Смъртността от сърце спадна с 80% за век

Смъртността от сърце спадна с 80% за век | StandartNews.com

Ново лечение дава шанс на "крехките" пациенти, казва д-р Валери Гелев

 

Д-р Валери Гелев е председател на Дружеството по интервенционална кардиология. Член е на Българското кардиологично дружество и Eвропейския клуб за хронични оклузии.
Завършил е медицина в МУ-София през 1990 г. Има две специалности – „Вътрешни болести" и „Кардиология". Професионалният му опит е над 20 години и е натрупан в Националната кардиологична болница и „Пирогов". От февруари 2013 г. е началник на Клиниката по Кардиология на МБАЛ „Токуда Болница София".

 

- Д-р Гелев, предстои провеждането в Пловдив на VIII Национален конгрес по интервенционална кардиология. Колко гости очаквате и какъв ще е дневният ред?
- За първи път решихме да изнесем това събитие извън София. Избрахме Пловдив, който се оказа доста подходящо място. Фокусът е обучение на млади кардиолози, като ще се проведат няколко обучителни модула за това. Вторият ден е основно теоретичен - с презентации, дискусии и лекции по актуални проблеми в инвазивната кардиология и разглеждане на случаи. Поканени са над 10 международни специалисти, които ще се включат в обсъждането на темите. Третия ден пациенти от две болници в Пловдив и една в Стара Загора ще бъдат лекувани на живо, като ще се коментират извършваните интервенции. Самите операции ще бъдат правени от колегите в тези здравни заведения, но ще ги консултират водещите кардиолози от Европа. Там ще бъдат проф. д-р Лувар и Тиери Льофевр от Франция. Те са водещи специалисти и новатори в областта на кардиоваскуларните заболявания. Проф. Хаим Даненберг от Израел е един от пионерите в поставянето на аортни клапи по безкръвен път. Проф. Джордж Сианос от Гърция е водещо име за хроничните коронарни оклузии /запушването на съдове, които снабдяват сърцето с кръв/. Сред гостите са д-р Горан Оливекрона от университетската болница в Лунд, Швеция, д-р Щефан Тогвайлер от Швейцария и др.
Акцент в програмата е лечение със стентове на болни със стволови стенози - едно от най-деликатните места в съдовете на сърцето. Нови проучвания показаха, че поставянето на стент там е възможно, а детайли от самите проучвания ще бъдат обсъдени в една от сесиите. Втората сесия е фокусирана върху коронарните артерии и третиране на хронични запушвания. Имаме редица нови данни, които показват подобряване на начина на живот на болните след успешното третиране на този тип лезии.
Една от най-актуалните теми е поставянето на клапи и лекуване на сърдечни заболявания безкръвно. Водещо е третирането на аортната клапа и аортната стеноза. Ще бъде коментирано докъде стигат възможностите на този метод в световен мащаб, както и наличните устройства, които се използват.
Специално за клапите ще бъде споделен и българският опит. Ще го направят колегите от болница "Света Екатерина", ръководена от проф. Генчо Начев, които имат най-голям опит. Тези нови методи в световен мащаб касаят пациенти, които оставаха недолекувани. Като цяло това беше област на кардиохирургията. Но пациентите, за които говорим, са неподходящи за хирургична интервенция поради висок риск, както от придружаващи заболявания и напреднала възраст. Наричаме ги "крехки" пациенти. Голяма част от тях в бъдеще ще бъдат адресирани към т.нар. безкръвни операции. До момента в света са поставени над 100 000 клапи и се очава бурно развитие в тази посока, защото резултатите са много добри. Възстановяването също е много бързо - средният престой в болница е по-малко от 2 дни. Което е сериозо предимство.
- Преди броени дни се върнахте от САЩ. На какъв форум бяхте там ?
- Това е ежегодна конференция, на която се обсъждат последните новости в кардиологията. Участниците са 8-10 хиляди от цял свят. В САЩ имахме съвместна сесия на българското дружество по инвазивна кардиология с работни групи от Унгария, Румъния и Тайланд, в която показахме нашият опит.
- Как стои България в тази област в сравнение с другите страни по света?
- Ние сме на средно и над средно ниво, макар да имаме финансови проблеми. И лекарите, и пациентите трябва да са съвсем спокойни за качеството на лечение у нас. Не е важно какво по принцип можеш да правиш, а какво правиш за пациентите всеки ден.
При инфаркт на миокарда най-важната част е спешността на лечението. България е една от малкото страни с изградена мрежа от катетаризационни лаборатории, която покрива между 80 и 90% от лечението на острия миокарден инфаркт. В основата му е образуването на тромб, който запушва съда и нанася щети на сърдечния мускул. Целта на лечението е това запушване да се преодолее възможно най-брзо и да се възстанови нормален кръворок в съда. Има два метода - с лекарства и механично. Категорично е доказано, че механичният начин е по-добрият. В България това се постига при 80-90% от болните с остър миокарден инфаркт, което е доста над средното ниво в Европа. Затова спомогнаха както мрежата от лаборатории, така и нашите усилия с помощта на европейското дружество по инвазивна кардиология.
- Все още обаче доста хора избират да се лекуват в чужбина. Защо?
- Поради финансови причини, нашата система не може да покрие най-модерните възможности, които предлага инвазивната кардиология. Но в огромната част ние успяваме да предложим обслужване на европейско ниво. По отношение на сърдечно съдовите заболявания не са много пациентите, които отиват в чужбина.
- Както е известно, България е на първите места в Европа по сърдечно- съдови заболявания и смъртност вследствие на тях. Кои са причините за тази черна статистика?
- Обяснението се крие в съвременния начин на живот. Тази тенденция бе характерна навремето за развитите западни страни. След това се положиха много усилия за профилактика, образоване и стимулиране на здравословен начин на живот, което преобърна този тренд. Това трябва да се случи и у нас. Обществото и държавата трябва да положат усилия, за да накараме хората да се грижат за здравето си. Това е една сложна и нелека задача, която изисква и сериозни инвестиции. Но те със сигурност си струват. Ако нацията е по-здрава, разходите за лечение ще са по-малко.
Сега ние вървим след болеста. А трябва да я профилактираме - да контролираме рисковите фактори за развитие на артеросклерозата.
- А кои са рисковите фактори?
- Рисковите фактори са артериалната хипертония /високо кръвно/, диабетът, повишеният холестерол и тютюнопушенето. Допълнителни фактори са стресът, наднорменото тегло, застоял начин на живот.
Тютюнопушенето е в нашите ръце и няма оправдание за него. Диабетът, артериалната хипертония и повишеният холестерол обаче са неща, с които се раждаме. Но от начина ни на живот зависи дали ще се проявят. Освен от медикаментите, начинът ни на живот е определящ и за техния контрол.
- Какви са признаците, че има сериозен проблем със сърцето?
- Признаците могат да бъдат в две посоки. Едната е болки и стягане в гърдите при физически усилия и емоционални състояния. Това трябва да ни накара да потърсим помощ при кардиолог, за да се направят изследвания. При исхемичната болест имаме стеснение или запушване на съдове. Когато се появи внезапно болка и продължи дълго, не трябва да чакаме, а бързо да потърсим помощ. Има един израз, който използваме: "Времето е мускул". Т.е. колкото по-дълго един съд остане запушен, толкова по-голяма част от мускула загива.
Друг вид оплаквания, които трябва да ни накарат да потърсим кардиолог, са лесна умора, задух, отоци по краката - тези симптоми най-често се асоциират със сърдечната недостатъчност. Може и да не става въпрос за толкова тревожно състояние, но е добре да се реагира навреме. Времето не работи в наша полза.
- Вие имате над 20-годишен опит в кардиологията. Какво се промени през тези години?
- И в световен мащаб, и у нас, имаме доста сериозни успехи в лечението на сърдечно- съдовите заболявания. Развитието на науката води до продължаване на живота, иновациите бързо започват да се прилагат. Смъртността и у нас, и в световен мащаб, е намаляла с 80% от началото на миналия век досега. С развитието на медицината и науката успяваме да овладеем тази тенденция.
- Смятате ли, че лекарската професия е призвание и защо я избрахте?
- Изборът ми на професия не е случаен, но не е и методичен. Майка ми е акушерка и винаги съм имал вкус към медицината. Имах по-скоро технически наклонности в училище, но медицината ме привлече повече. Това е благородна професия - натоварваща, но носи удовлетворение и се отблагодарява. Но за да се реализира добре, човек трябва да има нагласата за посвещение - не само за себе си, но и за най-близките си. Лекарят трябва да живее с професията си и да е отдаден на нея. С тази професия човек не винаги може да разчита на времето си. Може да не бъде със семейството си във важни моменти. Затова се нуждае от подкрепа и разбиране.
- Как ще коментирате зачестилите случаи на агресия над медици?
- Недопустими са като морален акт. Трябва да бъдат санкционирани, за да не се допускат. Извършват ги недостатъчно образовани хора, които не оценяват значението на своето здраве и живот и на хората, които се грижат за тях. Създаването на обществено отношение към такива прояви също е важно.

- Наричат медицината изкуство. Позволява ли здравната ни система да се практикува така у нас?
- Медицината е изкуство, ако си добър лекар. Другото е занаят. Изкуството е в това за всеки пациент и за всеки стадии да се избере най-оптималното лечение. Преценяването на особеностите при всеки случай, които са уникални, превръща медицината в изкуство. Ние нямаме калъп.
Не можем за всичко да обвиняваме системата. При нас възможностите са по-ограничени, но ако нещата се организират както трябва, може много да се направи. Няма как в една система да няма рамки. Ние трябва да се стремим в тези рамки да направим най-доброто. Има рамки, но и свобода в тези рамки. Имаме нужда от оптимизиране. И трябва да се върви в тази посока.
- Скоро ще имаме нов здравен министър. Какво той трябва да направи най-бързо и в по-късен етап?
- Това, което е нужно, не е нещо, което един конкретен министър трябва да направи. Ние трябва да си дадем сметка кое е важно да се направи, като това се съпостави с финансовите възможности на цялата система. И това трябва да бъде една дългосрочна цел. След като знаем къде искаме да стигнем и какви са възможностите за това, да се движим в тази посока. И смяната на министъра не трябва да е причина за промяна на посоката.
- Проблем ли е, ако министърът не е лекар?
- Не е голям проблем, че не е лекар и не разбира от медицина. Има принципи и правила, които трябва да се следват.
- Какво ще кажете на младите хора, които искат да следват медицина и избират специалността кардиология?
- Надявам се да са повече. Защото като цяло има отлив от медицината в световен мащаб, въпреки че на Запад възможностите и за развитие, и финансово, са доста по-големи. Медицината е призвание, не всеки би се съгласил да трупа негативни емоции от болката и мъката на другите. Приветствам хората, които искат да се занимават с медицина. И всички трябва да им помагаме - и ние като колеги, и самата система да е направена така, че да ги стимулира да остават тук.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай