Половината ни таланти вече остават у нас

Половината ни таланти вече остават у нас | StandartNews.com

Международните олимпиади показват, че наваксахме изоставането в природните науки, казва Алексей Христов

 

Алексей Христов е председател на Асоциацията на българските олимпийски отбори по природни науки. По професия обаче е богослов. За това какво е общото между теологията и физиката и как държавата финансира състезателите по природните ни науки, "Стандарт" разговаря с него

 

АКЦЕНТИ

 

* За първи път българче спечели два медала по химия

* Децата в последните години вече се интересуват от науката

* Заниманията с надарените ученици трябва да започнат още в пети клас, а не в осми

* Искаме да се отпуснат средства за школи и в по-малките градове

 


- Господин Христов, тази година много български деца донесоха призове от олимпиади по математика и природни науки. До каква степен помага държавата за това и докъде е заслуга на Вашето сдружение?
- Това в никакъв случай не е изцяло наша заслуга. Това, което ние правим, е да помагаме на отборите в подготовката им. Печелим вече трети тригодишен проект за финансиране от "Америка за България", която подкрепя дългосрочно отборите ни по природни науки. Така успяваме да помагаме на ръководителите на отборите и на самите състезатели да се подготвят по-добре и да представят страната ни на международните олимпиади. Ние всъщност помагаме за логистиката на подготовката, която е целогодишен процес. Състезанията са градски кръг до национален, като всички
са включени в официалния календарен план на МОН.
- Доколко българските деца се интересуват от природни науки? Знаем, че поради липса на лаборатории например част от тях се отдръпват?
- Интересът в последните години се възвръща. В десетилетията назад, когато във всяко училище имаше лаборатории, той наистина е бил по-голям. Но в последните десет години бяха възстановени кабинети по природни науки в доста гимназии - не само в столицата, а и в страната. А това ще рече и лаборатории, в които учениците да се занимават практически. Така се навакса изоставането, което го имаше в предишните две десетилетия. Нашето сдружение отделно възстанови три лаборатории за отборите по химия, физика и биология във факултетите на Софийския университет. И резултатите на децата наистина се подобриха, преодоляхме изоставането. В последните две години отборът по химия в лицето на един и същи състезател - Петър Христов, спечели два златни медала, което не съм сигурен, че се е случвало въобще в олимпиадите по химия, особено за българските отбори. А нашите отбори не бяха печелили златен медал повече от 15 години. По биология миналата и тази година отборът също се представи отлично. От доста време не се бе случвало всички участници в отбора да спечелят медали. Така че проблемът с практическите занимания до известна степен е решен. По-скоро проблем е създаването на интерес в ранна възраст - да има повече деца, които да участват. Например един от проблемите е, че единственото състезание, което присъства в календарния план на МОН, е националната олимпиада по биология. Навремето е имало още едно подобно състезание, което е отпаднало, така че са намалели възможностите на учениците да участват в подобни състезания. А за да бъде предизвикан интерес в детска възраст, изисква малко повече усилия.
- Кога трябва да се започне да се работи с децата ?
- Повечето от ръководителите на отборите казват, че най-добрата възраст за това е пети клас. Точно този момент все още не е хванат в българското училище. Повечето състезатели започват да се занимават със съответните дисциплини чак след осми клас. А три години практика и интерес биха довели до малко по-добри резултати. Но от друга страна, в природо-математическите гимназии вече започнаха да приемат ученици и от пети клас, което повишава интереса на децата от тази възраст. Например по математика и информатика - двете олимпийски дисциплини, които традиционно са най-силни за България, има, бих казал, дори вече прекалено много състезания. Децата трябва да избират в кое да участват, защото те са на практика всеки две седмици и е изключително тежко и натоварващо за тях.
- Как си обяснявате факта, че имаме толкова много деца с високи резултати, и толкова ниско средно ниво?
- Радвам се, че все пак у нас има толкова талантливи и изявени деца, съжалявам и за тези, които не могат да го постигнат. Но това очевидно е проблем на реформата, която започва многократно, но така и не беше завършена. Но настоящият екип на Министерството на образованието е може би екипът, който започна най-сериозно да работи в тази посока. Министър Вълчев бе главен секретар на МОН и познава процесите отвътре, има опит и като финансист, така че успява да намери и ресурси, които да се инвестират в тази сфера. Специално в нашата област, ние можем да се похвалим, че министерството обърна внимание най-накрая на всички тези години, в които подпомагаме отборите, и вече започна да заделя за това и съответните средства. Аз очаквам и среща с екипа на МОН, на която да обсъдим как допълнително може да се помогне на най-талантливите ученици да се развиват.
- Какви предложения ще лансирате?
- Предложили сме няколко неща, защото средствата ни не са достатъчни за това, което искаме да постигнем. И действително министерството вече започна да финансира неща, които "Америка за България" не покрива, тъй като те не финансират изцяло проекта, което ние сме предложили. Искаме финансиране на повече школи из цялата страна, подготовки на децата не само в големите градове. Министерството има от доста години програми, например за участие в олимпиади, и през тази програма ние се опитваме да бъдат отпуснати средства за школи на повече места в страната. Защото в момента ситуацията е следната- в големите градове, където има математически гимназии, нещата, слава Богу, вървят добре. Но в по-малките населени места също със сигурност има талантливи ученици и младежи, които много трудно могат да се подготвят, ако няма някой всеотдаен учител, който да ги насочи и да се занимава с тях, или пък родители, които да вършат това нещо или да ги водят на школи в други градове. Затова искаме да покрием цялата страна, за да обърнем внимание на талантите на места, където досега не са били откривани. Мога да Ви дам пример с доайена на отбора по информатика проф. Красимир Манев, който е един от основателите на международната олимпиада по информатика през 1989 година в Правец, защото именно там България инициира създаването на тази олимпиада. Той е родом от град Исперих, а в такъв тип градчета ние трудно можем да знаем дали има такива таланти като проф. Манев, които създадоха цялата ни школа по информатика и продължават да я развиват. Затова от три години се включихме в една инициатива на "Байер", с които заедно правим лаборатория, която пътува, и олимпийските ни състезатели правят демонстрационни упражнения пред деца от пети клас нагоре. Ние искаме да направим и една мобилна лаборатория, която да обикаля България целогодишно, да ходи от училище в училище и по този начин да повишим интереса на учениците, да открием таланти и да ги запалим за това, да се занимават с природни науки.
- А проследявате ли как се развиват олимпийците Ви след това? Има ли такива, които остават у нас, или повечето се реализират в чужбина?
- Да, проследяваме, ние създадохме към сдружението си и една алумни организация на възпитаниците на олимпийските отбори, в която вече имаме като база данни тези, които са се състезавали в последните десет години. Следим какво се случва и това, което е радостно, че например по химия и биология една голяма част от учениците и олимпийците остават да учат тук, защото във Факултета по химия и фармация в Софийския университет например се дава една много добра подготовка. Остават и в медицинските университети. От математиците и информатиците-олимпийци, които преди почти всички заминаваха със стипендии за едни от най-престижните университети по света, вече също не заминават всички. В последните години дори тенденцията е обратна - може би половината остават, а другата половина заминава. Трябва да признаем, че някои от тях получават в чужбина такива възможности, които не могат да се пренебрегнат- стипендии за Харвард, Станфорд, Принстън, Оксфорд.
- А България какво би могла да предложи на този фон?
- В случая с информатиците имам няколко конкретни примера. Примерно при математиците, които се занимават с информатика, IT-секторът е много мощен и се развива много добре. Има хора, които избират да останат у нас, да продължат образованието си в университета и да работят в тази сфера. Това се наблюдава вече и в сферата на биология и химия, тъй като вече има подобни развойни центрове, които вземат младежите на добра заплата и студентите същевременно правят наука и получават образование.
- Вие сте богослов по образование, как съвместявате природните науки като физика, химия и теологията?
- Аз само се занимавам с управлението на сдружението, но богословието може би по някакъв начин обединява всички тези науки, при това не само природните. По никакъв начин едното или другото не влизат в конфликт с вярата или християнството. Има десетки и стотици примери на световноизвестни учени, които са били изключително вярващи хора и това по никакъв начин не им е пречило да правят наука. И обратното - науката по никакъв начин не се противопоставя на вярата на хората или на Църквата. Все пак живеем в християнска цивилизация от2000 години и голяма част от съвременните постижения се дължат и на християнството.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай