Понеделник,

Президентът не иска да е втора цигулка

От: Администратор -
A
A
A

Честолюбието се превърна във водещ мотив на
свадата между "Дондуков" 1 и 2, казва Любомир Стефанов

Какъв им е проблемът на институциите и на първите мъже в държавата? Напоследък повечето българи си задават този въпрос, който засега няма очевиден отговор. Явно е обаче, че водещо в отношенията между президент и премиер напоследък не са интересите на гражданите. Не бива да се забравя, че след като встъпят в длъжност, независимо кои политически сили представляват, Бойко Борисов и Румен Радев са преди всичко премиер и президент на Република България. И конфликтите между тях би следвало да бъдат породени от това как по най-добър начин да обслужат интересите на гражданите, които са работодатели и на двамата. Ние обаче виждаме сегашния конфликт около рокадите в кабинета, който е в пореден епизод в сериала на напрежение между "Дондуков" 1 и 2. Президентът се запъва да освободи главния секретар на МВР и дори прави коментар за личността на Младен Маринов, което е нещо недопустимо от институционална гледна точка, тъй като не в правомощията му.
Държавният глава не е работодател на главния секретар на МВР, въпреки че одобрява с указ неговото назначаване, и няма право да му прави длъжностна характеристика.

А и няма аргументи за подобна преценка

Първо, Румен Радев не е работил в службите за сигурност, той е летец от ВВС. Абсолютна различна компетенция и абсолютно различна работа. Това е все едно орач да дава акъл на пожарникар как да си върши работата.
С този тип коментари президентът започва да говори като пенкилер, което е недопустимо.
Често се казва, че държавата ни е на това дередже, защото всеки върши нещо, което не му е работа и не разбира.
Ако има политически аргументи срещу бъдещето назначение на Младенов за министър, президентът
трябва да ги изговори първо с премиера и управляващата коалиция, които са направили номинацията. И едва, ако има недоразбиране и открито несъгласие, тогава да се мине във фазата на публичността. А сега се случи обратното. И президентът, и премиерът, първо събират камери и микрофони и казват някакви неща по адрес на своя опонент, а после търсят начин да изправят кривиците си и да се разберат. Това обаче не е конструктивният подход. Вече не ми е ясно какво стои в конфликта между двамата генерали. Очевидно на президента му е трудно да приеме, че даже не е втора цигулка, а е на първия ред в концертната зала.

От него в управлението на държавата не зависи почти нищо

въпреки редицата правомощия в ключови органи и компетенции да назначава и одобрява. В парламентарната ни република функцията на президента е по-скоро консултативна и представителна. Явно обаче, че Румен Радев има проблеми да се примири с подобна роля. Въпросът какво делят "Дондуков" 1 и 2 води към един психологически профил на двамата държавни мъже. И търсенето на ядката на проблема между тях по-скоро е на личностно, а не толкова на институционално ниво.
Със сигурност и в бъдеще ще има поводи за конфликти между президент и премиер. А и да няма, те си намират. Проблемът е, че наистина изглежда така, че двамата търсят поводи да се заядат един с друг. Избягвайки възможностите да седнат и да се разберат като големи мъже на отговорни длъжности. И при двамата има едно усещане, че те са нещо повече от институциите, които представляват. Тази погрешна представа води след себе си куп проблеми, резултат от надценяването.
Във външнополитически план също е видно напрежението между двамата. Това обяснява и
драмата с решението кой да води делегацията на Общото събрание на ООН. Това е абсолютно несериозно. Никъде не е записано и регламентирано кой да оглавява делегацията. Има негласни споразумения и договорки. Тази година премиерът иска да отиде. Ами добре, президентът, като пропусне един път, какво ще стане? Догодина ще отиде той. По-догодина може пак, все пак Радев има петгодишен мандат.
Но понеже честолюбието е водещ мотив веднага се вижда провокация на опонента.
Иначе на този етап няма парламентарна или извънпарламентарна сила, която да може да предизвика предсрочни избори.
Последните бутафорни протести на жълтите павета са абсолютно несъзидателни. Каквото и да се случва на този етап, ГЕРБ няма управленска алтернатива. Проблемът е, че това донякъде ги отпуска и те губят чувството за състезателност.
Смятат, че няма нужда да се доказват всеки ден, да правят добри политики. Затова и липсата на алтернатива им се отразява зле.

Тагове:

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички