Четвъртък,

Можехме отдавна да сме приели еврото

От: Администратор -
A
A
A

Лобита се противопоставят на банковия съюз, но той ще ни донесе сигурност, казва доц. Красимир Ангарски

Доцент Красимир Ангарски е роден в София през 1953 г. Завършва Икономическия институт, а няколко години по-късно става финансов експерт в Столичната община. От 1990 г. е част от Министерството на финансите и е един от авторите на законите за данъчната администрация у нас. През 1994-1995 г. е директор на Банковата консолидационна компания, която е собственик на държавните банки. В служебния кабинет „Софиянски" е министър по икономическата политика и отговаря за въвеждането на валутния борд.
Секретар е по икономическите въпроси на президента Петър Стоянов, а след това последователно участва в управлението на някои от най-големите частни банки у нас. От 2008 г. отговаря за финансите на болница "Св. Екатерина" в столицата.

- Господин Ангарски, обещахте да развенчаете най-големите митове по време на прехода, свързани с българските финанси. Кои са те?
- Първият мит е, че у нас пазарната икономика тръгва от опозицията, която ужким свалила БКП от власт. Преориентиране в тази насока имаме още с Указ 56 и новия икономически механизъм,
въведен от комунистическата власт години преди това. Андрей Луканов обаче обяви мораториум, фалира държавата и тогава започна работата с Международния валутен фонд и Световната банка.
Втората група митове са свързани с валутния борд - най-значимото и успешно нещо, което се е случило в годините на прехода от социализъм и административно управление на икономиката към капитализъм и пазарна икономика.
- Разкажете как бе въведен валутният борд у нас.
- В българското общество се формира мнение, че идеята е на Стив Ханке, че той е бащата на валутния борд и е правил закона. Истината обаче е друга и тя се доказва с документи. За първи път идеята за валутен борд се предлага от групата американски икономисти, изготвила плана "Ран-Ът" по времето на правителството на Андрей Луканов. След това в самия МВФ
се води голяма дискусия между Стенли Фишер и Майкъл Деплер за въвеждане на валутен борд в България, което се предлага вече официално на правителството на Жан Виденов. В проучване на американския професор политолог и икономист Рандолф Стоун, който изследва документите на МВФ, е описан този дебат. Но правителството на Жан Виденов отказа да въведе валутен борд. По-късно идеята се предлага на служебния кабинет на Стефан Софиянски, дори се представя като задължително условие за сключване на споразумението с фонда. Ние ходихме с него за споразумение стенд-бай, но се оказа проблем, че в този момент нямахме действащ парламент. Затова политически гарант стана президентът Петър Стоянов, на когото аз бях съветник и съпровождах Стефан Софиянски. Тогава шефът на МВФ Мишел Камдесю каза: "Аз на България не вярвам, много са ме лъгали различни правителства. Затова няма да имате споразумение, докато не посочите конкретен човек, който ще отговаря за изпълнението на нашата програма. И ако това не стане, няма да прекрачите повече тук." Тогава Стефан Софиянски, без да ме е питал, ме посочи и каза: "Ще го направим министър и ще направи законите и програмата". Камдесю ме пита дали съм правил друг път закони. Обясних му, че съм правил данъчните закони. Стиснахме си ръцете, а на другия ден президентът Стоянов пусна указ. За 45 дни направихме два закона. Борислав Стратев - главен юрист на БНБ и член на Управителния съвет тогава, Валери Димитров, който беше директор на Сметната палата, и Димитър Ананиев - юрист на БНБ, идваха сутрин в 9 часа и си отиваха вечер в 21 ч., съгласувайки всичко с един професор в САЩ. Отделно направихме съвет при Стефан Софиянски за финансова стабилизация, в който участваха Чавдар Кънчев, Венцислав Антонов, Любомир Филипов като шеф на БНБ, Светослав Гаврийски като министър на финансите, аз и Софиянски. Закона го разработвахме тези хора, плюс още 15-ина експерти като Емил Хърсев, Андрей Пръмов и други, с които дебатирахме по всеки един член. Този закон стана уникален за времето си.
- Защо беше уникален?
- Предложението беше бордът да се регистрира в Швейцария и дори беше определен един германец, който да стане шеф. БНБ трябваше да се закрие и да се направи агенция за финансов контрол, която да обхване всичко. С Ан Макгърк (шеф на мисията на МВФ в България от 1995 до 1998 г.) един път бяхме в БНБ и тя ме попита какво ще правим с тази сграда. Казах й: "Чакай, няма да закриваме БНБ, всъщност няма закон за валутния борд, а има изцяло нов закон за БНБ, на която се вменяват правата на валутния съвет". Никъде няма такъв закон за валутния борд!
Друго уникално беше, че тогава еврото не беше влязло още, беше екюто. Ние успяхме, и тази формула лично аз съм я дал, да се вържем за марката, после когато влезе в сила еврото, да минем автоматично към него по същия курс, за да няма дебати в парламента и да сменят курса. Не ни стигна толкова далновидността за да кажем, че когато еврото влезе в сила, и при нас влиза автоматично, ама кой да знае чак толкоз!
Също така ни се предлагаше шефът да бъде чужденец, а ние записахме в закона, че може само българин да бъде.
Стив Ханке и Фондът натискаха да се вържем към долара. Тогава ние бяхме на доларови позиции - износа, вноса от Русия. И аз казвам: ще влезем в ЕС. Оказа се, че стана.
- Валутният борд ли беше единственото нещо, което помогна да изплуваме след кризата по време на управлението на Жан Виденов?
- Това е друг мит - че валутният борд едва ли не е оправил всичко. Той е успешен сам по себе си, но не е оправил цялата държава. Почти нищо не се говори за мащабната структурна реформа на икономиката, чиято двегодишна програма беше разписана с най-големи подробности. Включваше предварителните условия, мерките, които трябва да се вземат. Преди сключването на договора имаше 11 условия и беше извършена мащабна приватизация и преустройство, прекратяване субсидиране на предприятията от държавния бюджет. Имаше 64 предприятия, които трябваше да се ликвидират в 6-месечен срок. А ние ги продадохме. Имаше скандали около някои от тях - "Балкан", "Кремиковци", които бяха с огромни задължения. И вместо да ги ликвидираме, както искаше МВФ, ги продадохме, което е по-добро решение.
- Сега се готвим да влезем във валутния механизъм ERM II, т.нар. "чакалня" на еврозоната. Можеше ли това да се случи по-рано?
- България изпусна възможностите досега да въведе еврото, независимо, че то напрактика е въведено. Още автоматично със закона можеше да го запишем. Това задължение ние сме поели с договора за присъединяване. Там има член, в който се казва, че България ще направи всички възможни усилия най-бързо да въведе еврото. А ние не го въвеждаме. Аз и Хърсев разработихме един проект "Евро 2000" - още не бяхме приети в ЕС и можеше да го въведем. Когато правехме борда, като проблем се изтъкваше това, че веднъж като влезеш, после нямало как да излезеш. Това нещо го решихме с автоматичното преминаване към еврото. Противниците на еврото плашат по медии, че цените щели да скочат, други пък казват, че срок трябвало от 4-5 години, някои говорят за 10 години - само да не се въведе еврото и ако може, инфлацията да им изяде дълговете, да се смени курсът. Въпросът е какво е правила 20 г. БНБ, защо чак сега тепърва да влизаме в чакалнята. Покритието на лева с евровалута е 160-170%, значи няма никакъв проблем от тази гледна точка. Всички други критерии ги изпълняваме. Изпуснахме и възможността да станем членове на Европейския банков съюз. Когато го учредяваха преди няколко години, ние можехме да станем учредители, да ни дадат постове и едновременно с това да си правим тук наредбите за банковата система. Всичко това ми се струва, че умишлено е забавено. Банковото лоби се противопоставя, тъй като ще има нови регулации и нов контрол. Банковият съюз ще вкара новите регулации, ще има контрол и най-важното - ще има сигурност и гаранция, че няма да ни отидат парите. Банкнотите левове са със страхотно секюрити покритие, струват колкото да отпечаташ евро. Те не важат никъде, освен в България. Трябва просто да заменим едното разплащателно средство с другото - по-стабилното. И сега, когато има криза, ние сме потърпевши. Но когато въведем еврото и ако има криза, ще ни помогнат, ще има по-голяма сигурност. А така, както не сме го приели и сме извън банковия съюз, няма кой да ни обърне внимание.
– Има ли воля за реформи в сегашното управление?
- Реформите спряха на втората година на правителството на Иван Костов. Ние работехме по нашата програма - първата, която подписа Софиянски. Беше разписана по часове. След това се направи още една едногодишна програма и успехът й беше огромен. Фондът отчете, че с по-малко средства сме постигнали по-големи резултати от другите държави в Източна Европа. От тогава досега не знам да са се случили някакви реформи.

Антония Кюмюрджиева

Тагове:

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички