство и съпричастност, род, нация, родина, отечество... Народът и самопровъзгласилият се нов елит заговориха на различни езици - взаимно изключващи смисъла на какъвто и да е обществен договор. Безкнижието вече не се оказва непереодолима преграда по пътя към властта. Правото се сдоби със законотворци, недокоснали евангелските текстове и философските трактати за справедливостта в битката между доброто и злото.
Не закъсняха и ордите на “новите еничари” на духовността българска - платеният кръвен данък от собствената ни плът за омилостивяването на новите Господари на съдбата ни. Те нахлуха в културата, науката, образованието, медиите като администрираха “правоговора” в училищата, университетите, изкуствата, радиоефира, телевизионните екрани – навсякъде, откъдето би трябвало да струи търсенето на смисъла в съществуването на този народ върху тази земя, като равноправна и хармонична част от целия свят. Заработи най-злокобното, обесмислящо всяка илюзия за свободата на мисълта “Министерство на истината”, стриктно съблюдаващо преведените от чуждоземни езици инструкции – как да се манипулира мисленето на останалото, все по-малобройно, местно население в новата колония.
Пренапишете историята на този своенравен народ, дръзнал да пусне корените си на главното кръстовище между Изтока и Запада! – безапелативно гласи спусната на задокеански диалект най-главна инструкция към подопечното на голямата глобална игра нашенско Министерство на истината. - Да не остане и прашинка от миналото им, която може да просълзи от национална гордост, родолюбиво самочувствие, възрожденска сантименталност и бунтовна самопожертвователност този надживял няколко робства народ. Преквалифицирайте учителите по алгоритмите на “матрицата”. А най-опърничавите от тях, дето се имат за словослагатели в душите детски, и настояват за някакъв си суверенитет върху образованието на новите поколения – вън от образователната система. Университетите – под пълен наш контрол – научни титли, възхвала и развитие -
само на преминалите през задграничните ни методични центрове.
Тотален контрол върху историците културолозите, социолозите и разбира се – антрополозите обясняващи смисъла на битието и душевността българска. И най-важното – от редовия учител до професора, от твореца до журналиста, от издателя до библиотекаря, от композитора до певеца и танцьора... читалището, музеят, театъра, киното, оркестрите... всичко, което работи със словото, буквите, нотите, четките, кинокамерите и възпламенява непорочното детско въображение с ерестта на въпросите задавани от “Малкият принц” – всички тези да бъдат стриктно държани в дъното на социалната пирамида. Гладът е най-добрият стимулатор на автоцензурата върху мисълта.
Генералната цел е... да се скарат помежду си поколенията – продължава инструкциите Глобалното Министерство на Истината към местния си, обилно спонсориран филиал. Бащи и синове, майки и дъщери, прощъпулници и старци, всичките родени от една словесност, изразяваща любовта между мъжкото и женското начало в тоя род – да заговорят на различни езици помежду си. И никой да не иска да чуе другия. Да не се допуска благодарност от младите към предците и родителите за съградената от тях държава и опазена народност, която наследниците й ще разграбят, разпродадат и разрушат по наша рецепта.
Превърнете паричните знаци в култ и анатемосайте думичките обясняващи тяхната порочност. Да се обяснява архаичноста на вярата, традициите, обредите и обичаите, националният класицизъм в изкуствата и най-вече литературата, песнопеенето и фолклора. Да се заличи филмографията пресъздала националната история на историческата съдба. Всяка мемоаристика на все още оцелелите през прехода бивши строители на държавата – само през контролирани от нас издателства... И книгите – несъразмерно скъпи спрямо доходите, а и смартфоните са им достатъчни, защото “чичко Гугъл” знае всичко. С други думи – накарайте самите дъщери и синове на този народ, да превърнат в една голяма метафора преживяната от предшествениците им история.
В резюме – на колкото повече антагонистично настроени една срещу друга социални групи бъде разделен един народ, който обединен от езика на общото си минало, нерадостното си настояще и мечтата за достойно бъдеще би представлявал сериозна заплаха за глобалните планове относно територията и природните му богатства – толкова по-лесно ще бъде сломена своенравната воля на този народ, да бъде себе си. Още повече, когато става въпрос за единствения по земята народ, който чества като национален празник писмената и културата си. Единственият празничен ден от препълнения му с какви ли не празници календар, който осмисля напълно определението – национален.
Всъщност – дали след европредизборната, почти шизофренична какофония на твърде неразбираемата словестност на т.н. “политически елити” ще се сетим за истинския смисъл на празника на езика, писмената и духовността ни българска?!? Или сме вече толкова отвратени от словоблудството на целия набъбнал отвсякъде и откъм всичко спектър на политическите ни първенци, които увлечени в медийното шоу “Кой е по.. по... най...” във всяко едно отношение, пропуснаха да ни поканят нас, местните хорица, на един чисто български дебат, на един чисто български език по темата – в каква Европа би се чувствал достоен европеец, наша милост – българинът. Не съумяхме на нашенския си език да разкажем нито днешна Европа на българина, нито пък истинската България на европееца – попаднали в капана на мантрата на никога несъществувалите като едно цяло “прословути общоевропейски ценности”.
Но по-страшното е, че ако не успеем да спечелим битката за езика си между самите нас българите, ако не върнем оригиналното издание на общия за всите ни тълковен речник на прекрасните ни думички и тях да превеждаме на чуждите езици – ще загубим битката за земята българска, от която твърде много се интересуват напоследък всякакви чуждоезичници и друговерци. 24-тият май е май единственият останал празник, предполагащ все още някакво национално единение. Защото всички останали се оказаха... време разделно.
P.S. Именити разказвачи на историйки вкарват често в литературните си сюжети, научно доказаното обстоятелство, че във финалните си родилни напъни при даряването на нов живот, майките изкрещяват слова единствено на родния си език и на конкретния диалект на землището, което ги е родило... Това е първият език, който чува още с проплакването си новороденото и докато диша на този свят, тази неотшумяваща вродена вибрация определя самосъзнанието му, независимо в коя географска ширина ще го захвърли впоследствие съдбата му житейска и от какъв чужд език ще си самопревежда на ум заобикалящата го действителност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
