"Дондуков" разпънат между Изтока и Запада

"Дондуков" разпънат между Изтока и Запада | StandartNews.com

На два съвсем различни фронта се озоваха вчера първите ни държавни мъже. Премиерът Бойко Борисов обясняваше в Прищина колко важно е да се потушат тлеещите огнища в региона, за да може и Западните Балкани да поемат към ЕС.

Защото в противен случай клишето за бурето с барут отново може да се окаже вярно. В същото време президентът Румен Радев на висок глас възропта срещу позицията на кабинета за ударите по Сирия. И сподели, че се стяга за визита в Москва. Отделно бяха тежките упреци на държавния глава за ситуацията в държавата, където всичко се вършело на тъмно. И ако споровете на вътрешния тепих от двете страни на "Дондуков" станаха нещо обичайно, за първи път лъсна

драстично разминаване във виждането за външната политика

на Борисов и Радев. Отправната точка за това се оказа отношението към Русия. Когато по случая "Скрипал" правителството игра възможно най-умерено и не изгони руски дипломати, откъм президентството
не се чуха забележки.

Сега обаче Радев бе видимо недоволен как кабинетът се е изказал за изстреляните 100 ракети по Сирия от САЩ, Великобритания и Франция. Макар българската позиция, огласена от вицепремиерите Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов, да не се отличаваше особено от тази на почти всички страни в ЕС. Които казаха, че употребата на химическо оръжие е недопустима и това оправдава наказателната акция срещу режима на Асад. Но в същото време настояха, че трябва да се търси път към мира в Сирия.

Според Радев обаче 60-минутната война не само няма почти никакъв ефект, но е и тотално сбъркан подход за търсене на изход от кризата в Сирия. Това обаче прозвуча близо до твърденията на Кремъл с разликата, че не бяха заклеймени САЩ и съюзниците им, които
изпратиха ракетите. Което и щеше да звучи доста странно за Радев, който

обича да подчертава, че е натовски генерал

Но явно това не му пречи да не приема общата позиция на държавите от алианса по казуса с войната в Сирия.
Много коментари предизвиква и факта, че само след месец Радев се кани да замине за Москва. Всеки ще каже, че покана на Путин не се отказва, когато и да дойде тя. В момента обаче отношенията между Запада и Русия са повече от нагорещени. И появата на българския президент в прегръдка със стопанина на Кремъл неизбежно ще предизвика доста коментари. Разбира се, Радев може да претендира, че и той се опитва да бъде посредник между Москва и Запада. Така, както Борисов стана мост между ЕС и Ердоган.

Големият въпрос е какъв ще бъде резултатът от

деликатната ситуация за държавата.

Оптимистичният поглед е, че изведнъж страната ни ще се сдобие с два гълъба, които хвърчат и в двете посоки на големия световен конфликт. От което следва, че на нас гледат с добро око и на Изток, и на Запад.
Песимистичният прочит обаче върви към поговорката за опита да седнеш на два стола.

Който винаги завършва с болезнено приземяване, както гласи поуката.

Защото и двата лагера ще са подозрителни към държава, която се опитва да бъде еднакво мила към всички. А погледнато отстрани картинката ще е доста странна. Докато премиерът домакинства на среща на върха ЕС-Западни Балкани, президентът стяга куфари и подаръци за Москва.

От това ще последва или голяма буря, или поне малък шлем в политическия бридж. Времето ще покаже кое от двете ще се случи. А дотогава държавата ще е в разкрачено положение, направо шпагат, което по принцип си е доста неудобно упражнение. И даже по-трудно от коремно възлизане.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай