Събота,

Москва не вярва на български сълзи

От: Администратор -
A
A
A

Москва не вярва на сълзи, особено български. Това е най-краткият анализ на близо 40- часовото посещение на президента Румен Радев в Москва и Сочи. За първи път от 9 години български държавен глава отиде на крака при президента Путин и премиера Медведев, но си тръгна с празни ръце и свито сърце. За втори път след посещението на руския патриарх Кирил през март в София, Радев натрапчиво усети размерите на руския гняв срещу елита на България, натрупан малко по-малко през прехода. Нито е първият, нито последния, който е огорчен от имперско величие. Единственият, който си поръча фанфари на столичното летище след кацане от Москва за последните 20 години, бе вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Той подписа историческия договор с "Газпром", заради който малко по-късно падна от власт.

„Искате българска тръба през Черно море? Чудесно, постройте си я, ние ще я напълним с газ. Времето на подаръците мина." Това беше най-честият коментар в руските социални мрежи на предложението на българския президент. В деня на срещата му с Дмитрий Медведев, Радев излезе с просторно интервю във в. „Комерсант" като предложи на кабинетите от двете държави да си стиснат ръцете за преки доставки на газ за България чрез тръба, която да влиза от родното ни Черноморие. Нарече проекта „Български поток". И даде заявка, че няма да стои настрана от енергийния руско-български пъзел.

Вече за всички е ясно, че той ще се реди наново. На пръв поглед офертата на Радев звучи леко патриотично, но и доста абсурдно.

Искаме нещо, което 9 години отказваме

Развалихме проекта Бургас- Александропулис с мотива, че застрашава туризма ни. Спряхме строежа на АЕЦ "Белене" след серия от политически скандали. Прекратихме „Южен поток" под натиска на Европа. Оставихме в историята „енергийния шлем" с Русия и се обърнахме в други посоки. Заговорихме за хъб „Балкан". Дупчихме морето с надеждата, че ще си намерим огромни залежи. Години наред чиновници лобираха за шистовия газ, който трябваше да превърне Добруджа в швейцарско сирене. Поискахме куп оферти за втечнено синьо гориво, поканихме Азербайджан да ни газифицира градовете. След всички тези геополитически пируети, пак опряхме до просия в Москва. Вече с нов посредник - в лицето на президента.

Радев трябва да е най-големият политически наивник, за да очаква овации от Кремъл, докато припомня общите ни корени и минало. Истината е, че руснаците отдавна не ни считат за братушки. За тях ние вече сме класически предатели. Които както по военно, така и в мирно време са били на страната на враговете. Миналият век с германците, този - с американците. Ако трябва да сме честни, последните 10 години ние доста се потрудихме, за да спечелим сърцата на запад и да изгорим мостовете на изток. Нещо повече - Росен Плевнелиев ни вкара задълго в "А" отбора на антируските ястреби, макар в началото да изглеждаше съвсем безобиден.
Колкото и добронамерен да беше Радев,

Кремъл вече иска не омайни думи, а солидни гаранции

Които нашият президент не може да даде, защото няма нито опита, нито реалната власт. Затова и единствените новини от визитата на Радев бяха предстоящата среща в Москва между Путин и Борисов. И подновената покана на руския президент да дойде у нас.

Няма смисъл да се търсят грешки на Радев, той просто нямаше полезен ход в Москва. Успя само да представи себе си и да утъпче пътеката за премиера Борисов. За разлика от Радев, министър-председателят отива с гаранциите от Европа, с министрите, които Кремъл добре познава. И с проектите, които могат да променят сътрудничеството или да го сложат във фризера. Путин и Борисов ще се срещнат за дълъг разговор след 8-годишно прекъсване. Време, което промени коренно и двамата. Дали прагматизма или емоциите ще надделеят, трудно е да се каже. Нито сме Турция, нито сме Сърбия. Но най-малкото, сме между двете.

Тагове:

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички