Четвъртък,

Ще вдигнем нивото на университетите, когато намалим приема

От: Администратор -
A
A
A

Вузове играят с депутатски лобита, затова не можем да въведем правилото преподавателите да легитимират само един вуз, казва проф. Атанас Герджиков

 

- Проф. Герджиков, преди началото на новата учебна година имаше обявени незаети места в Софийския университет, каквито напоследък има всяка година? Колко от тях се запълниха и каква е причината за тях - само демографският срив ли?
- Традиционно всяка от последните години остават около 10% незаети места, които впоследствие частично се запълват. Обикновено в крайна сметка 5 - 6 на сто остават незаети. Това е така, защото в продължение на много години не намалявахме броя на местата в университетите, въпреки че демографската криза доведе до двойно по-малко кандидат-студенти. Ако вместо 110 000 деца завършват 55 000, а от тях една част отиват в чужбина, а друга нямат намерение да следват, очевидно е, че имаме повече места, отколкото кандидати. Това е причината да има незаети места. Но в последните три години МОН започна да ограничава приема в специалностите, които са най-слаби в съответните университети. Така едновременно вдигаме качеството и решаваме проблема с незаетите места.
- А при Вас имаше ли такива ограничения в приема, все пак сте университетът с най-висок рейтинг?
- Въпреки това вече има формула, по която се изчислява броят на местата. Тя засяга дори и университетите с най-висок рейтинг, защото е свързана с това, колко са били приетите студенти предишната година. Ако едно висше училище иска 25 места в дадено направление, но приетите предишната година са били 20, няма логика да се обяви същият брой места, след като предварително е ясно, че 5 от тях ще останат незапълнени.
- Държавата започна да отпуска пари за качество на обучението, които би трябвало да компенсират намаляването на бройките. До каква степен се получава това?
- На практика в цялата система няма намаление на средствата, за 2019 г. те се увеличават. Намаляването на кандидат-студентите не доведе до по-ниско финансиране. В тази ситуация министерството имаше уникалния шанс да използва все повече средства за субсидирането на университетите според качеството на образование. През последните 4 години това бе голям успех на реформата, защото се видя, че когато качеството в рамките на направлението е по-високо, висшето училище получава повече средства. Това стимулира всички университети да опитват да повишават качеството. Да, в рамките на цялата система на висшето образование напълно се компенсира финансово недостигът на студенти, благодарение на това, че размерът на субсидията за висшето образование се запази, въпреки намаляването на студентите. Проблемът обаче е, че в много университети, в които няма достатъчно кандидати, било поради това, че районът се е обезлюдил или че определени специалности имат по-ниско качество, това започва да се превръща във финансов проблем.
- На заседания на Съвета на ректорите дали са обсъждани решенията за тези ситуации, колко са тези университети?
- Обсъждали сме го много пъти, най-често с министъра на образованието. Имаше различни идеи, например да се помага на университетите, които са регионално значими дори там, където няма достатъчно кандидати. Но това не отменя идеята на Стратегията за висше образование и целта на Закона за висше образование да се намалява приема в специалностите с най-ниско качество. Това са две различни неща. Мисля, че пътят за тези университети е постепенно да се адаптират по следния начин - ако два съседни малки университета имат две еднакви специалности, очевидно трябва да се разберат, че в единия ще се закрие едната, а в другия - другата специалност, за да не се разделят кандидат-стидентите на две между двете висши училища. Това за мен е изходът. И, разбира се, да се реализира идеята за подкрепа на университетите с регионална значимост.
- Министърът на образованието предложи МОН да сключва договори с ректорите, въпреки че те отново ще се избират от Общото събрание на университета, както и досега. Как гледате на тази идея, част от Вашите колеги имат опасения, че това ще засегне автономията им?
- Много от ректорите се опасяват, че това ще засегне автономията, защото се притесняват, че ако министърът, който винаги е политическа фигура, има влияние върху избора на ректор, дори и само с това, че сключва договор с него, това може да доведе до политическа намеса. Но аз съм от тези ректори, които смятат, че няма опасност от подобна намеса, защото нито университетите, нито академичната общност, нито медиите ще оставят подобно нещо без последствия. От друга страна, виждам ползата от такова действие, защото там, където ректорите не работят в полза на университета и съответно на обществото и не мислят дългосрочно, това не е добре. От друга страна, там, където ректорите са готови да направят подобни болезнени реформи /познавам няколко университета извън столицата, които са в това положение/, понякога самата академична среда им пречи. Защото те са избрани от същите хора, на които трябва да предложат съкращения или обединяване на звена. Ако академичната общност е съгласна, че такива реформи са необходими, следва да ги подкрепи, защото това вече ще е свързано и с договор с министерството.
- Министър Вълчев каза, че иска от всички ректори визия за това как ще се развиват университетите им в следващите години, а не просто в рамките на един мандат. Готов ли е Софийският университет с подобна визия?
- Ние предадохме още през май на МОН една първа версия на нашата визия. Тя съответства на мандатната програма на ректорското ръководство, която е одобрена и от академичния съвет. Същевременно изготвяме и стратегия за развитие на СУ, която е много по-подробна и обхваща много дялове - образование, наука, културна дейност и други. Вероятно до края на годината ще бъде готова.
- Какво се очаква да се случи в университета в рамките на тази стратегия?
- Няма някакви революционни неща. Но има новости - например това, че дигиталната ера навлиза със страшна сила в обществения живот и висшето образование, както и научните изследвания, не могат да се абстрахират от това. Трябва да подхождаме с все повече модерни средства за обучение. Но има и традиционни неща- например че качеството трябва да се повишава. А най-сигурният начин за това е добър подбор на студенти и преподаватели.
- Като се има предвид нивото на средното образование, как виждате варианта за добър подбор на студенти?
- Проблемът според мен не е нивото на средното образование. Имаме проблем с това, че когато местата са повече от студентите, приемаме всички, които желаят. И това сваля качеството още на входа. Когато има конкуренция, както бе преди 10 години, качеството, естествено, ще бъде по-високо още на входа. Намаляването на броя на местата за прием се случва от три години и смятам, че след още три години ще е напълно достатъчно.
- Смятате ли да променяте формата на приема на кандидат-студентите?
- Смятам, че намерихме добър вариант за прием. Още като зам.-министър преди 16 г. бях най-големият поддръжник на превръщането на държавните зрелостни изпити във вход за университетите, за да има единен критерий. Това на практика се случи през следващите години, макар и не без трудности. Сега 90 % от специалностите ни, с изключение на регулираните професии и още няколко, приемат и с държавни зрелостни изпити. А там, където сме запазили нашия изпит, той все повече върви към техния формат.
- Текат разговори за промени в Закона за висшето образование. Според Вас, какво най-вече трябва да се промени?
- Сега действащият закон е много кърпен и в него има двайсетина неща за подобряване. Най-голямата тема е акредитацията на висшите училища. Ние постоянно сме в процес на акредитация и в университет като нашия, където има 27 професионални направления, програмната акредитация е 5-6 пъти годишно. Когато тя се дублира и с институционалната акредитация, се затрудняваме и ние, и Националната агенция за оценяване и акредитация – ние да подаваме и те да четат едни и същи неща. Затова се говори за опростяване на институционалната акредитация и дори за обединяване с програмната. Има и други неща- например да забраним при акредитацията един преподавател да се отчита на повече от едно работно място, да доизпипаме модела на финансиране и др.
- Част от колегите Ви вероятно ще имат известна съпротива за това един преподавател да се води на повече от едно място, защото те точно така акредитират университетите си...
- Вярно е, че това не е в полза на някои университети, но досега никой от ректорите не е оказвал съпротива на идеята. Съветът на ректорите го предлага през последните 5-6 г. и на два пъти не бе прието от парламента, така че явно съпротивата не е от страна на висшите училища.
- По-скоро от лобита?
- Вероятно някои университети действат през отделни народни представители.
- Тази година Софийският университет навършва 130 години. Как ще отбележите юбилея?
- Не само Софийският университет, а и българското висше образование празнуват своята 130-годишнина. Приехме богата програма за събитията, свързани с този юбилей. Кулминацията ще бъде на 8 декември – дата, която преди да стане студентски празник е била ден на нашия патрон Св. Климент Охридски и на която Висшият педагогически курс прераства в първото българско висше училище. Поканили сме и наши партньори от най-добрите световни университети и университетски асоциации. Ще се опитаме да използваме този юбилей, за да обърнем внимание на обществото, че духовността е важна и нейното пренебрегване за сметка на материалното вреди на развитието на индивида, на междучовешките отношения и оттам на цялото общество. Най-важното обаче е, че бездуховният човек, колкото и да е осигурен материално, не е щастлив човек.

СТЕЛА СТОЯНОВА

Тагове:

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички