Скачат ток, газ и течни горива

Скачат ток, газ и течни горива | StandartNews.com

Технологично България е почти готова да поеме синьото гориво от втората тръба на "Турски поток", казва проф. Атанас Тасев

- Проф. Тасев, накъде ще вървят цените на енергийните ресурси у нас през следващите месеци? Вече знаем за внесеното от "Булгаргаз" предложение за увеличение цената на природния газ, както и за искането на "Булгартрансгаз" за вдигане на неговите такси. Това ще повлече цените на топлоенергията и на "кафявия" ток, а оттам - и изобщо цената на тока. Виждаме и какво се случва и с цените на петрола на международния пазар, следим и политиката на някои Велики сили по отношение на голям износител на нефт като Иран и спрямо големи проекти като "Син поток 2" и "Турски поток". Как ще ни се отрази всичко това като потребители на различни видове енергия?
- Всички знаем, че "Булгаргаз" има един единствен доставчик на природен газ - "Газпром експорт", както и че цената му се определя по формула на границата, като към нея се добавят разходите по пренос, достъп и разпределение. Нас ни интересува цената, на която "Булгаргаз" доставя горивото като обществен доставчик.
За да разберем накъде ще върви цената на газа, трябва да видим какви са възможностите на "Булгаргаз" да маневрира - и виждаме, че те са минимални. "Булгаргаз" няма никакви буфери, с които да задържа цената при положение, че тя се вдига на входа на системата. Съгласно Закона за енергетиката компанията получава, условно казано, комисионна, в размер на 1.2%. Пресметнато върху цената на газа от 458.44 лв. за 1000 куб. м природен газ, каквато се предлага да бъде от 1 октомври, сам виждате, че се получава една незначителна сума, с която компанията трябва да организира работата си, като не му остава никаква възможност да влияе върху крайната цена. Върху определянето на цената влияят и други фактори, като курсът на долара, върху които също не може да влияе.
Разбира се, цената зависи и от равномерността на консумацията, като, между другото, възможностите, които досега използваше компанията, бяха свързани натрупването на определени резерви от разликите на обикновено по-ниската цена, на която купува газа през лятото и част от него акумулира в подземното газохранилище "Чирен", и по-високата цена, на която после го продава през зимата. Навярно и сега има някакви натрупани резерви, които могат да се използват при определянето на цената от страна на енергийния регулатор. Сега обаче за първи път се появява нещо ново, за което аз неведнъж съм пледирал и което явно вече се възприема от КЕВР. И то е, че когато има буфери, ценообразуването трябва да се разглежда като инструмент.
- Инструмент за какво?
- Инструмент за влияние върху цената на газа в по-дългосрочен период. Поради това, че съгласно действащия договор с руската страна и закона, цените на газа се променят на всеки три месеца, но като се има предвид устойчивия тренд за повишаване на цените на газа през следващите периоди, не е целесъобразно този ресурс, тези натрупани през лятото резерви, да се използват веднага за задържане на цената на газа за вътрешния пазар. Защото ако те бъдат изразходени сега, няма да остане никакъв ресурс за задържане на следващото очаквано повишение - от 1 януари 2019 г., което със сигурност ще ни развали настроението след новогодишните празници. Явно именно това е прозрял и председателят на енергийния регулатор доц. Иван Иванов, който обясни, че тези буфери няма да се използват или поне няма да бъдат използвани в пълния им размер, за да могат да помогнат да се поеме удара на следващите високи цени от 1 януари.
- Толкова ли е сигурно, че ще има ново увеличение на цената на газа от Нова година?
- Ако следим тенденциите в света и при положение, че нямаме собствен добив на природен газ, ние сме подвластни на тенденциите с цените на петрола и газа на международните пазари не само сега, но и през следващите няколко години. А тенденциите са резултат от един много остър сблъсък на енергийните пазари между САЩ и Русия, като се очаква доста драматично развитие именно през октомври, когато се очаква да влезе в сила нов пакет американски санкции срещу Иран след едностранното излизане на Вашингтон от ядреното споразумение с Техеран. Иран е един от големите доставчици на нефт на световните пазари, а от друга страна Техеран също обяви контрамерки, като заплаши да блокира достъпа до Персийския залив. Ако това наистина се случи, ще доведе до остър дефицит на нефт на световните пазари, а оттам цената му рязко ще се увеличи, което пък няма да бъде в изгода и на самите САЩ. Защото част от стратегията на САЩ е да притиска икономиката на Русия с ниски цени на петрола и природния газ, тъй като с високите приходи от продажбата на въглеводороди много по-лесно понася санкциите на Запада. Поради което САЩ дори вече обявиха, че може да деблокират стратегическия си петролен резерв, който се оценява на 12-13 млн. барела дневно - при световна консумация от 95-100 млн. барела дневно. Естествено, че това не може да бъде дългосрочна мярка, защото стратегическият резерв е с ограничен капацитет и следователно той би могъл да повлияе на пазара за кратко. По всичко личи, че тази война на енергийните пазари ще продължи дълго, в резултат на което петролните цени ще скочат драстично и тогава няма да е нужно много да си обясняваме какво ще се случи с цените на газа и течните горива в нашата малка България.
- Някакви по-конкретни прогнози бихте ли се ангажирали да направите?
- Постарах се да направя справка относно движението на цените на петрола, сорт Брент, който е определящ за Средиземноморския пазар, и установих следното. От първото тримесечие на 2016 г., когато е бил минимумът, има ясно изразена тенденция към ръст на цените. Като през първото тримесечие на 2017 г. има едно малко "плато" - т.е. задържане на цените, и от третото тримесечие на миналата година трендът е възходящо почти линеен, като от 49.67 долара за барел тогава, през февруари тази година вече достига 66.81 долара, а в момента цената вече стабилно е над 80 долара за барел.
Предвид предстоящите събития около Иран, тази тенденция не само може да бъде устойчива, но и да станем свидетели на резки скокове на цените.
- При това положение какво трябва да правим?
- Целта на тази не много оптимистична прогноза не е да всяваме паника, а да се замислим сериозно дори и за собственото си поведение като потребители. Като веднага искам да посоча, че всъщност ние вече преживяхме едно такова голямо сътресение с цените на природния газ. Ако си спомняте, на 1 октомври 2012 г. цената на газа у нас беше 733.23 лв. за 1000 куб. метра, докато след изменението сега ще е далеч по-ниска, някъде около 450 лв. за хиляда кубика. Преживяхме и цена на петрола от 141 долара/барел. Така че след като тогава, при близо два пъти по-висока цена, сме оживели, сега пак ще оживеем, казано в рамките на шегата, разбира се. Не трябва да има паника, просто трябва да знаем какво ни очаква, за да се подготвим за него. А ни очаква устойчив ръст на цените на природния газ, а оттам - и на цените на парното и, разбира се - и на цената на тока, произвеждан от високоефективните когенерации в преференциален режим, за да се компенсира удара от поскъпването на газа върху цената на парното при крайните потребители. Защото цената на парното силно зависи от това по каква формула се определя преференциалната цена на тока, произвеждан от когенерациите. Грубо казано, ако към днешна цена не се използваше влиянието "кафявата" електроенергия за намаляване цената на топлоенергията, то значи, че ние трябваше да плащаме парното вместо по около 89 лв. за МВтчас, колкото е сега, примерно по 220-230 лв./МВтчас, така че разликата е около 2.5 пъти.
- Затова и мнозина настояват да отпадне тази преференция, която оказва "кафявият" ток върху цената парното, тъй като на практика от нея се възползват само около 60% от хората в София!
- Така е, но тя няма да отпадне, тъй като е част от приоритетите на Европейската комисия да се стимулира централното топлоснабдяване в ЕС поради изключително високия му екологичен и социален ефект. Лично аз имам много приятели, които навремето се отказаха от парното, като изключиха целите си входове, но сега искат да се присъединят отново към "Топлофикация София", още повече, че тенденцията за ръст на цените на електроенергията е очевиден и е с доста по-висок тренд от този на парното.
- Значи, за да обобщим - можем да очакваме до края на зимата, а навярно и след това, стабилно покачване на цените на петрола и газа?
- Категорично! Това е устойчива тенденция, за която трябва да бъдем готови и да не се опитваме да я превръщаме в политически дебат! Както виждате, по-рано председателят на КЕВР доц. Иван Иванов на въпросите за цените винаги отговаряше уклончиво, от типа "Ще видим", "каквото покажат нашите разчети" и пр., а сега директно заявява: "Няма накъде!" Това означава, че вече ножът е опрял до кокала, т.е. - че резервите са изчерпани и не е нужно човек да бъде кой знае какъв специалист в тази област, за да осъзнае това.
- Логично стигаме и до въпроса как ще се движи цената на електроенергията, част от която се определя и от преференцията на "кафявия" ток?
- По същата логика цената на тока обективно ще върви нагоре. Ние, увлечени в стремежа да получим дерогация по новата референтна рамка за по-строгите емисии на топлоцентралите, не забелязахме, че ударът идва от друго място. През февруари 2017 г. цената на въглеродния диоксид беше около 5.35 евро/тон, а сега вече е над 16 евро/тон, като тенденцията е до 2021-2022 г. да достигне 30 евро за тон. А нашите ТЕЦ-ове са високо емисионни, като, по официални данни, за производството на 1 МВтч електроенергия се емитират 1.4 тона емисии. При 30 евро/тон СО2, това автоматически означава плащане на цена въглеродни емисии за всеки произведен мегаватчас електроенергия от порядъка на 40-42 евро. Е, пита се тогава в задачата, каква ще е цената на тока при толкова скъпи емисии?! При пазарна цена на тока от около 40 евро сега, то това ще означава 2-2.2 пъти поскъпване.
Ако не искаме да е така, то трябва да затворим нашите ТЕЦ-ове, в резултат на което ще получим една дупка от около 4000 МВт базови мощности. Тогава ще се питаме откъде ще доставяме ток и на каква цена? Това очевидно поставя въпроса за търсене на нови енергийни източници и за спешен рестарт на проекта АЕЦ "Белене".
- Как ще повлияят на цените на газа атаките на Доналд Тръмп срещу "Северен поток 2"?
- Миналата година имах възможността да разговарям с един германски експерт, дългогодишен съветник на Хелмут Шмит, Хелмут Кол и на Ангела Меркел, когото попитах: ще повлияе ли евентуален тогава четвърти мандат на Меркел върху съдбата на проекта "Северен поток 2"? В отговор този високопоставен съветник се засмя и каза: "Г-н професоре, не Меркел решава съдбата на "Северен поток 2", а германският бизнес". Така че германският бизнес стои зад "Северен поток 2", който ще бъде изграден. Напъните на Доналд Тръмп, който безспорно е силов играч, ще доведат само до внос на малко по-големи количества американски втечнен шистов газ на регазификационните терминали в Европа. Европа използва едва около 20% от капацитета на терминалите си за прием на втечнен газ, тъй като цените на втечнения шистов газ не са конкурентни на тръбния газ. Така че очевидно Европа ще направи някакви отстъпки, за да извоюва ценови газов микс, но в никакъв случай САЩ не може да спечели тази битка на шистовия с тръбния газ нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план. Ако можеше, САЩ щеше да използва чисто пазарни механизми, като продава по-евтиния си шистов газ. Но след като Тръмп се опитва да използва политически натиск, то това определено говори за слабост на икономическите му аргументи.
Освен това вече има отговор и от руска страна - компанията "НОВАТЕК", която е голям играч на газовия пазар, обяви, че е готова да излезе на европейските пазари на втечнен газ, като влезе в пряка конкуренция с доставчиците от САЩ, Катар и пр. Една такава жестока конкуренция на европейския газов пазар вече ще може да задържи покачването на цените на газа, така че в крайна сметка от тази борба между силните ще спечелим и ние, крайните потребители на газ.
- Как тази мащабна битка между световните сили ще се отрази на доставките на руски природен газ за България и други страни в региона по "Турски поток", който трябва да влезе в експлоатация от догодина и, както беше обещала Русия, веднага да спре транзита през Украйна? Като стигне руският газ до Турция, оттам накъде ще поеме? Ще можем ли да привлечем част от него към България с нашите планове за газов хъб, или той ще се търгува през хъб в Турция или в Гърция?
- Да, темата с хъбовете наистина е много интересна, тъй като претенции да изграждат хъбове имат почти всички наши съседни държави - и Турция, и Гърция, и Румъния. Което означава, че тази тема е особено актуална. Но това са желанията. Нека погледнем какви са възможностите за създаването на хъбове. Обективно погледнато, най-големи възможности има Румъния, която има солиден собствен добив на природен газ. Турция вече се превръща в един голям транзитьор на синьо гориво, а отдавна тя заявява открито и че има намерения да се превърне в самостоятелен играч на този пазар. Що се отнася до "Турски поток", то първата му тръба скоро ще се вреже в Трансбалканския газопровод край Люлебургас и тогава веднага ще отпаднат 14 млрд. от 18-те млрд. куб. м газ, които транзитираме през наша територия към Турция, Гърция и Македония. Така че тръбите на нашия транзитен газопровод ще останат почти празни, и то след като вече похарчихме много милиони, за да ремонтираме четирите компресорни станции - КС „Лозенец", КС „Странджа", КС „Ихтиман" и КС „Петрич".
Именно затова този газов хъб "Балкан", който досега ни изглеждаше като химера, вече придобива съвсем реални измерения и се възприема като спасителен план на кабинета да възстановим транзита през нашата страна. И, както виждам, този план засега доста успешно се изпълнява. На 3-и август бяхме свидетели на присъствието на турския енергиен министър на официалното откриване на 20-километровия газов лупинг до границата с Турция. На практика този лупинг означава, че технологично България е почти готова да поеме газа от втората тръба на "Турски поток", която по предварителните планове няма да се вреже в Трансбалканския газопровод при Люлебургас и да тръгне директно към България поради една проста причина: тръбата от Люлебургас до нашата граница е собственост на турската компания "Боташ", което би означавало силно нарастване на влиянието на Турция върху цената на газа, който ще тръгне към нас и Европа. Поради това Русия ще направи съвместна компания с "Боташ" за "Турски поток-2", която ще построи тръбата до входа на нашата транзитна газопреносна система. Тогава на нас ще ни останат да изградим още 11 км, за да се включим в "Турски поток-2". И ще се включим, тъй като сметките показват следното: капацитетът на 20-километровия лупинг е 1.7 млрд. куб. м газ, плюс 14 млрд., които ще останат свободни от капацитета на нашата система заради спрения през наша територия транзит към Турция - ето ги 15.7 млрд. куб. м - точно толкова, колкото е и капацитетът на "Турски поток-2". В крайна сметка само така ние ще възстановим количеството газ, което транзитираме през наша територия, а пък "Булгартрансгаз" ще запази своята позиция на балканския енергиен пазар. А не е тайна, че основните приходи на компанията се базират на транзита - между 120 и 150 млн. долара годишно. Следователно, ако се реализира този план за "Турски поток-2" - ние отново ще се върнем в играта и ще спасим инвестициите, направени досега в мрежата на "Булгартрансгаз".
А, между другото, в подкрепа на тезата, че втората тръба на "Турски поток" ще доставя газ за България, говори и фактът, че Русия има определени геостратегически задължения към Сърбия, както и към Унгария, които ще спази.
- Значи окончателно отпада идеята втората тръба на "Турски поток" да излезе край Варна?
- Да, тъй като икономически не е целесъобразно. А съвместната експлоатация на тръбата от "Газпром" и "Боташ" ще ни даде шанса да купуваме горивото от втората тръба на "Турски поток" като транзитиран руски газ, а не като турски газ, който Турция би купувала на Каякьой и би ни предлагала като свой. А за да се спази Третият енергиен пакет, ние спокойно можем да пропускаме половината от тези количества - близо 8 млрд., като транзит през наша територия на запад, а другите близо 8 млрд. куб. м ще можем да търгуваме - дали на турската или на сръбската граница, е въпрос на икономическа изгода и решение, като така вече ще се реализира и газовият хъб "Балкан". Добрата новина е, че Европейската комисия даде статут на газовия хъб "Балкан" като на проект от взаимен интерес, като дори осигури финансиране за неговото предпроектно проучване. Нещо повече, Брюксел вече осигури и 46 млн. евро финансиране на интерконектора Комотини - Стара Загора, който е част от инфраструктурата на бъдещия хъб "Балкан". Всичко това са едни много важни стъпки към осигуряване на нашето газово бъдеще. Това ще ни даде възможност да миксираме и с останалите източници на газ - от Гърция, от Румъния, от Азербайджан, с когото имаме договор за доставка на 1 млрд. куб. м газ, а дай Боже - и от собствен добив, за да реализираме в пълнота идеята за газов хъб. При това ще нарасне и ролята на "Булгаргаз" като голяма корпорация, която трябва да има сериозни оборотни средства, за да може да търгува на газовия пазар. Тук ще дойдат и други играчи, тъй като аз очаквам на регазификационния терминал в Алекскандруполис, ако, разбира се, се случи, да дойдат не само американски, но също и катарски, и руски, и други доставки на втечнен природен газ, за да получим от тази нова световна търговска война, която започва и вече е ясно, че ще се води, определена изгода като потребители.

БЕЛЧО ЦАНЕВ

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай