Ще познаеш бг майката на плажа по шамарите

Ще познаеш бг майката на плажа по шамарите | StandartNews.com

Предаваме агресията на децата, казва психологът Христо Монов


Христо Монов завършва психология в Софийския университет „Климент Охридски". Специализира в Руската академия на педагогически науки.
Бил е заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето и депутат от 42-ро Народно събрание. Членува в редица световни асоциации по психология.
Пред "Стандарт" Христо Монов коментира зачестилите случаи на агресия у нас.

 

* Шофьорите на пътя умишлено се стремят да си причинят вреда

* Ако си бил дълго време в агресивна среда, решаваш, че така се вписваш в обществото

* Когато стресът е по-дълъг, вече реагираме неадекватно

 

- Господин Монов, тези дни имаше поредица от случаи с прояви на агресия, включително човек, който стреля в друг заради куче. Като психолог как бихте коментирали ескалацията на агресията?
- Аз наистина бих започнал оттам, че човек стреля в друг заради куче. При това на оживено място. Не че агресията е нараснала кой знае колко тази година спрямо миналата, но моето впечатление като психолог е, че нивото на агресия в обществото се е увеличило значително. Преди няколко дни пътувах от Варна до София и видях десетки хора, които шофират агресивно, тоест умишлено се опитват да причинят на другите някаква вреда. Целта е колата да е по-мощна, агресията да е несъразмерно по-висока от това, което ти примерно си претърпял като вреда.
- Не е ли вероятно това да се случва, защото човек реагира на всичко, което се е случило до момента в живота му и накрая си го изкарва като агресия на пътя?
- Това може да бъде разгледано като цяло в парадигмата на психологията, която разглежда агресията като социално научаване. Ако си бил дълго време в една среда, която е агресивна спрямо теб и близките ти, ти решаваш, че това е най-добрият начин за вписване в обществото. По времето на тоталитарната държава все пак съществуваха някакви механизми, които да регулират безспорното агресивно поведение и да не толерират проявите на агресия. Вижте какво стана в първите години на прехода и как бе приложено спрямо най-успешните хора. Може би защото някой желае в огромната маса от хора да бъде създадена някаква обстановка на несигурност. Има една психологическа теория, че потребността от безопасност е базисна човешка ценност, след която вече надграждаш нагоре.
- А в момента на практика всички живеем в ситуация, в която безопасност липсва..
- Това е свързано и с цялостното ни битие - когато човек си погледне собствената къща и види например, че има решетки на прозореца, че има нужда от храна, той остава на това ниво на търсения. Той няма да си постави някакви по-високи цели.
- А може би това се прави нарочно?
- Аз не вярвам в теорията на световната конспирация, но вярвам в реалността, в която живеем, за съжаление. В която нещата са по-ограничени, по-наивни. И точно тук се насажда атмосфера на справянето с проблемите по агресивния начин. "Аз ще нанеса по-голяма вреда на тебе, затова по-добре да не ме закачаш". Да не говорим пък за другите проблеми, които са непрекъснато около нас. Децата също възпроизвеждат тези модели. Видял си, че вкъщи някого шамарят, видял си, че в училище това е стил на поведение и ти го възпроизвеждаш. Когато човек се чувства несигурен, когато целият ти свят е свит в една точка, прегаряш и стигаш до бърнаут. Крачката е една, тя не е свързана с някакво конкретно събитие, а със степента на интензивност на това, което си преживял. Но ако се концентрираш все в една точка, свързана с оцеляването утре, това би провокирало у теб неадекватни реакции. Колкото стресът е по-дълъг и живеем на неговия ръб, толкова повече не можем да реагираме адекватно. Реагираш веднъж неадекватно на светофара, утре на нещо друго, а вдругиден ще направиш и други неща, с които ще навредиш на другите, но ще навредиш и на себе си. Агресивното поведение не ни прави по-успешни или по-щастливи, нито пък хора с по-висока самооценка. Така че агресията като поведение е двуостра - колкото си по-агресивен, толкова си по-неадекватен спрямо себе си. А и не щадящ себе си, неспособен да изпиташ емоции от положителния спектър.
- Агресията при нас отчасти се пренесе и като модел в семейството. Вие като психолог, виждали ли сте го при Ваши пациенти?
- Това все още е редовна част от живота на българското семейство, за съжаление. У нас все още цари едно отношение към детето, което позволява да му бъдат удряни шамари. Сега, когато бях на почивка, видях как лесно може да се разграничи коя е българската майка и коя е майката от друга страна, само по реакциите им спрямо поведението на децата. Много беше ясно и в проявите на междуличностни отношения. А едно дете ще пренесе агресията и забраните и в обществото, в общността, в която живее, ще стане порочен кръг. В училище трябва да има повече часове именно за това - за трениране на междуличностни отношения, за взаимодействие с другите. Както и как можеш да разрешиш междуличностните си конфликти, когато някой ти каже нещо различно от това, което искаш да чуеш.
- От друга страна, все по-често се срещат прекалено либерални родители, които не правят забележки на децата си, дори когато те откровено създават проблеми на околните...
- Да, всеки от нас е срещал майка, която бута 7-8-годишното си дете в трамвая, за да седне първо. Това донякъде също е форма на агресия, защото ти нараняваш другия - например една бременна жена, която чака, за да седне. За съжаление, това е поведение, характерно за нашето полукълбо, защото това не може да се случи в Япония. Големият проблем е във формирането на ценностната ни система.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай