Неделя,

Загубихме най-колоритния историк

От: Администратор -
A
A
A

Божидар Димитров го познаваха и таксиджииите,  а президенти и файтонджии го слушаха в захлас, казва акад. Георги Марков

Моят колега и приятел проф. Божидар Димитров беше човек с излъчване, сладкодумен историк и
винаги със собствена позиция, което е много важно като пример за по-младите колеги.
Той винаги е отстоявал своето мнение, дори да не е бил винаги прав. Всички сме човеци, не сме безгрешни. Имаше не само качества на изследовател, но и на популяризатор, което е една рядка дарба. За съжаление малцина колеги я притежават - едно е да изследваш, а друго - да популяризираш, да правиш историята интересна, привлекателна, дори забавна за зрители, слушатели и читатели. Това е много важна негова дарба. Другият му талант беше като мениджър. Той успя, като дългогодишен директор на най-големия музей - Националният исторически, да го превърне в институция, включително да извърши преместването му от Съдебната палата в резиденция Бояна. И да ръководи един голям колектив с популяризиране, изследване, разкопки, финансиране при различните правителства. Отстояваше позицията си докрай, включително и в края на 90-те години, когато той държеше да се съхрани оригинала на Паисиевата история в НИМ, докато политиците наложиха тя да се върне на Гърция, тъй като те са чакали рамо за НАТО, за ЕС и т.н. Та Божидар тогава каза на президента Петър Стоянов, че този въпрос е предимно научен и че за гърците това е един антигръцки памфлет, а за нас е светиня. Не го послушаха. Той

организира едно поклонение за сбогом на Паисиевата история

Хиляди българи минаха през музея - тогава беше в Съдебната палата, и Божо беше отстранен от тогавашния министър на културата, защото не слуша началството.
Образ невъзможен беше Божо. И ще ни липсва. Имаме добри историци, но нямаме колоритни историци като него, стават все по-малко. Те се явяват на екрана, обаче нямат излъчване както Божо. И той беше, трябва да го призная, най-известният историк, макар че някои колеги не искаха да го признаят приживе. Возех се сутринта в такси, шофьорът ме позна и първото нещо,за което ме попита, беше за Божо.
При него нямаше автоцензура. Цензурата преди 1989 година беше идеологическа, сега е политическа коректност.
Беше много енергичен. Той продължи да се бори до последно. Даже му казвах : Виж какво, не си добре със здравето, моля те, остави това движение "Хан Кубрат", иди си в дядовата къща в Созопол. Аз, ако съм на теб, изобщо няма да се върна в София". Енергията в него обаче беше огромна. Неговата мечта беше да види в Плиска
реставрирана Голямата Базилика. За съжаление не доживя. Въпреки че не беше добре със здравето, той продължи да се бори до последно.
Познавам Божо от началото на 1981 г, когато стигнахме върха на отбелязването на 1300 годишнината на българската държава. Иначе бях го виждал през 70-е години в Созопол, той е един от основателите на подводната археология. Дълги години сме приятели и се чувахме. Преди седмица си говорихме по телефона и пак с неговата енергия за спасяване на Отечеството.

Освен всичко останало, беше и бохем

Но той можеше да бъде бохем както в кръчмата в Созопол, така и с големци. Беше близък, както с Георги Първанов, така и с Бойко Борисов. Той имаше подход, умееше да влезе под кожата на човека. В компаниите на по-първите хора много го ценяха. На колегата Георги Първанов му казах :"Господин президент, има и други историци". Той ми отговори: "Не ревнувайте. Божо може да говори както с хамалите от пристанището, така и на научна конференция." Такава дарба имаше. Веднъж разговаряше с някакви файтонджии във Варна, те го питат за произхода на прабългарите. И той се спря да им обяснява надълго и нашироко. Човек може да е голям учен, но не всеки може да бъде общественик. Той беше и историк и общественик, пример за по-младите колеги.
Много ценях у него прямотата. В нашите среди, когато избираме някого, се броят гласовете "за" с обикновено или квалифицирано мнозинство. "Против" и "въздържам" се ги отделяме в отделна купчинка. Не можеш да се въздържаш. И той също имаше тази теза. Тук бяхме съмишленици в това да се гласува само с "да" или с "против". При него "да"-то е "да", не"-то е "не". Имаше си и доста неприятели и завистници.

Късно го избрахме за професор

Аз му бях рецензент на професурата. Казваше :"Аз съм народен професор. Спокойно." Преди няколко години го избраха и някои колеги ме упрекнаха - защо съм му станал рецензент. Викам: "Това е Божо Димитров, най-известният историк, не се сърдете". Пътувах веднъж за Смолян и гледам един пред мен, вероятно миньор, не чете някакъв дебел том на Георги Марков, а чете Божидар Димитров, една книга от 150 страници за войните. Божо беше популярен. Науката не трябва да бъде самоцелна за доценти и за професори. Смисълът е когато тази наука влезе сред хората и им е полезна. Той това го правеше.
Светла му памет и дано да има последователи !

Тагове:

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички