Археологът чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов е най-големият български специалист по праистория. Откритата от него къща в неолитното селище в столичния кв. Слатина през 1985 г. влезе в учебниците по праистория и се изучава във всички световни университети. След големите му открития е царският гроб на 64 века в най-стария и най-богат град в Европа – Провадия-Солницата. Бил е директор на Националния археологически институт с музей на БАН. От януари 2017 е заместник-председател на БАН.
- Професор Николов, в праисторическото селище Слатина намерихте гроб, който е на близо 8000 години. Това ли и е най-старият гроб в България и как попаднахте на находката?
- Това не е най-старият гроб. Той е от периода на ранния неолит, от това време има и по-ранни гробове. Но акцентирам върху това, че в слатинското селище, където проучванията се извършват от 1985 година, това е третият намерен и най-добре запазен гроб. А той принадлежи на последното столетие от съществуването на селището, което се развива в периода между 6100 и 5500 години пр. Хр. Ще имаме датирането му в абсолютни стойности въз основа на радиовъглеродния метод, но археологическите находки край гроба позволяват да го поставим във времето около 5600 години пр. Хр. Открили сме още два гроба от това време, но от трите той е най-добре запазен. Тъй като първите два гроба са намерени доста отдавна, когато науката не беше толкова напреднала, сега вече ще можем да получим по-широка информация за тази жена (предполагам, че намереният гроб е на жена). Ще достигнем не само до костните й останки, но и до нейната „здравна биография“ – ще научим от какво е боледувала и евентуално - от какво е починала. Изследването на древния скелет от много добър специалист дава понякога неочаквана информация.
- Много ли са гробовете от ранния неолит на днешната територия на България и какво можем да научим от тях?
- Не са много – общо 50 - 60 гроба от този дълъг период. Но слатинското селище е изключително важно за изследването на ранния неолит, т.е. за времето на първите земеделци и скотовъдци в Европа, то е едно от най-големите. Бих казал, че то е своеобразен разпределителен пункт, защото тези хора, които са идвали от Предна Азия през Егейско море, са използвали долината на Струма като път към Софийското поле. От Софийското поле са поемали в три посоки – на изток към Тракия, на северозапад към долината на Морава и към Средна Европа, както и на север по Искъра към Долнодунавския басейн. Така че Слатина, което е най-голямото и единствено в този период селище в Софийското поле, има много сериозни функции в живота на населението по това време на Балканите. Изследването на един такъв гроб подсилва надеждите ни, че ще получим още информация за живота на тези хора. Защото един от съществените проблеми в проучването на живота на ранните земеделци и скотовъдци на Балканите, е къде са погребани. Слатинското селище съществува поне 500 години. Ако приемем, че са живели поне 1000 души в цялото село, това са над 30 000 души, които са живели там през тези столетия, но на практика имаме само няколко намерени гробове.
- Очаквате ли да се намерят още гробове?
- Гробове от неолита се откриват рядко на Балканите. Трудно е да кажем къде са погребвани останалите хора. Това явно е ставало извън селището, но дали са били кремирани или телата са били оставени да изтлеят някъде извън обитавания периметър, това изобщо не е ясно. И затова малкото гробове, които намираме вътре в селището, са изключително интересни за проучването на тази древна цивилизация.
- А защо смятате, че погребаният човек може да е жена, заради позата, в която е погребан ли?
- Не, позата на погребване тогава е била една и съща за всички - свита позиция, тоест мъртвото тяло е свивано в ембрионална поза, това е важало за мъже и за жени, особено за децата. Смятало се е, че в тази позиция мъртвите се връщат в утробата на майката Земя. А тъй като Земята е хипостаза на раждащото начало, погребването в нея в тази позиция вероятно се смятало за подпомагащо прераждането. Предполагам, че скелетът е на жена, защото е по-грацилен, има някои белези на черепа и таза, които също са указание в тази посока.
- А какъв е ръстът на погребаната жена, тоест по-ниски ли са били предшествениците ни?
- Трудно е да го премеря, докато е в това положение, но по преценка е поне 1,62 м. Което означава, че е съвсем малко по-ниска на ръст от съвременните дами.
- Какви са изворите за живота на нашите предшественици?
- Това са преди всичко останките от селищата и къщите в тях. Както казах, тези хора са дошли от Мала Азия, където се е променил климатът и те е трябвало да търсят нова походяща географска среда. През Егейско море те достигат до устията на Места, Струма и Вардар, но основното им движение е по струмския път, който е най-удобен. И тук им се налага да се адаптират в съвсем различна среда и при съвсем различни условия. При това променят много културата си, започва различен тип строителство на къщи. Двускатният покрив например е именно откритие на хората на Балканите. Мигриралите земеделци от Предна Азия изживяват един, бих казал, иновативен шок, тъй като им се налага да се приспособят в абсолютно нова среда. И те откриват страшно много неща, за да се впишат в тази среда, и така започва развитието на най-ранната европейска цивилизация. Това е нещото, което аз често повтарям, и което масово не се знае, че на Балканите е региона, в който през шестото и петото хилядолетие пр. Хр. се развива първата европейска цивилизация. Тук са корените на цивилизацията на Европа. Оттук тръгват всички иновации и открития към Средна и Западна Европа.
- Какви открития очаквате още?
- Една колега от Еудинбургския университет, с която работим, ще изследва физическите характеристики на погребания човек, който е открит. Колко е висок, някакви заболявания, които се отразяват на костите и черепа. Всичко, което можем, ще бъде извлечено.
- С колеги от още колко държави работите?
- В конкретния случай тя е биоархеологът, но работим още и с колеги от САЩ и Германия, както и от Англия. Използваме всички възможности за интердисциплинни изследвания, доколкото ни позволяват финансите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
