Абсолютно правилно бе, че държавата не се включи в сделката за активите на ЧЕЗ в България. И съвсем нормално първата реакция на премиера Бойко Борисов беше, че това е частно правна сделка, в която държавата не бива да се меси. Веднага обаче последваха политически демарши срещу това негово мнение, но министър-председателят вече придоби опит в политиката и започна да прилага съвременни методи на управление. В математиката също има такъв метод - да докажеш нещо, допускайки противното, когато виждаш абсурда на допуснатото. Затова и ако Бойко Борисов беше твърдо застанал зад тезата за ненамеса на държавата в сделката, щеше да се надигне една вълна, която щеше да го удави кабинета. Но премиерът постъпи мъдро, като формално отстъпи пред този политически натиск и сега вече ясно се вижда от всички пълният абсурд пред евентуална намеса на държавата в сделката, с изключение, разбира се, на определени политически среди. Но всички видяхме, че болшинството от експертите веднага логично казаха "не" на каквото и да било държавно участие в продажбата на активите на ЧЕЗ у нас.
На първо място, ако държавата вече решила да участва в сделката, така тя щеше да влезе в противоречие с висящото арбитражно дело във Вашингтон. Стана ясно, че има клауза, при която Гинка Върбакова се задължава да съдейства по това дело, което е естествено, защото трябва да се разпитват свидетели, да се разгледа документация и т.н. - следователно продавачът се е защитил от гледна точка на информация. А ако в сделката влезе държавата, тя автоматично трябва да приеме тази клауза, което е нонсенс - държавата трябва да се изправя сама срещу себе си.
Второто противоречие, ако държавата беше решила да влезе в сделката, щеше да бъде фактът, че държавата сама ще определя цените на електроенергията като собственик на дружеството и сама да ги регулира чрез КЕВР. Защото всички знаем, че не регулаторът КЕВР вдига цените, а напротив - той задържа вдигането им спрямо исканията на дружествата. И какво щеше да стане - за втори път изправяне на държавата срещу държавата. А принципно исканията на дружествата за вдигане на цената на тока са преди всичко, за да инвестират в мрежата. В противен случай след време ще се окаже, че имаме централи, ама нямаме мрежа, а по-добре е да нямаме централи, а да имаме мрежа, защото ток някакси и на някаква цена винаги можем да купим, но без мрежа не можем на никого да го доставим. А ако не се инвестира в поддръжката и развитието на мрежата се получава т.нар. "Калифорнийски синдром", когато от прекалено силната рестрикция не се инвестира в мрежата, системата се срива и тогава цените стават значително по-високи от първоначалните.
Третото противоречие, ако държавата беше решила да участва в сделката за активите на ЧЕЗ у нас е, че това щеше да обезсмисли самата сделка. Ако, да речем, държавата влиза с 34% в сделката, то за Върбакова оставаха 33%. Тогава каква е логиката Върбакова да участва?
В крайна сметка влизането на държавата в сделката не само, че не е логично, но то влиза в противоречие и с Третия енергиен пакет на ЕС. Защото ние по силата на третия пакет разделихме вертикалната интеграция в енергетиката и разбира се, обратното връщане ще предизвика ответна реакция от Брюксел.
Най-важното в случая е, че смяната на собствеността не влияе на процесите на регулация и на ценообразуване. Във всички случаи искането на ЧЕЗ за вдигането на цената, както на останалите дружества, не е свързано със смяната на собствеността и подлежи на регулация от страна на КЕВР. Защото КЕВР не е регистриращ орган, а е регулиращ. Тогава КЕВР взима големия червен молив и започва да задрасква и обяснява защо. Регулаторът не е всесилен, той може да зачертае и да обоснове, но ако тази обосновка не е достатъчно добра, има Върховен административен съд, който трябва да се произнесе. Защото системата е създадена така, че да няма произвол на държавните институции. Инструментът на регулатора са решенията, които са административен акт, а те подлежат на обжалване в 14 дневен срок.
Що се отнася до апела на бизнеса държавата да си върне обратно собствеността върху двете американски централи в комплекса "Марица изток", то това е подвеждане обществото. Преди време имаше опит да се използва полският модел, дори беше предложен и проектозакон. Аз като го видях и паднах от смях, защото там пише Закон за предсрочно прекратяване дейността на американските централи, който в член 1-ви урежда компенсациите за тях. До края на преференциалния период остават съответно 5 и 8 години - и щем не щем, ще трябва да си го дочакаме този срок. Ще кажем, че ще прекратим договора, а всъщност ще прекратим този формат на договора, а ще подпишем друг, който не променя паричния поток към централите. В противен случай ще получим унгарски модел на дългите и тежки арбитражни дела, от което, разбира се, ще губи единствено държавата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
