Народ, който не признава стореното добро, е недостоен

Обществото ни е дълбоко разделено и то не само по темата за Русия, казва академик Константин Косев

Народ, който не признава стореното добро, е недостоен | StandartNews.com

-Академик Косев, как разчитате изказването на руския патриарх Кирил, който каза, че е огорчен от „приравняването на Русия към други народи, участвали в Освобождението на България преди 140 години"?

- Във войната участват много поданици на Негово императорско височество руският император. Не се уточнява какви, защото участват десетки народности в рамките на Руската империя. Тя е многонационална държава. Участват финландци, поляци, украинци, кавказци и т.н. Аз съм участвал в научна конференция преди 20 г. в Хелзинки за участието на финландците в Руско-турската война. Пак подчертавам – всички те са поданици, а не граждани, на руския император. Разбира се, етническите руснаци са най-големият и основен процент. Не може да се изброят всички участници. Да не забравяме, че това е Руско-турска война, обявена от руския цар и неговите поданици участват. Официалните лица трябва да бъдат много внимателни, когато говорят по темата. Във войната участват и хора от балтийските покрайнини – литовци, латвийци, естонци, редно ли е и тях да прибавим?

- Каква е ролята на българските опълченци за освобождението на страната ни?

- Отначало руското командване е смятало, че българските опълченци няма да бъдат бойна част, а само ариергард. Руснаците са се опасявали, че опълчението е съставено от бивши бунтовници и революционери и са се отнасяли със съмнение към тях. В хода на войната обаче, тъй като Русия не е готова да води такава война, те се включват като активна бойна единица в руската армия. И участват във всички важни сражения – в Стара Загора, на Шипка.

- Защо 140 години по-късно българите така ожесточено продължават да спорят за събитията около Освобождението?

- Защото в момента българското общество е болно – общество, което се намира в условията на преход. От края на Първата световна война, та до днес се води гражданска война със затихвания и афектиране. Българското общество е дълбоко разделено и то още след Ньойския договор. И както виждате, оттогава досега се води ту бурна, ту кротка политическа битка между различни прослойки. В това отношение тепърва имаме още да страдаме, тъй като се чувства на всяка крачка, че обществото ни е много разединено. И то не само по темата за Русия, а и по много други. Сега обаче актуалният въпрос е свързан именно с Русия и това засилва напрежението.

- Споровете за Освобождението обаче непрекъснато препращат и към настоящето...

- Разбира се, това е част от противопоставянето. Всеки вижда само едната страна на нещата, а не другата. И затова стават тези противоборства.

- Какво е значението на датата 3 март за България?

- Тази дата е символ на победата, но не самото освобождение, тъй като България е конструирана като нова държава чак на Берлинския конгрес. Но се превръща в един стимул, който чертае задачите за национално обединие. И става национален идеал и затова на тази дата се придава толкова значение. Това е главният стимулатор на бъдещите войни и усилия за национално обединение.

- Според някои 24 май е истинският национален празник на България. Вие как мислите?

- 24 май си е национален празник, но е друг вид празник, духовен. Според мен тези, които твърдят подобно нещо, не разбират за какво говорят. Когато българският народ е научил за подписването на Сан Стефанския мирен договор, цялата българска етническа земя е ликувала и се е радвала. Естествено, хората не са знаели, че този договор е временен. Споменът за това обаче още е жив. Не мога да кажа дали днес русофилите или русофобите са повече в България. Но народ, който не е признателен към тези, които са му сторили добро в тежък момент, е недостоен народ.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай