Вторник,

Пламен Карталов:Политиците у нас трудно влизат в опера

От: Администратор -
A
A
A

Критици и фенове от цял свят идват за премиерата на "Пръстенът на Нибелунга"

Историческата премиера на "Пръстенът на Нибелунга" от Вагнер ще се случи през юни в София - очакват се критици и фенове от цял свят. Рекламата за България е голяма. Оперната тетралогия се поставя за първи път у нас в целия си вид и е посветена на 200-годишнината от рождението на немския композитор. В сряда за първи път се завъртя последната част от цикъла - "Залезът на боговете". Целият "Пръстен" ще излезе и на дивиди. В златния фонд на БНР вече за записани и четирите опери. Предстоят обаче още много събития - любимите на публиката фестивали "Опера в парка" и "Сцена на вековете" на Царевец. Балетът се готви за едномесечно турне в Англия, в края на август трупата ще се изяви за първи път и в античния театър на Филипи в Гърция. На 10 октомври с научна конференция в БАН започва и Вердиевият фестивал, посветен на 200-годишнината от рождението на гения. На 15 октомври новият сезон 2013/2014 се открива с премиера на "Аида", първа копродукция с "Арена ди Верона", откъдето идват декорите, а костюмите се шият в София. Зад всичко това стои Пламен Карталов - творец и художествен ръководител с неизчерпаема енергия и с доказан авторитет в международната гилдия.

- Акад. Карталов, поканихте ли политици да гледат новия ви спектакъл "Залезът на боговете", последна част от тетралогията "Пръстенът на Нибелунга"?

- Всички по протокол, но те трудно влизат на оперни представления, но в чужбина премиера без тях не става. Йорданка Фандъкова е най-редовният гост в Софийската опера. Тя присъства на "Залезът на боговете" и единствена отсрами колегите си. Георги Йорданов и бившият министър на отбраната Аньо Ангелов също бяха чести посетители. Дано новите бъдат с друга култура, по-заинтересовани и имат необходимостта от изкуството на едно от чудесата на човешката цивилизация - операта. Тя носи заряда и енергията на революционните и новаторски идеи и в политиката.

- Вярвате ли в способностите на нашите властници?

- Длъжни сме. Как иначе без вяра, надежда, любов и увереност за бъдещето на отечеството ни България. Напоследък обаче сме и зрители и актьори в абсурдния калейдоскоп на уличен и политически театър, на безумна, истерична и съспенс драматургия, която е обсебила всички.

- Писателят Марио Варгас Льоса, който беше у нас преди дни, също коментира, че превръщайки културата в цирк и зрелище, тя изчезва. Очевидно това е световна тенденция.

- Циркът е велико изкуство. Злодеите са много. Под различна маска и изкривени представи за живота в джунглата, те целят да съсипват ценностите на живота и поведението в една човешката цивилизация, минала и настояща, и без визия за бъдещето й. Размириците в Арабския свят сриват със земята древните паметници на културата. Жалко е, когато посягаш на корените, на родословното дърво на човешкия гений. Това се прави тенденциозно. Когато едни, които нямат култура и прелитат океана за часове със своите изтребители, не са заинтересовани други, да имат мощна духовност и ценности.

- Какво е 24 май за българите, според вас?

- Празник за идентичност и самочувствието на нацията и народа ни, дал култура на много други народи. Празник на светъл дух и поглед в бъдещето.

- Изглежда Вагнер е вашият живот в момента...

- ... И на цялата Софийска опера. Кулминацията на честванията е сега, когато целият свят живее с Вагнер. В Лайпциг се откри негов паметник, по цял ден музикалните канали непрекъснато му посвещават предавания с гениалните му произведения, ето какво значи идентичност. Имаме я и ние.

- Българската публика оценява ли значимостта на това, че у нас ще се играе за първи път целият "Пръстен"?

- Една част от нея не само разбира, но и обожава това, което правим. На премиерата на "Залезът на боговете" с времетраене шест часа, нашата публиката, многобройните фенове от чужбина заедно с музикалните критици от Италия, Германия и Англия (от списанията "L'Opera", "Opernwelt", и от "Opernglas), дошли специално, изпаднаха в еуфория и нестихващи аплаузи и викове браво. Имаме много вагнерианци - част от тях са в София, други - в страната. Дойдоха всички. Но никога в България не е имало истинско Вагнерово общество, което да акумулира траен интерес към неговите творби, наред с италианската, руската и френската класика.

- С какво произведенията на Вагнер са актуални?

- В неговата драматургия са заложени послания към бъдещето. Философията на "Пръстена" е базирана върху древни митове - римски, древногръцки и немски, има дори отгласи и от български легенди. Цялата световна митология е събрана в Космоса "Вагнер" и носи идеята за вселенската безкрайност. Страшна е метафората, че, който владее пръстена от откраднатото злато от река Рейн, владее и света. Вечни са алчността за власт, завистта. Накрая, когато идва моментът на изкуплението, със саможертвена клада, любовта побеждава всичко - "Omnia vincit amor". Създава се равновесие с настъпване краят на света и залезът на боговете. Новото начало е гласа на надеждата и хармонията.

- Каква ще изглежда последната част от тетралогията - "Залезът на боговете"?

- Не искам да профанизирам героите, като ги обличам във вратовръзки и шлифери, или нацистки униформи, или герои политици, на които давам да носят дипломатически куфарчета. Моята визия е скок в бъдещето чрез средствата на художествената фантастика.

- Как премина последното ви засега турне в Япония?

- С Виенската опера бяхме в един и същи хотел. Нейният гастрол тъкмо завършваше и започваше нашият. Това беше много любопитна среща. Прекрасна емоция между артистите. Японската публика чака винаги с трепет Софийската опера, която е популярна колкото киселото мляко и Котоошу. Феновете ни пътуват с трупата из различните градове, искат автографи, снимки. Изключителна публика - обсебена от операта и разбираща.

- Трудно ли се намират спонсори за оперни представления?

- У нас много трудно, защото не искат да дадат стимули и механизъм за спонсорство на изкуството. Гастролите ни в Япония са импресарски, но без спонсорите там няма да е възможно покриването на разходите само от билети. Има и гастроли за престиж. В недалечното минало българската държава е поемала разноските за експорт на културата си. Когато се е раждала операта, е била обгрижвана за удоволствие от кралските фамилии, по-късно идва ред на импресариите, които я поддържат заради страст и печалба, след това идва ред на държавата, която се грижи за нея заради дълг и престиж. А сега в чии ръце е операта? Държавите по света отдавна са направили крачка назад от това скъпо изкуство. Там, където се свиват разходи и се правят съкращения даже на цели състави, тези, които оцеляват, преливат от продукции и публика. Сега е ред на директорите и самите театри да се справят.

- Как се отразява на вашия театър реформата, която въведе Министерството на културата?

- Формулата, с която днес се изчисляват държавните субсидии срещу продадени билети, е много тежко и сурово изпитание. Конкуренцията е огромна. Реформата би ми харесала, ако беше справедлива, а има неща, които не са. Тя придоби уравниловъчен характер - субсидиите за различните трупи са почти изравнени, предимно в музикалните институции. Софийската опера е национален театър, чийто бюджет е зависим не от фиксирана и винаги гарантирана държавна сума за разходи, а от формула и правила за субсидия. Това са условия на зависимости от собствения си труд и самофинансиране.

- Какво е състоянието на трупата и екипа в момента?

- Имаме 380 щатни служители, които не са много. Имаше две съкращения в миналите години, които порязаха възлови позиции в съставите, особено в техническите служби. Техническото обезпечаване на сцената не може да е подценявано за сметка на други приоритети, каквито и да са.

- Без държавната помощ Софийската опера може ли да оцелее?

- Държавата трябва да осигури закон и правила за финансиране с нейната отговорност и с нейно участие. Веднага трябва да се отключи умишлено задържания закон за спонсорството. Ако се даде простор на влюбени в операта бизнесмени, няма да има проблем.

- Започна ли мръсната игра около конкурса за вашия пост?

- Тук сме толкова обсебени от работата си, че не обръщаме внимание на друго. Влезте в колективите, погледайте тяхната работа и спектаклите, сами преценете с какъв професионализъм и отдаденост за отговорността на всеки постигаме целите си за европейското ниво на Софийската опера. Като противоотрова действа нашата единност, мобилизацията и мощ на всеки член от трупата. За мен е важно театърът ни да е на върха. Демокрация сме, конкурсът е за всеки, способен да защити каузата си.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички