Електорална дисфункция пред огледалото в банята 

Ние сме в постоянна война с околните и себе си, като любимото ни оръжие е да отричаме изборите на другите

Електорална дисфункция пред огледалото в банята  | StandartNews.com

Интересно нещо, прелюбезни, изследванията показаха, че българинът (подчертавам – мъжът-българин, а не общото определение, така любимо на журналистите) живеел до 34 си година с майка си.

Темата е  любопитна не поради множащите се мъже тип „аз танцувам само с мама“, а защото показва  общото положение,  че с майка си можем да живеем, а с изборите,  които правим – не можем.

При жените сякаш е по-спокойно – ако не се отнася до червилото им, те по-успяват да живеят с изборите, които правят. Дори политическите.  Странно е това съжителство! Може би в него се корени страхът, че ще дойдат норвежки гейове и ще ни  отведат от семейството ни. Знаете, българският мъж, навърши ли 30 години, започва да гласува за Джамбазки, Симеонов и Сидеров и неистово да се страхува от норвежки гейове и ирански травестити. Тя и Корнелия напоследък взе публично да се страхува от норвежки гейове, но при нея – подозирам е друго – тя просто се надява, че така ще се хареса на 30 -годишните българи. 

Но да не се оплакваме! Според същото изследване на Евростат – далеч по-дълго – 49 и 56 % се задържали при майките си италианците и гърците. Изследването не уточнява, че пускат и тънки мустачки тип „за да приличам на мама“, но в анализите на данните ясно се посочва, че „задържащите се“ по-трудно правят важни житейски избори като смяна на професията, брак, да не говорим за смяна на пола! 

Имал съм възможност и друг път да ви споделя откритието си, че всъщност изборите, които правим, са това, което ни отличава от останалите. Те са собственото ни лице. Всеки ден правим хиляди избори без да се усетим – какво да ядем, какво да облечем, по коя улица да минем, кои да са приятелите ни, какви книги да четем, кои филми да гледаме и т.н. и т.н. Та целият сбор от тези избори е онова, което ни гледа сутрин от огледалото в банята.  И трябва да се научим някак да живеем с него, защото по огледалото друго няма да дадат, колкото и да щракате с дистанционното. 

С политическите избори не е по-различно.  След като се опитате да се ориентирате в джунглата от политологически лиани – ляво, дясно, либерали, консерватори, центристи, юнионисти, сепаратисти и т.н., пробвайте номера с огледалото. Представете си, че сутринта в огледалото заедно със собствената ви физиономия ще изгрее и тази на политическия избор, който сте направили. 

То така или иначе се случва, само дето не го виждате и не си давате сметка за това. И не бързайте да казвате, че предложението е шеговито или лекомислено.

Попрегледайте кандидатурите  в евролистите и си направете експеримента – ще видите, че е хем забавно, хем полезно! Дайте си и сметка за годините, които ще прекарате с този избор. Това също е важно.  Защото с гаджето можете да се разделите и сами, но с политическият избор, който сте направили, за да се разделите, ще ви трябват многохилядни митинги и то доста време. Скъпо е и трудно за организиране. Много по-скъпо ще ви излезе, отколото му излезе на Кубрат Пулев целувката с онова американско недоразумение! 

През седмицата Марк Зукърбърг навърши 35 години. Това е най-известният и най-богатият далтонист в новата история на света. Според него запазеният зелен цвят на фейсбук е неустоим...  Днес  Марк има наистина милиарди  фенове по света. Благодарение на Фейсбук, който помогна изключително много за арабските революции, няколко египтяни дори  кръстиха дъщерите си така – Фейсбук. Разбира се, враждата им с Давидовото коляно им попречи да ги кръстят направо Цукърбърг, но  и това си е сензация. 

Имах шанса да видя как за пет-шест години се промениха  хората в Египет, Судан  и Йордания, благодарение на изобретението на Марк. Революцията Фейсбук е сравнима само с внезапното откриване на телепатията. Защото мрежата всъщност е това - възможност да четеш мислите на една трета от човечеството.  Защо ви го казвам? Защото ако проследите внимателно изборите, които е направил през скромния си  съзнателен живот  Марк – за някакви си 20 години – ще видите ярък пример за това как човек  уважава  изборите си и те му се отплащат щедро. За нищо друго да не сме благодарни на момчето с луничките от Уайт Плейнс, щата Ню Йорк, само това, че фейсбук ни помага да си припомним изборите, които сме правили, е повече от достатъчно! 

Вдъхновен от историята на Марк и след десетдневна социална карантина имах възможност да погледна отново българския фейсбук. Бях го забравил заради далеч по-мамещи прежиявания в Червено море, където единственият нет бяха мрежите на рибарите.  Разгледах го и се убедих, че с малки изключения страдаме от национална изборна дисфункция.

За разлика от еректилната дисфункция, която пречи на сексуалния живот, електоралната се радва на буйна потентност и предизвиква вълна от реакции, имащи основно обидно-сексуален подтекст.

С други думи псуваме и хейтим яко всичко – звяр и природа - но най-вече изборите на околните, а по този начин и собствените си избори. Особено по време на политически избори Гоголевото  „На кого се смеете? На себе си смеете!“ може да бъде прието за национален девиз и да смени надписа върху Парламента. Не случайно тази реплика е била любима и на Алеко Константинов. Създателят на Бай Ганьо я ползва не в един и два файлетона. 

Ако съществува такова нещо като „хибридна война“, а не е измислица на Кристофър Стийл (Проектът „Шарлемейн“), то за нашите душевни територии тя е напълно излишна. Ние сме в постоянна война с околните и себе си, като любимото ни оръжие е да отричаме изборите на другите. 

Питал съм се често защо е така и стигам до извода, че просто не искаме да носим отговорност за собствените си избори. Далеч по-приятно е да се подиграваме или упрекваме другите за техния избор.

Какво представляват политическите избори? Имаме едни  общи пари, време и усилия, които трябва да поверим на избрани от нас хора да ги управляват. И да представляват нашето мнение, когато се решават въпроси, засягащи общността ни. Не е нещо много сложно, а смисълът на избора е не само избраният, но и избиращият да носи отговорност за избора. Или както казваше един знаменит мислител, „Почтеният политик е този, който веднъж подкупен си остава подкупен“. Същото би следвало да се отнася и до почтения избирател... Аз за това много харесвах думите на Царя „почтеност във всичко“ и горчиво съжалявах, че останаха предимно думи, въпреки че царят никога не е бил мой личен изобр. 

В момента на тези избори за едни „Кой, ако не Борисов“ е въпрос, а за други същото изречение е отговор. Въпреки че на 26 май трябва да избираме в каква Европа ще живеем, ние пак избираме в каква България и най-важното – как ще живеем със себе си. И точно при този избор го закъсваме като Марко на Косово поле. Впрочем той го е закъсал основно заради изборите, които е направил – ту противник на Мурад, ту васал на сина му Баязид. 

Демокрацията никога не е била посока в развитието на една държава. Тя не е отговор на въпроса „на къде вървим“, а на въпроса „как вървим“. Как взимаме решения. И в този смисъл тя е неработеща, когато избиращите отказват да носят отговорност за избора си. Забавното е, че ако българинът викне майстор за банята и му паднат два реда плочки, ще го гони до дупка за компенсации. Същото е и с българката, когато си купи дефектни сандалки в мола.  Когато обаче с милиард и половина бюджет на град София плочките по Граф Игнатиев са все едно наредени от Стиви Уондър и Рей Чарлз – нищо! 

Традиционното мрънкане във Фейсбук 

Още по-странно е,  че когато има реакция, тя също поражда недоволство и присмех. Случаят  „Порожанов“ е доста показателен. За пореден път Борисов безкомпромисно взима мерки срещу прегрешилите свои, показвайки практически какво значи да носиш отговорност за изборите, които правиш. Какво повече да направи с Порожанов  като отговорен за избора му, освен да вземе оставката му? Да го обеси с главата надолу на входа на Земеделското министерство?!  Дори българските закони да предвиждат подобна възможност, тя следва да се случи след обективно разследване, съд и т.н.  Т.е. не можем да искаме някой да бъде обесен единствено по законите на гравитацията, ако не искаме това да ни се случи един ден и на нас. Защото гравитацията, за разлика от българските закони, действа еднакво за всички. 

Има десет дни до изборите. Съветът ми е да лъснете огледалото в банята и да си помислите добре кого искате да виждате там на 28 май, а и следващите пет години.

Това не е лесен избор – преди пет години аз лично помогнах не малко Бареков и Джамбазки да представляват България в Европарламента. И не се правя на ощипан по темата. Те бяха ярко присъствие, за полезността му наистина можем да спорим.  Утешавам се, че днес може би съм малко по-умен. И се надявам утре да съм още по-умен. Друг начин няма. Както си казвал шопът, докато се връщал от панаира в Орхание, където го били, изнасилили и ограбили – „от друга страна човек се учи“. 
 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай