Оставката на проф. Николай Петров е поредното доказателство, че министър на здравеопазването се оказва един от най-трудните за задържане постове у нас. Според мен е правилно при най-малкото съмнение за корупция да се подава оставка, но имам чувството, че понякога наистина се правят активни мероприятия.
Доста се коментира факта, че сега се правят опити да се въведе някакъв контрол върху болничните, да се промени ситуацията в здравните заведения, които трупат борчове. Така с тази оставка се проваля поредния опит да се въведе някакъв ред в здравната система. Честно казано, на мен ми омръзна да правя социологически изследвания, които показват, че никой не е доволен от сегашното положение - нито пациентите, нито лекарите, нито Здравната каса. Оказва се, че здравната система
не служи добре на никого, но гълта много пари
Затова е важно след оставката на проф. Петров реформите и промените да продължат. Просто, защото така повече не може.
Напоследък съм шокирана от агресията срещу лекарите. Хората, които подаряват здраве, ги пребиват. Това е поредният симптом, че обществото ни е болно, че няма доверие, че няма уважение към нито една институция. Не мога да си представя в ония тоталитарни години, които казваме, че са лоши, да са се случвали такива неща. Тогава имаше страшно уважение към лекарите, учителите, служителите на реда. Нещата тръгват оттам. Ето, задава се Деня на будителите, които ние също не уважаваме. Къде са устоите тогава, към кого имаме респект ?
Стана така, че през годините на прехода разрушихме старите ценности, но не изградихме нови. Трябва всеки да си зададе въпроса -накъде сме тръгнали и наистина да изградим тези авторитети по нов начин. И това трябва безспорно да тръгне от институциите.
Съжалявам, че трябва да го кажа, но този псевдопатриотарски ентусиазъм изключително много ме отвращава, защото зад него се стига до дълбоко незнание за световните и историческите процеси. Но самият факт, че младите подкрепят подобни идеи, говори, че интуитивно те искат да създадат един образ, пред който да се прекланят. Той е фалшив, но те имат нужда от някаква сплотяваща идеология и това е най-лесно смилаемата. Защото за съжаление партиите изглеждат толкова проядени и лишени от авторитет, че какво друго им остава на младите хора, освен да си измислят идеология. Според мен нито ГЕРБ, нито БСП, както и да си хвърлят като обиди, могат да избягат от тежкото съмнение, че самите те
са доста оплетени в корупционни и шуробаджанашки схеми
Според социолозите БСП почти се изравнява с ГЕРБ по рейтинг, но народът ги гледа двете партии и си вика, че и тия са като ония.
Според мен Корнелия Нинова играе правилно като втвърдява тона на категорична опозиция. Тя няма какво друго да прави, това е нейният път.
ГЕРБ се обидиха от червените обвинения, но не знам какво са очаквали. Естествено е опозицията да атакува властта по всички възможни начини. Но така или иначе в тази игра хората са обезверени. Каквото и да говорят и едните и другите, цялата политическа класа изглежда овъртолена в шуробаджанашки истории. И в крайна сметка скандалът нито за едните, нито за другите, ще донесе някакви ползи. Това пък от друга страна, че седим в една скептична, но твърде пасивна позиция, и на нас самите не ни помага. Т.е. то много хубаво, че се оплакваме, ама не е достатъчно. Трябва да се намери някакъв изход, всичко изглежда много запушено. Това ме плаши.
Единственият път е повече активност и повече съпричастие към обществените проблеми, по-категорична позиция.
Децата продължават да бягат в чужбина, защото са обезверени, нямат усещане за перспектива в родината. Така се разпада общността, разпада се държавността и наистина - последният да затвори вратата и да дойдат другите, които си вярват. Защото ние не си вярваме.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
