Леви и десни не се понасят, но стискат палци и за овцете, и за Босия
Политическата ситуация у нас заслужава особено внимание, защото имаме нов момент. Макар на повърхността да е спокойно, а социологическите данни месец след месец да възпроизвеждат една преднина от няколко пункта на ГЕРБ пред БСП.
Обезболяващото на европейското председателство обаче свърши и се случват поредица протести. Отдолу хората са озъртат за съвсем нови опции, трупа се напрежение и то може да избие през наглед много малки казуси, да стане от нищо нещо. Кризата с чумата по овцете и козите като че ли намери някакво решение, поне засега. Но проблемите, които тя оголи, са няколко. Първо, проблемът с комуникацията. Дали властта обяснява непопулярните мерки достатъчно
убедително и отдалече. В същото време в този свят на социални медии, при тази популистка вълна в целия западен свят, при това постоянно бълване на фалшиви новини, аз имам чувството, че властта
е в крайна невъзможност да налага
непопулярни политики
Защото просто ще срещне вълна от популизъм, а това е много притеснително. Другото, което ми прави впечатление, е, че тази власт, която десетилетия управлява България в един специфичен политически стил, няма много на кого другиго да се сърди. Този стил на управление дойде именно на вълните на харизматично-популисткия протест срещу тогавашната тройна коалиция. И този стил на управление е тъкмо такъв. Никога трудното, никога реформата, винаги който каквото поиска – получава, огъваме се, отстъпваме. След като наложиш такъв стил на управление, няма как да се сърдиш после, че постоянно се протестира, и няма как да се сърдиш, че не можеш да проведеш някакви тежки мерки. Това е големият проблем, с който се сблъскваме сега. Разбира се, струва ми се, че има и мозъчни и не толкова мозъчни центрове, които разпространяват откровени фалшификати. Как щели да бъдат заселени 150 хиляди мигранти в Странджа, как опразвали Странджа от животните, за да заселят мигранти. Това е отчайващо, това е трагедия.
Навярно планът на опозицията е, наесен, когато винаги е по - кисело обществото, всичките тези облачета по привидно безоблачното на властта небе, да ги сгъсти.
В България има реално две опозиции, два партийни сектора, два типа хора. Това са различни обществени групи, които ги обединява това, че не могат да траят ГЕРБ. Едната група са привържениците на БСП
и всички източно-звучащи и социално-популистки хора, както и такива, дето все не харесват ЕС, още по-малко Щатите.
Обаче и другата опозиция, противоположна на
по-горната, също не харесва ГЕРБ - това са прозападните, зелените, сините, изобщо либералната част от българското общество. Тя е по-малка, но е доста ярка. Ако човек си направи труда да погледне социалните мрежи, ще види че двата типа опозиция подкрепят протестите от последните месеци. И за Кольо Босия, и за овцете в Странджа, стискат палци и двете агитки.
И протестът на майките край Мая Манолова е същата работа
Така се натрупа една критична маса от протести, в която двете опозиции звучат синхронно.
От това не следва, че двете групи ще се вземат, това няма как да стане, но пък означава, че облаците се сгъстяват и ГЕРБ губи главното си предимство. А голямото преимущество досега беше, че опозициите на властта бяха разделени.
Плюс това, на терена се появяват едни хора, върху които се проектира желанието да бъдат новите месии. И Слави Трифонов, и Мая Манолова, и много други.
Тук следва въпроса кое е най-страшното за ГЕРБ ? Това е тези различни опозиции да се съберат на едно място. А кога това може да се случи ? Когато има балотаж с участие на един кандидат на ГЕРБ и негов опонент. Ако този друг кандидат е умело подбран, той може да фокусира върху себе си целия антивот, както се случи на президентските избори. И сега нека си представим, че нещо подобно се случва на местния вот в София, например. Големият проблем на ГЕРБ е, че идват кметски избори, където има балотаж, а това означава всичките опозиции, които са разделени и не могат да се дишат, щат не щат, да гласуват заедно.
Затова казвам, че моментът е нов. ГЕРБ го вижда това и не случайно Тома Биков отбеляза, че има план срещу властта от няколко центъра.
Важното обаче е дали има обществена необходимост
или ниша за такова обща игра на различните опозиции. Зверската ескалация на фалшивите новини в последните дни пък е знак, че има влияние и някъде отвън. Разбира се, Бойко Борисов с външните фактори е доста добре и може да отреагира. А и виждаме, че управляващите вече реагират като развалят сделката с ЧЕЗ. Това означава, че властта има съпротивителни сили. Защото нека да не забравяме, че когато си говорим за Бойко Борисов в последните 9 години, все му предвещават тежки есени и зими, а той някак все оцелява.
Премиерът обаче гледа много навън, а проблемите са отвътре. Борисов ще трябва да се обърне навътре малко, защото вече влизаме в предизборна кампания. Всеки политически ход ще бъде съобразен с предстоящите местни и евроизбори и с нищо друго.
Не е ясно и как ще се развият нещата в коалицията на Патриотите, а оттук и в голямата управляваща коалиция.
Защото Валери Симеонов наистина отправи този път сериозна закана. Лидерът на НФСБ е доказал едно нещо - той казва каквото мисли. Може да не се харесва на много хора, но той си извоюва правото да звучи като съвестта на българския политически процес. Той не действа като политик, а като човек, който просто си дава мнението. Това е много привилегирован статус, който Симеонов си изработи. Точно затова не знам дали и какво ще направи, защото ако тръгне да напуска, това ще е хитър момент, защото сега в обществото има глад за протестно звучащи хора. И ако сега Симеонов напусне властта, ще застане в добра позиция преди изборите. Но тъй като той не е точно политик, играч, точно това може да го спре. Може да каже: изпълнявам програмата на правителството и т.н.
А неговото решение може да повлече много последствия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
