Понеделник,

Търговци надуват цената на хляба

От: Администратор -
A
A
A

Производителите печелим по стотинка от самун, а
големите вериги по 30, казва Мариана Кукушева, председател на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите

- Г-жо Кукушева, вероятно вече научихте, че от 1 октомври се очаква поскъпване на природния газ, засега все още неясно точно с колко процента. Как ще се отрази то на крайната цена на хляба?
- На крайната цена на хляба влияят много фактори, не само цените на природния газ и електричеството. Както знаете, цената на първичната суровина за производството на хляб - пшеницата, тази година също се движи стабилно нагоре и вече забелязваме поскъпване с едни 30, дори 35 % спрямо миналата година, като колеги дори говорят, че в момента на порт Бургас хлебната пшеница достига 400 лв. за тон. Още един много важен факт в международен план също се отразява изключително негативно върху борсовата цена на пшеницата - реколтата, която очаква Русия тази година, е с 20 млн. тона по-малко от миналогодишната. Така че темата за цената на пшеницата с хлебопекарни качества наистина е много актуална, като тенденцията е само една - трайно нагоре.
- Което неминуемо ще доведе и до поскъпване на брашното, нали така?
- Цената на брашното дори вече се покачи. А цената на природния газ, за която ме попитахте, влияе върху преработката на пшеницата, и то доста пряко, тъй като мелниците работят основно на природен газ. А поскъпването му е логично и очаквано, тъй като и цените на петрола напоследък също са се устремили нагоре.
Но аз искам да продължа по-нататък и да споделя, че цената на човешкия труд в хлебопроизводството през последните две години се покачи близо три пъти! Нещо повече - според мене няма друг бранш в икономиката на България, който да е направил такова увеличение на заплащането. Сами разбирате, че хлябът се произвежда от квалифициран екип, а ние, за да запазим тези специалисти, за да не напуснат те държавата, както направиха много други през последните години, правим всичко възможно да им осигурим колкото се може по-добри доходи у нас.
Ще продължа още по-нататък, като няма да подмина по никакъв начин и банковите лихви. Защото реално, ако трябва да изброим всички фактори, влияещи на хлебопроизводството - зърно, брашно, енергийни разходи, транспортни разходи, човешки труд, банкови лихви - а накрая именно хлебарят е този, който прави калкулацията за доставната цена на хляба. Искам дебело да подчертая - именно доставната цена, защото именно тука се крие голямата мистерия, която винаги е оставала невидима за българския потребител. Искам да обясня, че по веригата ситуацията с цената на хляба зависи от три фактора - производител, търговец, потребител, като потребителят плаща цената на хляба, която търговецът определя като крайна цена - и това е продажната цена на хляба. Като единствено и само в България - забележете, търговската надценка представлява 30 и повече процента от крайната цена на хляба. Така, съвсем условно казано, ако един хляб струва 1 лв., 30 стотинки отиват директно при търговеца. В същото време нетната печалба на хлебопроизводителя е 1 стотинка, а много често - дори и под 1 стотинка от всеки хляб.
- Но това е абсурдно!
- Точно така! И причина за този абсурд са монополните структури в държавата, както и стоковата борса, които определят цената на хляба за българския потребител, а не хлебопроизводителите, които в по-голямата си част се намират в състояние на една перманентна неплатежоспособност. Именно това е и причината собствеността на много фирми хлебопроизводители непрекъснато да се сменя в опити за някакви оздравителни процедури в бранша.
- Ще доведе ли всичко това да хлебна криза?
- Категорично искам да подчертая, че въпреки този абсурд в България не се задава нито зърнена, нито хлебна криза! Тук е и мястото да кажа, че качеството на зърното, което се използва у нас за производството на хляб по утвърден стандарт "България" по уникална, елементарна рецепта, която съдържа брашно, мая или квас, тъй като вече все повече работим и с квас, както и щипка сол и вода, е изключително високо. С това искам категорично да опровергая слуховете, че най-доброто българско зърно се изнася. Това е просто мит. Най-доброто зърно остава в България и се ползва за производството на българския хляб.
- Каква част от енергийните разходи формират крайната цена на хляба?
- За съжаление тук не мога да дам конкретен отговор, защото съвременните предприятия с модерни, енергочувствителни линии, с добра организация и автоматизация на процеса, енергийните разходи са едни, а при малките хлебопроизводители енергийните разходи са съвсем други, и то - много по-високи. Освен това, знаете, цената на енергията за различните производители - големи и малки, също е различна. Големите производители плащат и цена "Задължения към обществото", която продължава да расте. А сега, влизайки в месеците, които съдържат буквичката "р", цената на газа винаги скача и се отразява в разходите на всички производители по веригата.
- Какво може да очакваме тогава - поскъпване на хляба от 1 септември или 1 октомври?
- Няма кой да прогнозира каква ще бъде цената на хляба в който и да било обект, защото всеки доставчик там определя своята доставна цена и тя трябва да бъде приета от търговските вериги. Защо цитирам търговските вериги? Защото те държат 80% от пазара на хляб. Те реализират голяма печалба от най-бързо оборотната храна у нас, каквато е хлябът.
Не говорим за 30 стотинки, а за много повече. И когато някой разказва, че има обекти и райони на държавата, в които вече има корекция на цената на хляба, макар и с няколко стотинки, определено считаме, че това е корекция, направена основно от търговеца и това е в полза единствено на неговата свръхпечалба от продажбата на един хляб.
- Т.е. това става извън вас като производители?
- Можете да сте абсолютно сигурни в това! Когато има промоция на хляб, а хлябът обикновено е в промоция през 70% от дните на годината, намалението на един хляб обикновено е около 15 стотинки. При това положение, нали разбирате, че въпреки тази промоция на търговеца му остават още едни 15, даже 20 стотинки.
Търговските вериги имат строго определен бизнес план, който следват и който се изпълнява от българските потребители! Трябва да признаем и още нещо - никой не води никаква статистика търговските вериги какви надценки слагат на пазара, и то при положение, че имат монополно присъствие на него. Защото измамна е максимата, че те имат 35% присъствие на пазара. Всички ние сме потребители, много наблюдаваме пазара и знаем, че търговските вериги са всъщност основните реализатори на всички храни и именно чрез тях те стигат до крайния потребител.
- При това положение можем ли да очакваме някакви фалити на хлебопроизводители?
- Фалитите при хлебопроизводителите и смяната на собствеността на фирмите всъщност се случват непрекъснато. Ние не сме спрели този процес през последните 5-6 и повече години. Но това са процеси, които не са видими за обществото. Когато един бизнес оператор е принуден да продаде бизнеса си на безценица, явно той е изпаднал в несъстоятелност. И няма никаква гаранция, че следващият стопанин на този бизнес ще го направи успешен при тези условия.
- Какво предлагате да се промени, за да се подобрят нещата в бранша?
- Пазарът е в състояние да се саморегулира и той го прави, въпреки тези йезуитски практики на големите вериги за смачкване на българския бизнес. Това, което предлагаме е корекция на поведението на държавните институции. За съжаление Европейската комисия няма регламент, който касае нелоялните търговски практики. В този смисъл изменението на закона за храните преди 2-3 години, касаещо нелоялните търговски практики на търговските вериги, не ни дава абсолютно никакви законови механизми за прозрачност. Въпросът е защо същите тези субекти във всяка друга европейска държава имат друг тип пазарно поведение?! Явно нещата могат да се случват, но все още - не и тук.
- Т.е. вие пледирате за държавна намеса?
- Не, ние не пледираме за държавна намеса в никакъв случай, защото можем да бъдем криворазбрани и някой да ни обвини, че търсим регулация. Не, не е така, тъй като е безумно да се търси регулация при реализацията на храна, която не ползва държавни субсидии.
По-скоро пледираме държавата със съответните контролни механизми да направи обстоен анализ с каква надценка придружава реализацията на хляба до крайния потребител от страна на търговците. Още нещо предлагаме и смятаме, че е дошло времето това да се случи - за въвеждането на диференциран Данък върху добавената стойност, който за хляба да е 5%.
Един такъв ДДС всъщност ще задържа за много дълго време цената на хляба, ще открие работни места, ще ликвидира сивата икономика и в същото време ще напълни с косвените данъци и пенсионна, и здравната система. И вече е крайно време този диференциран ДДС за хляба да бъде въведен именно сега. Диференциране на ДДС ставката на хляба има в страни, които имат постоянен финансов дефицит. Забележете - Гърция и Румъния имат диференцирани ДДС ставки и продължават да мислят за тяхната още по-голяма диференциация, а ние сме държава, която и в момента има обявени 3 млрд. лв излишъци. Няма аргументи, които да защитават обратното мислене от страна на финансовото министерство.

Белчо Цанев

Тагове:

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички