На магистралата Европа да сме кола, а не ремарке

Щом не можеш да победиш БСП, не ми се хвали, че си десен, казва шестият в листата на ГЕРБ-СДС Александър Йорданов

На магистралата Европа да сме кола, а не ремарке | StandartNews.com
  • Всеки национализъм е като коза на свой крак, казва шестият в листата на ГЕРБ - СДС Александър Йорданов
  • Щом не можеш да победиш БСП, не ми се хвали, че си десен
  • Още на тенис корта разбрах, че Борисов има потенциал за премиер
  • Днес лъжата и клеветата обгръщат публичното пространство и вероятно затова и по въпроса за „свободата на медиите” май сме включили на задна скорост
  • Политиката е свят на самота
  • Разочаровах се, когато от успешна коалиция и национално движение за демокрация, СДС бе трансформирано в „командно-административна” партия
  • Днес цъфти лидероманията, партии еднодневки тресат дясното
  • Политик без изблик на емоция е като камбана без език

- Г-н Йорданов, кои са важните каузи, с които ще се ангажирате, ако влезете в Европарламента?
- Моята кауза е известна: „Добри дни за България!” Това означава повече Европа в България. Означава влизане в Шенген, за да е още по-свободно движението на българските граждани в Европа. Приемане в еврозоната. Продължаване на т.нар. кохезионна политика и след 2020 г. Кауза е и избирането на председател на новата Европейска комисия от семейството на Европейската народна партия. За да бъде Европа такава, какво желая да бъде – обединена, единна, просперираща, земя на свободата и успеха. А това се гарантира само с дясна политика. Отклоняването води до катастрофи и това сме го изпитали многократно на собствен гръб.
- Кои са националните каузи, които ще подкрепяте?
- Националните каузи са хубаво нещо, но национализма е лошо нещо. А в момента в Европа наблюдаваме настъпление именно на националпопулистки партии и движения. Те са опасност. Защото няма националистическа солидарност. Всеки национализъм е като коза на свой крак. Национализмите се мразят един друг. В националистическа Европа България е обречена.
Национална кауза е българите да имат европейски доходи и стандарт на живот. Да бъдем модерно и технологически развито общество, адекватно на предизвикателствата на ХХI век. Национална кауза е да подкрепяме европейската интеграция на Р Северна Македония, но без да ампутираме историческата си памет.
- Ще се борите ли българските граждани да не бъдат третирани като второ качество потребители на храни?
- Доколкото съм запознат хранителни продукти от чужбина в България се внасят главно от български търговски фирми. Защо те не внасят „първото” качество, а друго, е въпрос, който най-напред трябва да си зададем. И кои са те. Няма директива в ЕС, която да третира българите като потребите на „второ качество” –  на храни, автомобили, услуги и т.н. Затова и си мисля, че и тук има някаква нашенска далавера. Днес в България, за разлика от времето на комунистическия режим, човек може да купи и от пиле мляко, да „джитка” с какъвто си иска автомобил – от всякакво качество. Нека не гледаме на Европа с черни очила, защото току виж ни се стоварил на главите някой нов Виденов режим.   
- Как ще се борите в Европа да няма разделение, да няма Европа на различни скорости?
- Тезата за Европа на „различни скорости” е по-скоро пропаганда. Тя не е реалност. Важно е на магистралата Европа да сме автомобил, а не ремарке. С колко скорости и колко мощен ще бъде този наш автомобил зависи от нас самите. Ефективните реформи, нововъведенията в живота, спазването на правилата, увеличават „скоростта”, приближават ни по-бързо към още по-добрия живот. Нито в Европейската комисия, нито в Европейския парламент си служат със скоростомери. Но въпреки това, ако ние решим да натиснем педала, да ускорим, да вдигнем темпото със сигурност ще ни забележат и поздравят.  
- Защо критикувахте премиерът Борисов?
- Много общо задавате въпроса. Който се е хванал на хорото на политиката критиката му е гайдарят. Ако спрем да критикуваме политиците значи сме заспал народ. Аз съм заел позиция, която не променям вече 30 години. Искам България да става все повече европейска държава и все повече натовска държава. И ако за миг усетя, че нещо скърца по този ни път веднага реагирам. Спомнете си колко пъти премиерът Борисов се наложи да уволнява свои министри. Бихте ме поласкали, ако смятате, че това е резултат от моята критика. Борисов бе напълно прав, когато заяви в началото на годината, че „трябва да ви светне червена лампичка, защото иначе аз ще ви светна синя". Но, за да светват такива лампи е необходимо да има хора, които не си траят, не си затварят устата, открито споделят това, което мислят. Защото за такава демокрация се бореше моето поколение. За гласност и откритост. Разбира се, днес сякаш наблюдаваме другата крайност – лъжата и клеветата обгръщат публичното пространство и вероятно затова и по въпроса за „свободата на медиите” май сме включили на задна скорост.
- Когато играехте на тенис с Бойко Борисов, кой печелеше повече той или вие?
- Всяко нещо с времето си. Така е и с тениса. Борисов обича да побеждава. Срещали сме се с Бойко Борисов на корта като „съперници”. Веднъж играхме един срещу друг на смесени двойки. Той беше още кмет и бе избрал за партньор Сесил Каратанчева – българска тенис звезда. Опитахме се с моята партньорка да се противопоставим, но бе очевидно, че нямаме шанс. Тогава за първи път ми мина през ума мисълта, че с този си хъс към победата и умението му да търси силни партньори,  Борисов като нищо може да стигне и до премиерския пост. Така и стана.  
- Премиерът Борисов каза че няма приятели. Според вас има ли приятелство в политиката? Вие имате ли приятели?
- Това негово изказване съм пропуснал. По принцип политиката е свят на самотата. Наглед си заобиколен постоянно от хора, от „приятели”, но в действителност си страшно самотен. Когато даден политик заема пост – председател на партия, депутат, министър или премиер, около него гъмжи от „приятели”. Но загуби ли си поста изведнъж „приятелите” изчезват яко дим. Но пък точно тогава човек разбира кой му е бил истински приятел.
- Какво мислите за предателството?
- Осъждам го. В книгата си „Патриотични уроци” разказвам за някои от най-големите предателства в българската история – предателството на граф Н. Игнатиев спрямо Левски и българите, предателството на офицерите русофили през 1886 г., предателството на българските комунисти на 9-ти септември 1944 г., предателството на БКП, когато се опитва да хариже България за 16-та република на СССР, предателството да се мълчи за Чернобилската катастрофа в резултат на което имаме едно огромно за страната увеличение на раковите заболявания и др. Не случайно в народното съзнание предателството е „черно” деяние.   
- Кое е най-голямото ви разочарование?
- Животът е скучен без разочарования. В политиката бях разочарован, когато от успешна коалиция и национално движение за демокрация, СДС бе трансформирано в „командно-административна” партия. Сетне маниаците на тази промяна се изнесоха от СДС по терлици. Оттогава изминаха вече 22 години. Като коалиция СДС победи два пъти на избори БСП. Никое парче, което се самоотлюспи от СДС и се вманиачи, че е важна партия, не успя през това време да победи БСП. И днес цъфти лидероманията, партии еднодневки тресат т.нар. дясно пространство. За хиляден път ще повтаря, че критерий, за това кой у нас е десен е само и единствено успехът срещу БСП. Щом не можеш да победиш БСП не ми се хвали, че си десен. Впрочем аз така разбирам и решението на СДС да се яви на евроизборите заедно с ГЕРБ. Защото това е възможност за победа над БСП. Друга партия или коалиция не може да свърши тази работа.
- Кои са вашите страхове?
- Тревожа се за България. Страхувам се да не объркаме пътя. У нас има много сили, които искат да обърнат „колата” на България. Искат да ни върнат отново в обятията на антиевропейска Русия. Затова и няма да се уморя да напомням, че ние сме Европа. Ние сме НАТО. Затова и имаме отговорност – да не изпращаме в Европейския парламент противници на нашия Европейски съюз.
- Кое е най-голямото ви предизвикателство в живота?
- Когато издадох първата си книга – „Личности и идеи” през 1986 г., защото тя години наред бе задържана в тогавашното издателство „Народна младеж”.  Предизвикателство бе и възстановяването на Радикалдемократическата партия, издаването на вестник „Век 21”,  участието ми като мажоритарен кандидат на СДС на изборите за VII Велико народно събрание, предложението на СДС да стана председател на 36-то Народно събрание, след това решението ми да напусна парламента и да приема предложението за дипломатическа кариера. Предизвикателства много и очевидно е, че не спират.
- Кое ви кара да се смеете в ежедневието?
- Същото, което е накарало някога Алеко Константинов да напише: „Европейци сме ний, ала все не сме дотам”.
- Как опазвате чувството си за хумор?
- Ценя разумното поведение, но политик без изблик на емоция е като камбана без език. Полюшва се някъде там, но звук не издава.
- Вашето хоби?
- Книгите. Не мога без книги. У дома сме затрупани с книги. Те са моите неразделни спътници.
- Какво правите в свободното си време?
- Нямам свободно време. И така е от много години. Сам си поставям задачи и гледам да не оставам без работа повече от час-два.
- Ако къщата в която живеете, избухне пожар, кое е единственото нещо което ще вземете, преди да излезете?
- Първо ще подам ръка и ще спася съпругата ми.
- Кое е това място в света, на което бихте избрал да живеете постоянно?
- Град Варна.
- Коя тема или събитие в страната ви интересуват?
- Следя, доколкото мога, работата на парламента и правителството. Вълнува ме темата за продължаващата зависимост на българската енергетика от Русия. Но не пропускам и някои мачове от българското футболно първенство.
- Мечтал ли сте някога да станете депутат?
- Не. При комунизма се знаеше, че тази „работа” е запазена само за партийни членове и верни на компартията лица. Мечтал съм да се занимавам професионално с литературна критика и сбъднах мечтатата си.
- Каква беше детската ви мечта?
- Като дете съм мечтал да бъда капитан на кораб или инженер, който да построи първият български стохилядотонен кораб. Дори спечелих ученически конкурс за есе на тази тема във варненския вестник „Полет” .
- Любимата ви мисъл или девиз?
- Днес е хубав ден за българската демокрация!
- Любима книга?
- „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. Защото ни казва всичко за българската народопсихология.
- Молитвата ви за България?
- Боже, пази България!

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай