-Господин Кючуков, какъв е вашият прочит на представената миналата седмица от ЕК стратегия за разширяване към Западните Балкани? Какво каза Брюксел на тези страни? Не е ли отбиване на номера обещанието "не по-рано от 2025 г."?
- Стратегията е даже изненадващо политически богат и многопластов документ, генериращ динамика, но и очертаващ проблеми. Неслучайно в заглавието се съдържат понятията „достоверна" перспектива и „засилен ангажимент на ЕС" за разширение. Стремежът е да се покаже обръщане на досегашната тенденция на неглижиране на региона и прехвърляне на евроинтеграционните процеси от политическото в бюрократичното поле по отваряне на преговорни глави. Акцентът е поставен преди всичко върху процеса, а не толкова върху акта на присъединяване, като същевременно се очертае и реализуем времеви хоризонт. Обусловен от степента на изпълнение на критериите.
Самият факт, че стратегията е фиксирана върху Западните Балкани, носи в себе си поне две важни послания. Първо, на този етап ЕС преодолява „проблема с цифрата шест", т.е. Косово също е част от стратегията, но пък единствено в рамките на процесите за стабилизация и асоцииране – без ангажименти за членство засега (предвид острата съпротива на Испания, свързана с Каталуния). Второ, стратегията не третира Турция, която е единствената преговаряща страна, оставена встрани от процеса. Това я прави нервна, което пък прави реалистично провеждането на компенсаторната среща на високо равнище Труция – институции на ЕС във Варна (впрочем, възможността за подобна среща е предвидена в споразумението ЕС-Турция от март 2016 г. за мигрантската криза).
-Постижима ли е препоръката страните от региона най-напред да разрешат проблемите помежду си?
- Това е задължително. С оглед съгласието за приемане на страните. И стабилността на ЕС. За да се избегне привнасянето на двустранни проблеми в него. Като под решаване на спорните въпроси на първо място се имат предвид пограничните такива (както подчерта и Юнкер). Но не само. Тук отделно е изведено условието за постигане на споразумение между Сърбия и Косово за урегулиране на проблемите в рамките на диалога „Белград-Прищина" (това е приемливата и за двете страни формула за преговори, която да не предполага предварителното признаване на независимостта на Косово) – като условие за присъединяване на Сърбия към ЕС през 2025 г. Интересно е и изискването за прибягване до международен арбитраж (в случай, че не се постигнат двустранни споразумения за границите) и безусловно приемане на неговите решения. Което е както предупреждение към Сърбия и Косово, така и горчив отзвук от продължаващия спор за делимитация на териториалните води в Пиранския залив между Хърватия и Словения. Нещо повече, ЕС взима и превантивни мерки: предлага се разширяване на обхвата на проблемите, по които ще се взимат решения с мнозинство (за да се намали възможността за вето при увеличено количество членки); спазването на ценностите на Съюза и върховенството на закона; приемането на външнополитическите позиции на ЕС, включително рестриктивните мерки (очевидно предупреждение към Сърбия и позицията ѝ по санкциите срещу Русия).
-Може ли да сработи идеята "интеграцията" на тези държави да започне на ниво инфраструктурни проекти и свързаност?
- Свързаността също е необходимост. Както вътре в региона, така и с останалата част от Европа. Примерът с отсъствието на самолетни връзки между държавите, когато при провеждане на регионални форуми всички участници от отделните страни се срещат първо на Виенското летище, за да отпътуват заедно към съответната столица, е повече от показателен. И тук, наред с изброените приоритети транспорт, комуникации, енергетика, образование, цифровизация, най-важното е изграждането на такава „мрежа от мрежи" (впрочем, българска концепция за развитие на регионалното сътрудничество отпреди десет години, впоследствие забравена – от самата България), която да позволи безпроблемното общуване между хората.
-Какво може да направи България по време на своето председателство за Западните Балкани и тяхната европейска перспектива?
- Да реанимира стратегия, да динамизира процеси, да генерира политики. Стратегията – това е Солунският дневен ред, приет преди 15 години по време на гръцкото председателство и очертаващ пътя на региона към ЕС – и постепенно ерозирал. Процесите – на реформи в страните кандидатки и на регионално сътрудничество (загубили импулс напоследък). Политики - всичко, залегнало в изведения приоритет „свързаност", за който вече стана дума. Освен това България следва да направи нещо и за себе си – да върне българската външна политика на картата на региона. След години на абдикация. А политическата конюктура сега е максимално благоприятна за това – защото Западните Балкани отново са високо в дневния ред на Европа, а председателството осигурява значим институционален ресурс.
-Ако ЕС не покаже по-голям интерес към този регион, има ли вероятност неговото място да заемат страни като Русия, Китай и Турция?
- Дълго време Европа се боеше от Западните Балкани, сега се страхува за тях. Но би било много парадоксално, ако Русия, Китай или Турция се превърнат в двигател на евроинтеграцията на региона. Светът е взаимносвързан и в него няма запазени територии. Дезинтересирането на ЕС от региона и превръщането на разширяването в инерционна величина отварят политически вакуум. Има обаче съществени различия в интересите на външните спрямо региона страни: Русия и Китай търсят сътрудничество на ниво държава – първата с приоритети в сферата на сигурността, втората - в икономиката. Турция разчита на отношенията турска държава – балкански общества: на ниво етнос и религия. Към тези страни трябва да се добавят и интересите на Саудитска Арабия. И най-вече на радикалния ислям. Където вече става дума за идеология с адресат отделния индивид – радикална, анти-европейска, унищожителна. Като ликвидирането на квази-държавната компонента на „Ислямска държава" в Ирак и Сирия ще пренасочи усилията именно към идеологическото проникване в Европа – и чрез завръщащите се бойци на ИД. Иначе казано, докато за Западните Балкани евроинтеграцията означава на първо място стабилност и просперитет, то за Европа тя е преди всичко геополитика и сигурност.
-Върна ли последното убийство в Косово на сръбски политическия лидер Оливер Иванович, с когото Вие нееднократно сте се срещали, региона към имиджа на "буре с барут"?
- Иванович бе умерен политик, търсещ диалог и с Белград, и с Прищина, но негов пръв приоритет бе съдбата на сърбите в Косово. Убийството му показа, че сигурността в региона е много крехка и една искра може да доведе до нов конфликт. Вече никой не си спомня кое бе първо в Косово - надраскана църква или счупени прозорци на джамия, набит сърбин или убит албанец. Или обратното. Но резултатът е налице – спирала на насилието. Особено сред младите поколения – които не се познават, но се мразят. От друга страна случаят ясно показа силата на ЕС. Защото именно намесата на Брюксел и аспирациите за евроинтеграция на двете страни позволи конфликтът да не ескалира и диалогът Белград-Прищина да не бъде прекратен.
-Трябва ли България да се откаже от Шенген, ако определени държави продължават да я спъват за влизане в него, каквито идеи бяха лансирани през миналата седмица?
- България не може да се откаже от Шенген. Дори и да иска. По силата на договора си за присъединяване към ЕС страната ни е длъжна да влезе в Шенген. Както и ЕС е длъжен да я приеме. Като се спазят условията за това. А те са технически. И както Еврокомисията, така и Европарламентът официално потвърждават, че те са изпълнени. Но Съветът, където се взимат решенията, т.е. страните-членки и преди всичко Холандия, Франция и Германия, поставят допълнителни политически условия, свързани с корупцията и организираната престъпност. Проблем реален (и това най-добре го знае всеки българин), но несвързан с присъединяването към Шенген. Правилата следва да се спазват от всички и не трябва да се променят в движение. Освен това България има задължения по опазване външните граници на Съюза, а за целта трябва да разполага с необходимите права и ресурс – включително пълен достъп до Шенгенската информационна система.
-Има ли резон в притесненията, че евентуалното ни присъединяване към еврозоната ще има негативни последици?
- Правителството би следвало да изготви анализ за икономическите и социални последици от присъединяването към Еврозоната – цени, заплати, бизнес климат и т.н. - както и да начертае евентуални мерки за тяхното омекотяване. Но днес Еврозоната и Шенген са нещо повече от просто единна валута и премахване на граници. Те определят в дългосрочен план мястото на страната в ЕС. И в политически план неучастието в Еврозоната и Шенген автоматично оставя България в периферията на ЕС – с всички произтичащи от това последствия. Дебатът за пътя на ЕС трябва да се финализира в рамките на следващите една-две години. И тук следва ясно да осъзнаем, че оптиката е обърната: приемането на страната в Еврозоната и Шенген няма да бъде успех, а част от пълноценното членство. Но неприемането ще бъде неуспех.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
