Перник на колела и сиренето на Шрьодингер

Както и да го въртим, данъкоплатците ще плащат издръжката на партиите

Перник на колела и сиренето на Шрьодингер | StandartNews.com

Две знаменити годишнини отбелязахме, прелюбезни! 200 години от патентоването на велосипеда и 90 на Перник като град. Прозрението, че колелото на историята се върти от редуването на леви и десни педали (поради пролетарския състав на населението в Перник са предимно леви) е възможно, благодарение на патентното свидетелство, издадено на името на Денис Джонсън в Лондон на 26 юни 1819 година. 
Тази смешка с педалите е стара – писах я за пръв път през 1996-а в началото на Виденовата зима, когато противоборството между леви и десни в България беше все още основен исторически наратив, а пък в Перник поради продоволствената криза пчелите, освен мед, събираха и други цветни метали. На един от спектаклите на „Каналето“ в Театър „София“, актьорът Стефан Рядков, покачен на велосипед „Балканче“, произнасяше монолога за редуването на десните и левите педали. Контестации имаше само в редиците на левите и десните, ЛГБТ-обществото остана безразлично към политнекоректната смешка, защото беше заето да оцелява както целия български народ, шашнат от галопиращата инфлация. Защо тези тръпчиви спомени по никое време? Или по-скоро по време, когато – заради летните дъждове - паметливите  българи са заети да събират по две животни от всеки вид.

Защото всеки път, когато ни се поднася ляво-дясното противостояние като алиби за някакви политически действия, обикновено с него се прикрива липсата на рационални аргументи.

Така е и с тавана на  пенсиите, и с ограничението на вноса на дизелови коли,  и с намаляването на ДДС за различни стоки, а най-забавно е положението със субсидиите на партиите. Принципът там не е нито ляв, нито десен – както и да го въртим, в крайна сметка данъкоплатците ще плащат издръжката на партиите. Дали през парите на бизнеса, които са взети пак от тях, или директно през данъците си и бюджета – резултатът е един и същ. Само че при плащането през дарения на бизнеса развращаващият и корупционният ефект е много по-голям.

Тук би следвало да важи принципът  „колкото по-прозрачно, толкова по-добре“. Най-прозрачно би било, ако при плащане на данък общ доход, например, всеки би могъл да посочи за коя от действителните политически сили иска да отидат част от парите му. Така, практически, с края на всяка фискална година ще имаме избори, доста по-реални от машинното, дистанционното или всяко едно друго гласуване. Да, има хора с право на глас, които не плащат реално ДОД по различни причини, но техният брой е пренебрежим спрямо плащащите. Мисля, че подобен подход би имал благотворно влияние и върху традиционната абстинентност на голяма част от българите към политиката. Искат - не искат, когато плащат данъци, ще трябва да вземат отношение.

Слави Трифонов, например, който не се съмнявам, че плаща голям данък общ доход, ще трябва съвсем конкретно да направи нещо повече за политиката в България от това да нравоучителства всяка вечер от телевизионния Олимп. Мисля, че подобен подход ще налее допълнително гориво не само в неговия граждански патос, защото всеки плащащ данъци ще може да се обръща към своите политически избранници със справедливото: Аз ви издържам, хайде малко по-отговорно, ако обичате.

Разбира се, не е толкова просто. Изобщо в политиката простите и уж очевидни решения обикновено са най-грешните. Да не се обиди някой, ама когато си чук, нормално е всички проблеми да ти изглеждат прости като пирони...
Мога смело да заявя, че в момента няма нито един прост проблем за решаване пред българските политици. От спора със северомакедонците за Гоце Делчев до нулевата или намалена ставка на ДДС върху печатните произведения (надявам се поне тя да бъде приета). Дори знаменитото Бойково „аз съм прост и вие сте прости, значи ще се разберем“, отправено към металурзите, си беше чиста метафора. И тогава, и сега нито един от техните проблеми няма просто решение.  В политиката за разлика от бизнеса всяко решение е предмет на сложни съобразявания с възможно най-широк кръг от заинтересовани граждани. Поне в демокрацията е така. По тази причина често политическите решения изглеждат непоследователни и дори противоречиви, а пък да бъдат разпънати в простата координата „ляво-дясно“ е понякога съвсем невъзможно. Станишев въвежда плосък данък, Бойко вдига пенсиите, ДПС иска безплатни детски градини...

Ако трябва бай ви Ганьо отново да се ориентира – Ти, бай Иречек, консерва ли си, или либерал, съвсем ще се смахне. 

Преди време, когато казах, че в хладилника няма ляво и дясно сирене, отнесох куп дюдюкания. Но това също може да е сложен въпрос, ако го разгледаме не просто като има или няма сирене, а от позициите на квантовата физика. Защото, според нея, също като една котка на Шрьодингер, сиренето може хем да го има, хем да го няма. И според Влади Горанов е така, без да е учил квантова физика. А пък за Дянков сиренето вървеше направо с пицата, ще добавят по-паметливите.  

И в Европарламента ляво-дясната ориентация потъна в пазърлъците около новото ръководство. Ние вече сме европейци, не може да не ги отчитаме тези неща. Европейци сме, ами! Дори в Перник си имат пикаещо момченце в шадраван. С тази разлика от Брюксел, че след като се изпикае в шадравана, момченцето си отива вкъщи, а не остава на площада...

Защо ги приказвам всички тези неща за лявото и дясното? Защото опитът да се набута противостоянето между ГЕРБ и БСП в това русло е сравним с опита да се прибере дъждовната вода от „Солунска“. Големият проблем е, че дори да дойдат по магичен начин на власт, БСП в момента нямат кадри, с които да управляват. А политическата история на лидерката им Корнелия до този момент по никакъв начин не издава желания за колаборация с други сили или дори  експерти от гражданския сектор. Тя се е затворила във вътрешнополитическия си диалог, който все повече заприличва на шизофрения.  При ГЕРБ нещата са доста по-добре по отношение на кадрите, а и те напоследък ясно дават заявка, че искат да разширяват кръга от сподвижниците си и винаги са готови да делят властта. Няма голяма драма и в това с ДПС ли ще я делят, или с патриотите, или с т.нар. десница -все едно от кого ще е представлявана.

Действителността е безпощадна. Грамотните хора в България стават все по-малко.

До степен, че са застрашени очните прегледи – в смисъл не че не виждат подрастващите, а не знаят буквите, които трябва да кажат, че са видели на таблото... 

Абе, не е розово положението. Ето – през изминаващата седмица 25 хиляди мълнии паднали в България само за един ден, съобщават метеоролозите. Дали пък някой не иска да ни каже нещо?! Но, както твърдят, че бил възкликнал  Ной – „Не се притеснявайте, само на облак е...“

Малко песимистично звучи всичко до тук, затова се връщам към радостната новина, че Перник празнува 90-годишнината си като град. Наистина обичам това държеливо и насмешливо население и неговите многобройни таланти във всяка една област, които толкова години не позволяват на културния империализъм на София да ги погълне. Даже ще си позволя накрая съвсем открита реклама на един забележителен сборник – знам, че вече е библиографска рядкост, така че съвестта ми е чиста. „Перник в короната“ на Аци (Ангел Константинов) е най-разтърсващата смс-поезия, на която можете да попаднете. Този човек, който цял живот пише мъдрости с пръст по водата е истинско съкровище. Той принадлежи на Перник, на жена си (безумно талатнливата режисьорка Диана Добрева) и на цялото българско човечество. Ето един негов стих, който казва всичко:

„Исус идва.
Изглежда зает.
Носи две ябълки и пистолет...“

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай