Драмата с Царските конюшни повтаря сценария с Тютюневите складове в Пловдив
Върху изгорелите преди два дни царски конюшни се изля туба с мастило. Туба с пиксели в интернет. А може би и туба с бензин.
Да запалиш покрива на паметник на културата, който още не е станал паметник на културата, е най-лесният начин да го превърнеш в потенциален мол, офис сграда или каквото се сетиш.
Стига да намериш правилния клошар или наркоман, върху който да падне подозрението, че именно той е подпалил сградата. Херостратовци у нас дал Бог, нека само да си спомним тютюневите складове в Пловдив. След това отговорните фактори за поредния изгорял паметник на културата
ще ореват орталъка, че там се получило късо съединение
че той трябвало да се включи в списъка на паметниците още преди две години, че общината препоръчала на министерството обектът да стане паметник на културата, ама той някак си не станал паметник.
В детството ми майка ми имаше къща, която бе част от архитектурен резерват в Трявна, въпреки че сама по себе си не бе културен паметник. Не ни позволяваха да теглим една боя по фасадата, без да питаме общината, за да не развалим общия облик на архитектурния резерват. Самата община се грижеше за поддръжката й. Как пък сега за сгради, които са част от архитектурното ни и историческо наследство, внезапно се нароиха прекалено много Херостратовци? Защо, ако общината действително е поискала от културния министър тази сграда да бъде призната като паметник на културата, процедурата се точи с години, докато накрая някой си е поиграл на "Дай, бабо, огънче"? Колко време е необходимо, за да може един чиновник да облече една сграда в необходимия и статут?
Ще пламнат ли и останалите, които все още си чакат признаването
на статуса ? Отсега е ясно какво се е случило в конюшните - клошар, заспал в сградата със запалена цигара, който ще бъде обвинен и след това благополучно оневинен от Български хелзинкски комитет, така че виновни няма да има. Вариант две - късо съединение на таван, където няма ток. За вариант три всички си мислят, но вероятно държавата все пак няма да позволи построяването на офис сграда на това място, след като скандалът стана прекалено публичен. Ако го позволи, вече ще е наглост. Ако новият собственик възстанови сградата в същия й вид и държавата го принуди да направи това, може и да повярваме, че е правова. Макар че "А дано, ама надали".
Херостратовци в България в момента има във всички сектори - ако не палят, за да вдигнат нещо ново на мястото на законен архитектурен обект, убиват козички под претекст, че са чумави или извиват ръцете на майки на деца с увреждания. В същото време хората, които се занимават с изкуство, карат на подаяния, а къщата, в която е живял Христо Смирненски почти се е сринала (а и защо да я поддържаме, къщите на комунисти не са културни паметници). Дали и в нея не дреме един потенциален мол?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
