Проф. Иван Илчев е специалист по история на Балканите, бивш ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и ръководител на един от най-големите проекти по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". "Стандарт" разговаря с него за това какво се очаква от проекта, какви промени са нужни във вузовете и какви ще бъдат последиците от сътресенията в Европа и на Балканите.
- Проф. Илчев, Вие сте ръководител на консорциум "Наследство", един от големите проекти по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Докъде стигнахте с проекта, отпуснаха ли Ви всички пари, които искахте, и има ли някакво забавяне по програмата?
- Консорциумът тръгна, до момента не сме имали вътрешни противоречия с колегите от другите звена, които участват в него, слава Богу. Що се отнася до парите, ние сме подписали договор пред управляващия орган по програмата на 28 февруари, тоест преди четири месеца. Под различни предлози ни бяха отказвани исканията първо за един процент от сумата, както беше първоначалното решение, а след това за 20 на сто. В крайна сметка по-миналата седмица успяхме да постигнем някакъв консенсус. Бе поет ангажимент ние да изпратим ново искане за тези 20 на сто, те да го одобрят, като става дума за една сума малко под 6 милиона лева, но до обед днес не бяха постъпили. Ако това се случи, ще ни позволи да започнем работа по деветте обекта, които са включени в програмата на проекта.
- В момента със собствени средства ли извършвате дейностите?
- Досега всички са работили за "права Бога". Включително експертите ни по строителството, които свършиха огромна работа при оглеждането и писането на експертни оценки за деветте обекта. Говорим и за експерта ни по обществени поръчки.
- А какво представлява проектът?
- Това е най-големият проект от този тип в България досега в областта на хуманитарните науки, свързан и с IT-технологиите, и с инженерните науки. В него влизат четири университета и шест института на БАН, Народната библиотека, Регионалният исторически музей, Столична община като асоцииран член. В екипа са общо около 250 учени. Лично аз мисля, че поне до момента подобен мащабен проект не е имало. Целта на проекта е да се създаде инфраструктура, която да позволи на учените да участват в конкурси за европейски пари. До момента не можехме да си го позволим точно поради липсата на адекватна инфраструктура. Проектът е свързан с ролята на културно-историческото наследство. В него са включени няколко лаборатории за дигитализиране на движимото и недвижимото културно-историческо имущество. От есента ще тръгнем и по общините, за да им представим това, което можем да им дадем, и да поговорим с тях какво биха искали те да дигитализират.
- Какво би могло да се направи дигитално?
- В момента Етнографският институт се опитва да създаде дигитален музей на България. Но все пак да не очакваме големи научни открития, защото, за да получиш една Нобелова награда, трябва да си вложил около 25 млрд. в науката. Трудно може да очакваме Нобелови награди. По-скоро сме малко като първопроходници - създаваме по-подходящи условия за следващото поколение, което да кандидатства за научни проекти. Макар че ние възнамеряваме още от есента да участваме в някои от тях - при нас беше шефът на катедрата по библиотекознание в университета в Катар. Тя предложи да направим обща среща, на която да разискваме как може да се работи заедно по един от тежките проблеми на библиотечното обслужване - цитирането при езици и азбуки, които се различават от общоприетите световни - кирилската, арабската.
- А какво очакваме да дигитализираме у нас?Знам, че има стари вестници, които вече се разпадат?
- Точно така, предвидено е да се закупи апаратура, с която да се дигитализират много широкоформатни носители, което сега не може да се направи. Както и да се обнови апаратурата, с която в момента разполага единственият у нас Център по археометрия, който да оценява на колко години са археологическите находки. Отмина времето, когато, като създадеш един научен проект, колегите и лабораториите трябва да бъдат на едно място.
- Според Вас имаше ли грешки при въвеждането на оперативната програма за наука?
- Според мен всичко се движи много бавно и мудно, на метода на пробите и грешките. Ние предложихме тази програма още преди 8 години. Тогава тя имаше много силни противници, които не бяха съгласни с нея- не защото България не я заслужава, а защото се опасяваха, че у нас липсва необходимият административен капацитет. И наистина се оказа, че той не е на високо ниво. Но в края на краищата, това се прави за първи път у нас в тази сфера. А когато правиш нещо за първи път, неминуемо има и грешки, но те понякога се компенсират от ентусиазма на участниците. Аз съм по-скоро оптимист.
- Просветното министерство се кани да предложи промени в Закона за висшето образование, чрез които ректорите да могат да сключват мениджърски договори и да са по-малко зависими от решенията на Академичния съвет. Вие, като бивш ректор на Софийския университет, как гледате на това?
- Задълженията на ректора винаги са били да убеди Академическия съвет, че това, което ректорът е поискал, е било всичко, което Академическият съвет е желаел. Това зависи от умението на ректора. Според мен, досегашната система е достатъчно добра. Знаете, че вече бяха констатирани няколко случая в България за ректори с безконтролна власт. Не вярвам тези договори да помогнат- по-скоро може да развържат ръцете на някои ректори. В Софийския университет това няма как да стане - там управляващите органи винаги са работили заедно.
- Но на практика би могло да феодализира някои университети?
- Да, би могло. Като гледам някои програми за привличане на студенти, спокойно може да се случи. Например, ако привлечеш студентите не на базата на техните знания, а на базата на придобивките, които биха получили в съответния университет.
- Като специалист по история на Балканите, как гледате на това, което се случва в Турция, и на ролята на България, която бихме изиграли в подобна ситуация?
- Аз съм доста скептичен за това, което се случва в Турция. Десетилетия наред не съм изпитвал топли чувства към военните като цяло, но винаги ми се е струвало, че тази група военни, която е важна за развитието на европейския континент, бяха военните в Турция. На практика те осигуриха запазването на светския характер на държавата в продължение на десетилетия. Виждаме, че в това, което направи господин Реджеп Ердоган, най-важното бе да разбие армията и да я подчини. Нещо, което не се е случвало от идването на Кемал Ататюрк на власт. Виждаме и пълзящата ислямизация - аз я виждам със собствените си очи, защото често ходя в Турция. Просто виждам как се променя гледката на хората по улиците. Турция върви в една неевропейска посока.
- А как гледате на опита на нашите политици да се превърнат в балансьори?
- Ние сме прекалено малки за това нещо. Не е лошо, че се правят някакви компромиси за посредничество, друг е въпросът доколко една държава от Европейския съюз като например Германия, ще погледне сериозно на държава като България в ролята на посредник.
- Като историк как гледате на ситуацията с мигрантите? Дали благодарение на това, че в момента има интернет и медии ескалира ситуацията, или в историята е имало и много по-тежки случаи?
- Мигрантите навремето смазват Римската империя. Винаги съм се дразнил от лицемерието на англичаните, които сега са против мигрантите, а всъщност точно те през 18-19 век заливат света с мигранти. А през 20-ти век, когато се оказва, че трудно се намира работна ръка за нискоквалифицирани дейности, те охотно започват да канят хора най-вече от бившите си колонии. Това е лицемерие, но не е първото лицемерия в историята на Великобритания.
- Как бихте коментирали в тази ситуация поведението на германския канцлер Ангела Меркел?
- Поведението на Меркел беше доста непонятно. Не можеш да разчиташ на мигрантите, че ще ги включиш в социалната тъкан на своето общество. В Германия вече живеят 60 години турски емигранти, които в никакъв случай не са се вписали в тъканта на немското общество. Продължават да живеят в рамките на своя етнос и своята група, празнуват своите празници. Успехът с интегрирането им е много малък.
А ние, за огромно съжаление, сме абсолютни заложници. Ако Турция отвори своите лагери за бежанци, нашата ограда, за която толкова се карат в парламента, няма да послужи за нищо. Просто ще я смажат. Така че действително е важно да се поддържат добри отношения с Турция.
- А как стоят нещата с Русия, според Вас?
- С Русия винаги е нужно това. Поначало относително малка държава като България няма интерес да се кара с големите държави и трябва все пак да знае, че те имат много дълга памет. И, тъй като възприемат себе си като почти безгрешни, те третират всеки опит да им се противопоставиш като някакъв бунт. И помнят дълго. И са склонни да отмъщават.
- Смятате ли, че Европейският съюз може да се разпадне след всички колизии, които го тресат в момента?
- Аз винаги съм давал един пример - САЩ се образуват като държава през 70-те години на 19 век. Създават ги хора, мнозинството от които говорят английски, мнозинството от които са протестанти и мнозинството от които имат споделена история. И, въпреки това, 80 години след създаването на САЩ, те се впуснаха в най-кръвопролитния досега за тях конфликт - Гражданската война. Така че винаги съм казвал "Дайте повече шанс на Европейския съюз, където живеят хора от 50 нации, говорещи 50 езика. Хора от три религии и с история, която гъмжи от военни конфликти". Но лично за мен ние нямаме шанс в света, ако не задържим Европейския съюз. Защото какъв шанс имаме поотделно срещу Китай, Русия или САЩ?
Стела Стоянова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
