Казват, че „човек без враг, не е човек“. Тази сентенция не звучи много празнично, като се има предвид коледния дух, превзел целия свят, но пък е доста вярна. Нея обаче могат да проумеят хората, имащи нещастния късмет да се сдобият с безброй неприятели в живота си. Така се появява един въпрос: само с лошотия ли човек може да си навлече врагове? Отговрът е, както се пее в една песен: „твърдо не“! За да се сдобиеш с един куп недоброжелатели никак не е нужно да вършиш непристойни и аморални действия. Даже напротив, днес колкото човек е честен и трудолюбив, толкова повече не се вписва в общата картина и бива определян като пречещ с присъствието си. Това е нещо като общностите, в които опиатите са на почит. Там никога не се допускат хора, които не ги консумират, защото това ги прави различни. Така стигаме до извода, че именно различността, отличаваща индивида от масата, го превръща в неудобен екземпляр, развалящ иначе прогнилата от извращения среда. С времето се доказа, че никой не обича нормалния, отруден човечец, живеещ с „нелепата“ мисъл, че чесността и трудолюбието са ключът към успеха, спокойния и достоен живот. Та няма по-подходящ момент от коледните празници, в които, както се казва, стават чудеса, за да си припомним колко хубаво е напук на всички несгоди да бъдеш индивидуалист. Няма смисъл да изброяваме колко велики личности, познати на историята, са се превърнали в такива точно защото
за миг не са се подлъгали да се слеят със „стадото“
Точно техните индивидуални качества са направили така, че те да изпъкнат пред всички останали и да се превърнат в модел на подражение или символ на успеха. Същите тези хора днес с гордост наричаме с модерната дума „инфлуенсъри“. Тези, които стимулират останалите и им внушават, че и те могат да постигнат техния успех, стига само да поискат и да имат смелостта да бъдат различни. В България за жалост различността бива наказвана сурово. Поради тази причина малко или много живеем в коловоз. И това най-много си проличава в един сегмент, наречен здравеопазване. Мнозина са тези, лекуващи по един същи стереотип, а малцина са онези, осмелили се да разчупят статуквото. Вторите обаче си дават ясна представа, че може би това е единственият начин, по който могат да бъдат истински полезни на нуждаещите се от помощ. И макар техните лечения и научни пробиви да имат успех, то той бива скриван, а ако ли не, то шумно порицаван до таква степен, че човек от срам да си подаде носа навън, взема, че емигрира. Жалко е, че успехът, считан тук за тарикатлък, навън се възприема като съществен принос. Ето поради това толкова
много български лекари, очернени на родна територия, извън нея се радват на признание
и уважение. Сега вероятно мнозина от тях са се прибрали по родните си места, за да прекарат светлите коледни и новогодишни празници със семействата си, които са изоставили благодарение на своите „родни“ врагове. Но, както се казва в мъдра българска поговорка: „който копае гроб другиму, сам пада в него“. И то така и стана, защото на практика ние сами изкопахме преждевременно собствените си дупки в мига, в който решихме, че от подготвени, знаещи и можещи лекари нямаме никаква нужда.
Парадоксално е, че в дните около празниците, настъпващи в края на всяка календарна година, винаги си пожелаваме здраве и след това всичко останало. То наистина първото е най-важно, защото от него произтичат и всички останали събития в живота ни. Но как мислите можем да постигнем здраве без да има кой да го брани и да се грижи за него? Все пак времето безспорно доказа на всички нас, че в по-големия си процент людете са напълно неспособни да опазят този, да го наречем „дивидент“, приличащ на неизчерпем природен ресурс. Та поради тази причина нека не се залъгваме и си дадем ясната представа, че доста от пожеланията ни едва ли ще се сбъднат, освен ако не обърнем мисленето си на 360 градуса. Иначе то е много хубаво да си отправяме толкова много положителни послания за такъв кратък период от време. Все пак не збравяйте, че Вселената ги усеща тези работи и отговаря със същото, което ние сме изпратили към нея под формата на сигнал. Това, което ние обаче не трябва да пренебрегваме, са не толкова вселенските сигнали, колкото тези на организма ни. Особено когато се касае за празнични трапези и главоломно преяждане с какви ли не вкусотии. По правило масата по стар български обиачай винаги буквално е преливала от изобилие. Разбира се, в това няма нищо лошо, тъй като традициите го повеляват. Но когато говорим за здраве, ситуацията доста се променя. Повечето от нас мислят, че преяждането не е чак толкова голям въпрос, заслужаващ кой знае какво внимание, но то, както всяко нещо, употребено в големи количества, нанася сериозна вреда на здравето ни.
Известно е, че
видът и количеството на косумираната храна са ключът към здравето на човека
Защо? Тъй като всяка болест има причина почти винаги да се корени в навика. А една от най-големите и чести причини за влошаването на храносмилателната система е преяждане и консумирането на храни с ниско качество. Прекомерното похапване затормозява храносмилателна система. Когато това се случи, симптомите, с които най-често се сблъскваме, са гаденето, чувство на дискомфорт, замаяност и слабост в крайниците. За тези, които имат здрав храносмилателен тракт, обилното ядене може да предизвика единственно чувство на сънливост или умора, което не е малко. Малко хора си дават сметка, че преяждането води до претоварване на организма, причинявайки стрес на стомаха, червата и от там по веригата на всичките основни органи. В следствие на това действие те започват да изискват повече енергия за преработка на погълнатата храна. Да не споменаваме, че поглъщането на „индустриално“ количество храна за кратък период от време всъщност намалява способността на тялото да абсорбира хранителните вещества. Хроничното преяждане /да, и то може да хронифицира/ причинява влошаване на храносмилателната система. При жените е доказано, че то води до влошаване на репродуктивната система и разрушаване на лунните цикли. А на мъжете действа, намалявайки либидото и причинява хронична умора. Преяждането също така провокира и увеличаването на токсичността в организма. Тежките храни, алкохолът, солта, сладкото, пикантните и мазни манджи, безразборно погълнати, натоварват храносмилането и
стимулират токсичното натрупване в тялото
което води до увеличаване на теглото, високо кръвно налягане, стесняване на кръвоносните съдове, диабет и рак. Излишната храна може да предизвика неблагоприятен цикъл, който се изпразява в следното: панкреасът произвежда допълнителен инсулин, за да обработи натоварването и да го отстрани от кръвния поток. Производството на хормона не спира, докато мозъкът не усети, че нивата на кръвната захар в организма са достигнали безопасно ниво. Но докато мозъкът, притиснат от обстоятелствата, които ние сме му създали, се опитва да контролира инсулиновото производство, често в целия процес се стига до прекомерно отстраняване на захар. Това на свой ред предизвиква понижаване на стойностите й в организма, познато като хипоглекимия /ниска кръвна захар/, което поражда чувство на внезапна силна умора, замаяност, позиви за гадене. Подобно състояние обикновено се отстранява чрез консумацията на повече захар и въглехидрати. Но подобно „разиграване“ на кръвната захар не е безопасно, защото би могло да доведе до обуславянето на порочен процес, който в даден момент приема облика на понятието „скрит диабет“, трасформиращ се в явен. Добре известно е, че въпросното състояние подлежи на контрол, но не и на напълно излекуване.
В този ред на мисли е хубаво да обърнем внимание на людете, живеещи с тази диагноза, че обилната трапеза може да им навлече големи проблеми, които да опропастят новото начало. Иначе казано, сентенцията „нова година, нов късмет“ няма да важи за хората, постарали се да я започнат по възможно най-лошия начин. Но все пак, както се казва: „Много хора очакват с нетърпение Новата година за ново начало на стари навици“.
.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
