Понеже в преките си действия, прелюбезни, най-често я свършаме като кучето на нивата, затова ставаме все по-добри в символичните. И това е традиция. Ето, на 14 декември през 1941 година Царство България обявява символична война на САЩ. Да кажете, че някой ни е карал да го направим! Дори според клаузите в Тристранния пакт България няма номинално задължение да обявява война на трети държави, още повече, че съгласно международното право, след Пърл Харбър Америка е нападнатата страна. Но ние го правим. Ей така, символично. Това дава повод на американската и английската авиация съвсем несимволично по-късно да направят дарамадан София, но кой да се сети на 14 декември 1941-а за това.
През изминалата седмица Радан, Москов и други деятели заговориха за символично обединение на десницата или на каквото там има да се обединява. То за символични обединения отдавна се говори. Тайно и явно. Например, за обединение около „Раковска 134”. Прогнозите категорично показват, че ако на следващите избори се явят заедно, СДС и НФСБ имат реален шанс да вземат над 10% от гласовете на...обитаващите сградата на „Раковски” 134 и
да влязат в домсъвета. Румен Христов пък успешно влезе в ролята на Ромул Велики от прочутата пиеса на Дюренмат. Последният император на Рим. Аз бих посъветвал
старите приятели от СДС
да изберат направо Ицко Финци
да я изиграе. Ще го направи с много по-убедителна символична трагичност, а и вече я е играл тази роля в театър „София”, както помнят по-старите и паметливи читатели. Корнелия Нинова физически не отиде на конгреса на ПЕС, което бе разтълкувано като символичен акт. Също така пет дни Столетницата не сколаса да измисли поздрав за преизбирането на бившия си шеф за началник на всички социалисти в Европа, което е отново акт, изпълнен с трагизъм и символизъм. Сигурен съм, че на Станишев му е било много огорчено и самотно. Символично, разбира се. Оказа се, че символичните „разкрития“ на Елена Йончева и Корнелия Нинова изкараха и 1000 тежки машини на протест. Също символичен.
Доста е забележително – протест срещу опозицията
Но и това се среща по нашите ширини. Ако се разровим в архивите, сто на сто ще открием вълнуващи снимки как Евгени Бакърджиев, тогава вицепремиер и в бял костюм, предвожда протестен митинг в защита на НАТО от...българската опозиция. Тези символи са трудно разбираеми за западноевропейските ни партньори. Те обичат всичко да им е ясно. Там, например, протестиращите протестират най-вече срещу властта и носят жълти светоотразителни жилетки, за да се виждат отдалеч. Тук е малко по-особено. Но пък се твърди, че от български клиенти през интернет били купени над 100 от специалните жълти жилетки, пуснати от "Луи Вюитон" за по 150 евро. Този акт ясно символизира кой точно се кани да протестира тези дни... Или ще са Баневи, или Арабаджиеви, или Съюза на банкерите. Защото сторителите вече са на улицата.
Като казах „улица“, та се сетих: по „Граф Игнатиев” продължават
замените на акулови перки с надгробни плочи
а плочите по-късно се заменят с каменни топки. Това също са дълбоко символични жестове, нямащи нищо общо с предназначението на ограничителите, които пречат на коли да се качват по тротоарите или да карат по трамвайната линия. И все пак, трябва съвсем не символично да сме щастливи, че ние се разхождаме по Граф Игнатиев, а не той по нас, както е било и на Цариградската конференция, и по-късно в Сан Стефано. На подписването на примирието в Цариградското предградие са присъствали точно три пъти по-малко българи от летелите в космоса (ако броим и Дельо хайдутин). Явно, Граф Игнатиев символично е представлявал българския интерес в Сан Стефано, но това дава ли ни основание да имаме централна улица, кръстена точно на този граф? Имайки пред вид прииродата на общинарите, по-символично щеше да я бяхме кръстили на граф Монте Кристо.
След тълкователното решение на Върховния касационен съд вече ще имаме и символично отнемане на имущество с недоказан произход. В смисъл, че КПКОНПИ ще доказва, че го има това имущество и че е незаконно придобито, но ще чака осъдителна присъда, за да го отнеме. От една страна изглежда юридически издържано, но от друга е ярък символ на основното предназначение на политическата класа:
да брани богатите от бедните
Но какво да направим – както е известно - робът явно няма време да мисли за свобода, защото е зает да сравнява господарите. И ние така: в момента сме се втренчили в исканията на френските жълти жилетки и тихо си повтаряме: „Да ви имаме господарите, да ви имаме!“
В тази, а и в други връзки, очаква се ускореното ни приемане в Шенген. Символично, разбира се. По въздух и по вода. Т.е. Шенген ще го получим по въздушно-капков път, но пък ще ни върви по вода. Не знам дали има друг народ, който да притежава утешението: когато си най-зле, сети се, че можеше да си алергичен към алкохол. Алкохолът е временно решение. Трайното е алкохолизъм. Алкохолът не дава отговори (не, че млякото ги дава, де), но алкохолът все пак помага да забравиш въпросите.
Но ако търсим генерален символ на епохата, в която живеем, с огромно удивление ще установим, че това не е пътното строителство, а... кокошката. През седмицата списание Royal Society Open Science публикува резултатите от дългогодишно изследване, което показва, че несъразмерно огромното тяло, слабото сърце и кривите крака на съвременните кокошки са ярък символ на човешкото вмешателство в природата. Днешните кокошки нямат нищо общо с вида, опитомен от човека преди близо 8 хиляди години. За няколко десетилетия кокошката е претърпяла промени, за които биха били необходими милиони години естествена еволюция и се е превърнала в това карикатурно същество, от което в момента съществуват над 23 милиарда екземпляра. Т.е. на всеки жител на земята се падат по три кокошки. Бог троицу любит, както казват нашите свещенници, особено когато се колебаят дали да си поръчат трета чаша.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
