Агресията в училище не се бори с лекции

Агресията в училище не се бори с лекции | StandartNews.com

Всички са знаели за издевателствата над момчето от ирански произход, но никой не е направил нищо да ги спре, казва психологът Иван Игов

 

Преди броени дни дете наръга свой съученик заради тормоз. Ескалират и други случаи на агресия в българското училище. Държавата пише мерки за справяне с тях, но не винаги са успешни. Какво би трябвало да се направи, "Стандарт" попита психолога Иван Игов.

--------------------------

АКЦЕНТИ

* Насилието вече е и през ваканцията, в интернет се случват неща, за които родителите нямат представа

* Деца, подложени на тормоз, най-често се самоубиват или извършват тежки престъпления

* Държавата потроши 9 милиона за битки с насилието без успех

* Ако бях на мястото на тормозеното момче, щях да осъдя и училището, и общината

* Има цяла система за справяне с насилието, но никой не си е направил труда дори да потърси документите

-----------------------

- Господин Игов, в последните дни дете от ирански произход наръга с нож свой връстник, след като съучениците му се подигравали. Като психолог как гледате на това?
- Пратиката сочи, че деца, подложени на тормоз, който е системен и продължителен, най-често се самоубиват или извършват тежки криминални престъпления във времето. За съжаление сега е много трудно да кажем кой е виновен - кой е жертвата и кой е насилникът. Трябва да обърнем внимание на това, което се е случвало в продължение на повече от година - за което са знаели и учители, и родители. Разбира се, че са знаели и съучениците, но никой не е взел мерки да се справи с това. Едно момче е било злепоставено в интернет, представено като хомосексуалист и това продължава месеци наред. Той се оплаква тук и там, но никой не взема решение. Честно казано, ако аз бях на мястото на адвокатите на това момче, щях да осъдя училището. А и общината, защото училището е общинско. По Закона за училищното и предучилищно образование имаме ясна клауза, в която се казва, че училището защитава здравето и живота на децата, които са в него. Тук става дума за физическо насилие и аз в никакъв случай не го защитавам. Но по цял свят такива случаи предизвикват самоубийства, а в нашия случай - опит за убийство. Тук имаме две жертви - един, който очаква да бъде съден, и друг, който се лекува. И двамата са жертви на безхаберието, защото в никое от българските училища сега няма действаща система за справяне с училищното насилие.
- Писаха се някакви правила..
- Да, дори преди няколко години бяха изпотрошени 9 милиона лева за обучение на учители. Но те така и не разбраха, че моделите срещу насилието не се правят с лекции или с разписване на документи. Това става с конкретни антикризисни политики, каквито в България има. Но те са някъде дълбоко в чекмеджетата и на училищата, и на министерствата, а в момента всички се правят на ни лук яли, ни лук мирисали, че са получили конкретни документи.
- Какви са конкретните политики спрямо агресията?
- Политиките са цяла система, която училището трябва да въведе при случаи на тормоз. Когато едно дете съобщи за подобно нещо, трябва да има ясна йерархия кой какво преви. Мерките не трябва да се свързват с това, че децата, които прилагат тормоз, да бъдат наказвани, но да са свързани с това тормозът да се спре и родителите да са ясно информирани. И всъщност всичките деца да са въвлечени в битката с агресията. Защото, ако в един клас имаме една -две жертви и един-двама насилници, всички останали са едно мълчаливо мнозинство. Едни гледат насилието и се страхуват, а други гледат насилието и помагат на насилниците. Трети го пускат в интернет. И така, всички се превръщат в участници в тази постоянна арена на насилие. А всъщност начинът на реакция е точно обратен - всички деца, които участват в този процес, да ги спрат. Ако в този процес не може да се намеси учителят, намесва се училищният психолог. Това е една цялостна система, която не може просто да се въведе с лекции и формални мерки. Тези документи ги има в интернет, могат да бъдат намерени на страницата "Училище без насилие" на УНИЦЕФ. Всичко това го има някъде, но никой не си прави труда да го потърси. Ако в момента съм обиден от нещо, то е, че никой не си направи труда да потърси тези документи. Ако бе станало така, сега и двете деца - насилникът и жертвата, щяха да си карат ваканцията нормално. Нямаше да има такова драматично отразяване от медиите.
- А увеличава ли се агресията в училище?
- На практика не се увеличава особено. Ние имахме изследвания отпреди 5-6 години, когато се говореше, че около 25 на сто от децата реално са подложени на някаква форма на насилие. Преди година "Отворено общество" направи подобно изследване и показа абсолютно същите резултати. В страните, където има реално работещи модели против насилие, то е сведено до 14 на сто.
- Как като психолог обяснявате тази ескалация на насилието - каква е ролята на социалните мрежи?
- Насилието в училище еволюира. Преди пет-шест години това се случваше само на територията на едно училище и едно дете можеше да се чувства защитено вкъщи или в своята собствена среда, при приятелите си. Но днес вече няма такова нещо. Насилието вече е през цялото свободно време - включително и през ваканцията, защото вече е и онлайн. Спомнете си предишните години, когато през летата нищо не се случваше, сега вече започват да се случват брутални неща. Лятната ваканция е доста трудно време за децата. Уж би трябвало да бъде обратното, да бъде почивка и децата я чакат с желание, защото няма да им се налага да ходят на училище. Но част от тези деца се оказват във вакуум - родителите могат да ги заведат на почивка за кратко, максимум 5-6 дена. През останалото време детето си е вкъщи. Среща се някъде с приятели, но вече се променя изначално моделът, който родителите си мислят, че децата им имат. Когато са си вкъщи и са пред компютъра, те на практика са на съвсем друго място, а не на това, за което родителите им мислят. И там могат да им се случат неща, за които родителите им категорично нямат представа. В този анонимен свят в интернет пространството те започват да развиват съвсем други възприятия за света и за отношенията между хората. За голямо съжаление - това сме го говорили много пъти - училището е абдикирало от отговорността да социализира децата. По-важно е да учиш всички поети в пети клас, отколкото децата да имат социални умения за справяне. И, за да се върнем към случая, с който започнахме, ако имаше такива часове, ако имаше доверие между децата, родителите и учителите, нямаше да разговаряме изобщо за този трагичен случай.
- Доколко медиите ескалират подобни неща?
- Такива публикации има навсякъде по света. Но това, което на мен ми липсва, е разследващата журналистика. Медиите отбелязват случая, говори се какво е станало, но не се разследва, като в случая с това момче, какво е можело и трябвало да се направи. Би трябвало това да предизвика истински диалог или обсъждане в обществото какво да се направи, а не просто обикновена пикантерия. Следващата публикация трябва да я очакваме, когато това дете бъде изпратено примерно в поправителен дом, или когато друго дете предприеме подобна агресивна проява или се самоубие. Ето това е лошото - че нито медиите имат достатъчно разследващ характер, нито ние като общество сме готови да се учим от грешките си.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай