Брекзит на финалната права – това ли е краят?

Темата започва да звучи все по-драматично и все повече да омръзва на всички

Брекзит на финалната права – това ли е краят? | StandartNews.com

С наближаване на развръзката темата Брекзит започва да звучи все по-драматично - и все повече да омръзва на всички.

Същевременно вече две години тя тресе британското общество и политика и изсмуква енергия и ресурси от Европейския съюз. Така, по-малко от месец преди 29 март, когато Обединеното кралство би следвало да напусне ЕС, могат да се резюмират вълненията по Брекзит. С едно пояснение – би следвало не означава, че задължително ще се случи.

С обявените от Тереза Мей три гласувания в Камарата на общините има изгледи да приключи етапа на позиционни маневри и отлагания. Като самата подредба на гласуванията на 12, 13 и 14 март (първо за наличния към момента договор за Брекзит; при неуспех – за Брекзит без договор; и накрая – за искане на отлагане на Брекзит) осигурява определени тактически предимства за британския премиер.

Първо, по този начин тя се стреми да реши проблема с отговорността като сама я прехвърли на парламента – а не като парламентът я застави за това, както искаха лейбъристите. 

Второ, на практика свежда до минимум възможността за Брекзит без договор – при това без да се конфронтира директно със собствената си партия и с тези близо сто консервативни депутата, който настояват именно за такъв изход. Защото е достатъчно очевидно, че до Брекзит без договор може да се стигне само като остатъчен резултат от провала на всички усилия за постигане на договорен Брекзит, но самата опция за излизане без договор по никакъв начин не може да събере необходимото мнозинство в парламента.

Трето, при очакваните негативни първи две гласувания, парламентът ще бъде поставен пред дилемата: или гласуване за продължаване на срока след 29 март, или пълен блокаж – при отсъствие на каквото и да било решение. Като евентуалното гласуване за удължаване на срока ще осигури необходимата политическа индулгенция на Мей да отправи към Брюксел подобно искане – въпреки многократните категорични заявления от нейна страна, че тя е против удължаване на срока.

Всичко изглежда достатъчно логично, но практиката показва, че при Брекзит никога нищо не е сигурно – и винаги се намесват нови условности и варианти. Преди всичко трябва да се състоят самите гласувания – и въпреки изтичащия срок, никога не е сигурно, че Мей няма да продължи играта на цайтнот.

На следващо място не бива да се изключва и трите гласувания да завършат с неуспех – и тогава навлизаме в хипотезата на хаоса: като към липсата на съгласие какво да се прави се добави и неяснотата кой точно може и трябва да вземе крайното решение – парламентът ще бъде в ситуация на изконсумирани опции, но същевременно се оспорва правото на Мей да изведе страната от ЕС без парламентарно съгласие.

Не на последно място – идеята за отлагане на Брекзит не среща особен ентусиазъм в ЕС. А за да се удължи срока се иска съгласието на всички останали 27 страни-членки. Опасенията са, че това би представлявало удължаване заради самото удължаване: трудно би могъл да се очаква договор, различен от сегашния, при условие че същите участници в преговорите остават на същите позиции.

Допълнителен елемент на несигурност и противоречия е и с колко евентуално да се удължи преговорния период (става дума за продължаване на преговорите, а не за преходния период до края на 2020 г. по изпълнение на вече договореното - и отхвърляно – споразумение). Идеята към момента е удължаването да бъде с не повече от три месеца – предвид предстоящите избори за Европейски парламент в края на май.

Което води до нова главоблъсканица. Ако Обединеното кралство не напусне ЕС до провеждането на евроизборите, то също би следвало да се включи в тях. Което само по себе си звучи доста парадоксално: страната, която иска да напусне, участва в дебата за бъдещето на ЕС. Освен това част от депутатските места на Великобритания вече са разпределени за други държави, чието досегашно представителство беше по-ниско от полагащото им се в съответствие с тяхното население. И за да придобият нещата характера на гротеска: най-голям ентусиазъм за участие в изборите за Европарламент демонстрира най-големият противник на ЕС във Великобритания – Найджъл Фараж. 

Както във всеки сериал: продължението следва…
 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай