Вносът на работна ръка е шанс и за демографията ни

Тенденцията гражданите да се завръщат на село ще продължи, казва Явор Алексиев от ИПИ

Вносът на работна ръка е шанс и за демографията ни | StandartNews.com

- Господин Алексиев, според данните на НСИ към края на т.г. населението на България ще падне под 7 милиона. Потвърждава го и статистика на ООН, а според дългосрочните прогнози на НСИ ще бъдем с над 2 милиона души по-малко през 2080 г. Превръща ли се България в демографска пустиня ?
- Въпреки че дългосрочните проекции за демографското развитие на страната са негативни, не бих казал, че България се превръща в демографска пустиня. Дори в тези проекции, които НСИ прави за 2080 г. се разглеждат три варианта, като в зависимост от това дали ще постигнем конвергенция, дали ще се ускорят негативните процеси или напротив, ще се появят положителни процеси, населението през 2080 г. се очаква да е между 5,5 милиона и 6 милиона души по различни оценки включително и тези на Евростат. Така че - да, дългосрочно се очаква този спад на населението да продължи, но ако се вгледаме малко по-внимателно в демографските данни не само в България, но и за страните от ЕС, ще видим, че основният фактор, който предопределя тази динамика за страната ни, е всъщност миграцията. Имам предвид българите които напускат страната, а пък от другата страна на уравнението не са налице кой знае колко много чужденци, които се заселват да живеят тук. Демографски проблеми съществуват и в много други европейски страни от години, но те ги решават с привличането на чуждестранни граждани. За съжаление социално-икономическата ситуация у нас е такава, че ние не сме толкова атрактивна дестинация. А и с оглед на националната ни характеристика се вижда, че има известно упорство срещу по-лесното привличане на чуждестранни работници.
С други думи, инструменти, които на Запад са познати като средства за борба с демографията, тук просто не се прилагат. В същото време според коефициента, който показва една жена в детеродна възраст колко деца се очаква да роди, този за България е почти равен със средния в ЕС. Всъщност има много други държави, където, ако изключим ефекта от миграцията, населението би се топяло по-бързо от това в България. Така че основният проблем, който аз виждам в средносрочен и дългосрочен план, е как този миграционен поток да бъде обърнат или как България да успее по примера на други страни да стане атрактивна за чуждестранни граждани. В някои случаи говорим и за привличане на сънародници от български общности в чужбина, каквито има в Украйна, например.

- Според последните данни на НСИ броят на напускащите страната за година е 35 хиляди, а на връщащите се - 25 000. Възможно ли е да бъде преобърнат този баланс в близките години ?
- Не знам дали е възможно в краткосрочен план това да се случи, но е радостно, че в някои сфери се забелязва растящ интерес на работещи хора към България като дестинация за развитие. Тук говоря за професионални услуги, информационни и комуникационни технологии. За много млади българи, които работят в тези сфери, е много по-лесно и изгодно да се върнат от чужбина и да живеят тук. Така те могат да си позволят един много добър стандарт, донякъде и заради особеностите на нашата данъчна система.
По принцип специалистите в тези области се облагат с високи данъци в голяма част от европейските страни, тъй като техните доходи са доста големи. У нас обаче, колкото е по-висока тяхната заплата, толкова повече средства успяват да задържат за себе си. И в същото време те не губят достъп до този европейски и глобален пазар. С други думи за българския специалист няма значение дали живее в София или в Берлин, защото неговият клиент от Хамбург, Ню Йорк или Лондон не се интересува от това. Нещо повече, тъй като издръжката у нас е по-ниска, е по-лесно да се създаде в България един конкурентен продукт, който да се пласира в чужбина. Затова по линия на трудовата миграция основното предизвикателство през последните 29 години, а през следващите години, е хората в т.нар. нетъргуем сектор да бъдат задържани тук. Това са българите, чийто труд не може да бъде изнесен зад граница, без самите те да отидат навън. Говорим за строители, медсестри и други специалисти, които просто трябва да са там, където получават заплащането си.

- Родният бизнес постоянно се оплаква от липсата на работна ръка. В каква степен това е проблем ?
- На пазара на труда в момента в България повечето индикатори сочат за рекорден недостиг на работна сила. Специално в индустрията 40% от фирмите казват, че биха произвеждали повече, ако имаха подходящи кадри. За сравнение дори преди кризата, когато безработицата беше до тези нива, около 5%, този дял беше 25-30%.
В момента някои български фирми се виждат принудени да отказват поръчки, защото не могат да си намерят нужните кадри. Така като цяло и икономиката ни работи под пълния си потенциал. Разбира се, в някои случаи това е вследствие на напасването между търсенето и предлагането, на заплатите, които родните фирми са готови да дадат. По-често обаче става дума за липсващи у нас традиции в преквалификацията, в ученето през целия живот. Неща, които на Запад се прилагат така че, когато се промени структурата на търсенето на работна сила, наличната работна сила да отговори на това търсене по възможно най - добрия начин.
В 21 век образованието не трябва да се разглежда като етап в живота на човек, а като нещо, което продължава паралелно с неговата трудова дейност, ако той иска да получава добри доходи и да е търсен кадър.

- Напоследък много хора да напускат големите градове и се установяват на село. Ще се засили ли тази тенденция?
- България е интересна с това, че в гъсто населените места заетостта е по-висока от тази в същия тип райони средно за ЕС.
Причината е ежедневната трудова миграция, която на Запад е норма, а у нас все още е феномен. Това, което виждаме основно като връщане от града към селото, всъщност е миграция в момента от столицата към широката Софийска област и към съседните общини. Тенденция, която в някакъв момент ще видим и спрямо другите икономически центрове като Пловдив и Варна.
Малко закъсняло като явление у нас, но което най-вероятно ще продължи следващите години. Не става дума за огромни териториални разсейки, но може да очакваме в рамките на едно 50-60 км от големите икономически центрове лека полека да се премести част от работната сила. Този процес ще помогне на тези по-малки селища, защото новите заселници там ще харчат в тях софийски заплати, а това може да позволи по-добър стандарт на живот. Нещо, което започва да се осъзнава от българските работещи, а съответно подкрепя и местната икономика. Тази тенденция очаквам да продължи.

- Доколко е възможно обаче да се съживи Северозападът, станал печално известен като Северозападнала България ?
- Там проблемите са малко по-други. Северозападна България освен, че е беден български район, е и част от беден европейски район - и от страната на Румъния, и на Сърбия. Липсата на големи икономически центрове в този район прави тази ежедневна трудова миграция доста трудна. Затова именно това е районът, в който трябва да се реализират големи мащабни инвестиционни намерения. За съжаление не виждаме в Северозапада кой знае какви опити за реплициране на това, което стана в индустриалната зона в Пловдив, зона Загоре, която вече се обособява. Край Шумен също се строи инвестиционна зона. Така че има добри практики, но това е вече въпрос малко на капацитет на местните власти, а пък от централната власт това, което се изисква, е добро инфраструктурно развитие.

- Да очакваме ли, че ако се стабилизира икономиката, ще има повече бебета ?
- Това, което трябва да наблюдаваме през следващите години е не толкова коефициента на раждаемост, колкото броя на новородените. Последният бейби бум беше между 2007-2008 година, което показва, че когато хората са малко по-спокойни за доходите и работата си, съответно се получават и такива положителни резултати. Не трябва да забравяме, че родените от бейби бума някъде между 2020 - 2030 г ще влязат сами в репродуктивен период. Така че може да се очаква тогава едно обръщане на негативния коефициент на раждаемост, по линия най-вече на подобрение. Може би това е важен момент за българското демографско развитие, да направим всичко възможно този период между 2025-2035 г. да е благоприятен за правенето и отглеждането на деца и съответно за живота в България. Демографията не е еднопосочна улица. Много страни са минавали през различни фази на своето развитие. Според мен е важно да се работи и в посока привличането на повече чуждестранни жители, говоря най-вече за млади хора. България трябва да направи всичко възможно да привлича хора, които искат да работят и да се развиват в рамките на ЕС.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай