Сряда,

Руският газ ще дойде, ако Брюксел каже "да"

От: Администратор -
A
A
A

Михаил Павлович Шчетинин е сенатор в Съвета на Федерацията на Руската Федерация, където представлява Алтайския край и оглавява Комитета по аграрно-продоволствена политика и природоползване. Той е професор и доктор на техническите науки. Награждаван е с медала на ордена "За заслуги към Отечеството" втора степен. Михаил Павлович беше сред високопоставените гости от Русия, дошли специално за отбелязване на 140-та годишнина от Плевенската епопея от Руско-турската война (1877-1878 г.), довела до Освобождението на България от петвековното турско робство. По време на кратката си визита в България, където идва за четвърти път, Шчетинин беше любезен да даде интервю на "Стандарт".

- Михаил Павлович, с какви впечатления напускате България след визитата в Плевен?
- Всяка визита в България е не само официалните приеми и преговори и т.н., а и срещи с приятели, които със всяко пътуване стават все повече на брой. Това са срещи с обикновените граждани на България, които винаги са приветливи и добронамерени.
Разбира се, такива срещи и разговори даряват с оптимизъм, създават хубаво настроение и позволяват да говорим за това, че напускаме страната Ви с добро настроение и с приятни впечатления.
Добро впечатление ми направи кмета на Плевен Георг Спартански. Той е много цялостен, целеустремен човек, добре познава историята на града и страната си, знае ситуацията във всички области на градското стопанство. Под неговото ръководство Плевен извърши голяма организационна подготовителна работа по празнуването на 140-та годишнина от битката за града. Бяхме посрещнати много гостоприемно. Наистина се чувствахме сред хората близки по дух, по вяра. Посещението в града и участието в празничните събития ми достави голямо удоволствие.

- Как оценявате руско-българските връзки през изтичащата 2017 г.?
- В последно време се забелязва определена активизация на руско-българския политически диалог, което създава необходимата атмосфера за укрепване и развиване на двустранните отношения.
Същевременно обърнахме внимание на приетия от правителството на България доклад за състоянието на националната сигурност на страната през 2016 г. Това, което се отнася за Русия в документа, предизвиква най-малко учудване, защото страната ни там е посочена като една от основните заплахи за сигурността на България (б.р. – въпросният доклад за състоянието на националната сигурност беше приет на 5 декември т.г. от парламента, 104 депутата гласуваха "за", а 96 бяха против).
Но има и други факти, например когато български войници по време на учения на НАТО са отказали да стрелят по мишени с изобразени руски войници. Това е много важно и ценно и означава, че нашите войници никога няма да стрелят един срещу друг.

- Ако преместим поглед от политиката към икономиката, в търговията също има положителна тенденция. Българският износ за руския пазар се е увеличил, въпреки продължаващите санкции на ЕС срещу Русия. На какво се дължи това?
- Може би трябва да започнем с това, че Русия остава един от основните търговски партньори на България, заемайки първо място по обема на експорта в страната и пето по стокообмена. През 2017 г. успяхме да обърнем набелязалата през последните няколко години тенденция за намаляване на взаимната търговия, която през 2013 г. достигна своя пик – почти 7 млрд. долара – и започна да намалява, което се дължи на въвеждането от Европейския съюз на санкции срещу Руската Федерация.
Смятам, че тази политика на ЕС нанася щети и на двете страни. Нивелирането на ефекта от този неблагоприятен фактор може да стане чрез активизиране на междурегионалното сътрудничество, кооперационните връзки между предприятията от малкия и средния бизнес на нашите страни.

- А каква е ситуацията в туризма, който също е важна област на двустранните ни връзки?
- Според нашите данни през 2016 г. броят на посетилите България руски туристи се увеличи с 19,5 % и достигна 600 хиляди души. Това безусловно се дължи и на извършената от министерството на туризма на България работа. Негови представители редовно идват в Русия на туристически изложения, лично министърът Николина Ангелкова активно участва в тези мероприятия. Но от януари до септември тази година броят на туристите се съкрати с 4% до 533 хиляди души. Годината още не е приключила и цифрата може да се повиши.
Искам обаче да отбележа, че броят на българските туристи в Русия остава незначителен – около 42 хиляди през 2016 г. За 9 месеца на текущата година те са 45 хиляди, което е увеличение с 19 процента.

- Какво би трябвало още да се направи за да се запази тази благоприятна тенденция?
- Трябва преди всичко да се прекратят игрите на санкции и да се отворят широко вратите и в България, и в Русия както за гости, така и за бизнес. Тогава ще имаме съвершено друга динамика в развитие на руско-българските отношения в различни сфери и съвершено друг туристически поток. Апропо, в Русия тези врати никога не са били затворени.

- Енергетиката видимо е най-важната област в двустранните отношения между България и Русия. Как виждате перспективите в това отношение ?
- Доколкото знам, в енергийната сфера Русия споделя желанието на българската страна да осигури директен достъп на руския газ в Европа през хъб "Балкан". Сега е ред на Европейската комисия, която трябва да произнесе официалната си позиция относно газотранспортната мрежа в Югоизточна Европа. Смятам, че ако бъде взето решение да се съживи строежът на АЕЦ "Белене" съответните руски структури са готови да разгледат предложение на българската страна за нашето евентуално участие в него.

- Ако не се получи нищо с хъба "Балкан" руският газ все пак ще достига България по други тръби.
- Да. През "Турски поток". Газът ще е руски, няма значение къде ще се поставят отбиващи конектори. Това е технически въпрос. Знаем, че българската страна би желала да има собствена тръба. Но пак да повторя: Еврокомисията трябва да се произнесе. Още веднъж искам да подчертая, че ако има положително заключение на ЕК и желание от българска страна, руската страна винаги ще бъде готова да се върне към разглеждането на проекта.

- Как бихте охарактеризирали ситуацията с инвестиициите?
- Обемът на руските инвестиции в българската икономика, според официалните данни, е към 3,2 млрд. долара. Най-големият руски инвеститор е ПАО "Лукойл", който владее единствения в страната нефтопреработващ завод "Лукойл Нефтохим Бургас". През май 2015 г. там беше отворен нов високотехнологичен комплекс за преработване на тежки петролни отпадъци, в което беше инвестирано повече от 1,5 млрд. долара.
Укрепва позиции на българския енергиен пазар и ПАО "Газпром нефт", развиващо мрежа от зареждащи станции (сега работят около 40 обекта). Продължава да функционира изграденият на средства на Правителството на Москва санаторно-оздравителен комплекс "Камчия". Също така инвестират в проекти на територията на България такива предприятия, като Екатеринбургски завод по обработване на цветни метали, Псковелектросвар, Липецки хладокомбинат, Союзплодоимпорт, Липецко станкостроително обединение и т.н.

- Политическите промени и превратности в българо-руските отношения несъмненно влияят на обществените настроения. Мнозинството българи имат положително и приятелско отношения към Русия. Какво е отношението на руснаците към България?
- В Руската Федерация, най-общо казано, отношението и на гражданите, и на държавно равнище, носят позитивен характер. Нашите народи традиционно са живеели в дружба, взаимно уважение и подкрепа. Неслучайно делегацията на Федералното Събрание на Русия присъства на празнуването на годишнината от победата при Плевен. Цялата територия на България е полята обилно с руска кръв. Да се забравят тези неща, значи да се предаде паметта на предците, да се предадат общочовешките ценности. Затова българите тачат паметта за това. Това не забравят и в Русия и никога няма да го забравят.
Смятам, че векторът на политическите устремления на България трябва да взема предвид тези настроения. Ние никога никого не сме заплашвали. Винаги сме открити за общуване и сътрудничество във всички сфери. Руската Федерация не веднъж е доказвала позитивния харектер на отношението на Русия към България. Под Русия разбирам всичко - и политика, и икономика, и отношение между народите.

- Последният ми въпрос всъщност не е последен по значение. Ще има ли посещение на руския президент Владимир Путин през 2018 г., когато се навършват 140 години от Освобождението на България с руска помощ? Такава покана беше отправена към него.
- Имах в Плевен кратък разговор с българския президент Румен Радев. Той потвърди, че има такова предложение. Но официално потвърждение за дата на визитата още няма.
Убеден съм обаче, че ако такава визита се състои, тя ще има позитивен характер и ще придаде нов импулс на руско-българските отношения. Това е безусловно.

Тагове:

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички