Македонците изпуснаха влака и ще се редят за БГ паспорти

Освен за извънредни избори Скопие трябва да се готви и за икономическа криза, казва Александър Йорданов

Александър Йорданов е бивш посланик в Република Македония (2001-2005). Пред "Стандарт" той коментира резултатите и последствията от референдума, който се проведе в бившата югорепублика в неделя.

- Господин Йорданов, неизбежен ли беше този провал на референдума в Македония, въпреки че Зоран Заев го обяви за демократичен успех?
- Има много спекулации. Истината е, че нито е провал, нито е успех. По принцип на референдум винаги гласуват по-малко граждани, отколкото на парламентарни избори. На референдума за развитието на атомната енергетика у нас през 2013 г. гласуваха едва 20% от българските граждани. И също имаше бойкот. В Македония на парламентарни избори максималната активност е малко над 60%. Така че 37% на референдума сега са половината от активните граждани. А от тях 94% т.е. огромно мнозинство, са отговорили със „за". А който не е гласувал си е за негова сметка. И у нас е така. Сред негласувалите има граждани, които съзнателно са бойкотирали, но има и още две групи: едната е на граждани, които по принцип не се интересуват от политиката или в този ден са били заети с друга дейност, примерно подготвят зимнина или са на „одмор" в Гърция или България. Втората група негласували е на граждани, които отдавна ги няма в Македония – те са мъртви души в избирателните списъци. Така че бройката от 608 000 участници в референдума е доста представителна за малка страна като Македония. Разбира се, очакванията бяха за по-масово участие, но явно не са били реалистични.
- Можеше ли друга формулировка на въпросите да доведе повече македонци до урните ?
- Формулировката бе честна. За ЕС и НАТО бе ясно, че ще присъстват във въпроса. А договорът от Преспа бе като влак, пристигнал макар и със закъснение. Но част от македонците, които преди това твърдяха, че отдавна го очакват, сега решиха да останат на перона с надеждата, че ще има и друг влак. И по всичко изглежда, че ще зимуват на перона. Ще има и такива, които ще дойдат в българския европейски дом. За да могат с български паспорт да пътуват и по-далеч .
- Сгреши ли Зоран Заев като реши да проведе референдума, вместо направо да внесе договора с Гърция за одобрение в парламента ?
- Договорът от Преспа не задължаваше Зоран Заев да организира референдум. Но той реши да постъпи по-демократично от представите на македонците за демокрация. Но опозицията също настояваше договорът да се приеме с референдум. И дълго време даваше инструкции как да се гласува. Едва когато социологическите проучвания започнаха да прогнозират близо 50 процентно участие, опозицията обърна политиката и започна да призовава за бойкот. Но бойкотът сам по себе си е бягство от отговорност, отказ от избор. Той не дава решение, не посочва алтернатива. Той пречи без да помога.
- Неизбежни ли са извънредните парламентарни избори в Македония или има шанс управляващите да съберат нужното мнозинство в парламента, за да прокарат договора за новото име ?
- Ако участието бе надхвърлило 50% можеше да се предполага, че депутати от опозицията ще подкрепят промяната на конституцията за смяна на името на страната. Аргумент щеше да им е народният вот. Но сега едва ли ще го направят. По-скоро бойкотът им дава аргумент за обратното. В този смисъл прогнозирам, че няма да има мнозинство за промяна на конституцията. И тогава на премиера Заев не му остава друг демократичен ход освен да провери доверието към своята политика на предсрочни парламентарни избори, които най-рано ще могат да се проведат в началото на декември. А след тях може да се очаква още по-сложна и дори кризисна ситуация. Включително и икономическа криза. Бойкотът на референдума изпрати негативен сигнал към инвеститорите.
- При избори какъв е шансът на Заев и партията му да победят ?
- Трудно е да се прогнозира. Правителствата в Македония отдавна вече зависят от албанските партии. Така че Заев ще разчита на сегашните си партньори в управлението за формирането но ново парламентарно мнозинство дори и да не спечели изборите. Едва ли албанските партии ще се коалират с партията, бойкотирала техните надежди за евроатлантическо и европейско членство. Защото е факт, че в Македония албанците са тези, които последователно желаят това членство. Много македонци също го желаят. Но са склонни да изтърват влака. Може би защото имат „резервен" вариант – влизане в Европа с български паспорт.
- Доколко големият натиск от Запада македонците да подкрепят новото име на страната не изигра обратна роля ? Има ли заслуга Москва за резултата от референдума ?
- Задължение на европейските лидери е да представят позитивите от членството в съюза. Нормално бе и българският премиер да обяснява на македонците предимствата от това членство. Наш национален интерес е Македония да стане член на НАТО и ЕС. Но може би някои европейски лидери не отчетоха македонската народопсихология. Не отчетоха македонската първичност и инат. Руското влияние в Македония се засили през последните години. В Скопие гостуваха идеолозите на евразийската идея Александър Дугин и Леонид Савин. Основа се партия по подобие на руската „Единна Русия". Активизира се руското разузнаване. Редица добре платени медии внушават тезата, че за Македония има и друг път, а Кремъл открито декларира, че е против разширяването на НАТО в Западните Балкани. Предвиждаше се през 2020 г. страната да стане 30-ти член на Алианса. Може да се окаже, че „заслугата" на Москва е в това, Македония да остане на перона в очакване на влака Годо.
- Какви ще бъдат последствията за България от проваления референдум, след като Заев парафира договора за добросъседство и беше най-голям застъпник де се спре антибългарската истерия в Македония ? Какъв е полезният ход на София в този момент ?
- Полезен ход, ако се съди по изявлението на нашето Външно министерство, нямаме. Ще има общи приказки за „подкрепа". Премиерът Борисов приемаше с охота похвалите, че има принос към гръцко-македонското разбирателство. Но бойкотът май изненада и него. При сегашната ситуация българо-македонският договор може да се окаже единствената надежда на македонците. Спасителна сламка. Защото е доказателство, че на Балканите България е държавата, която може да случва нещата по нормален път. Но българската страна трябва да настоява стриктно да се спазват текстовете на този договор и да води активна политика спрямо Македония.
- Ще загуби ли властта Ципрас в Гърция заради Преспанския договор ?
- Ако македонският парламент отхвърли промените в Конституцията, от раменете на Ципрас ще падне тежък товар. Той ще се освободи от задължението да прокара договора за ратификация в гръцкия парламент. И същевременно ще бъде „отличник" в Европа – направил е необходимият компромис, дал е шанс на съседите, но те не са го използвали. Ситуацията ще се върне към началната си безизходна точка. Било, каквото било. Срещнали се в Преспа, побъбрили, подписали, снимали се за спомен, хапнали, пийнали и...до тук.
- Как ще се отрази на Балканите като цяло едно забавяне на евроинтеграцията и влизането в НАТО на Македония ?
- Ще се отрази негативно. Ще има нови кризисни ситуации. Показателно е нарастването на напрежението между Прищина и Белград. Членството в НАТО е гаранция за сигурност, а без нея няма как да има евроинтеграция. В Европа предстоят избори за парламент. Проблемите с английския Брекзит продължават. Не е желателно Балканите да останат в сянка, но обективно така ще се получи. Македонците ще продължат да дълбаят дупката на самоизолацията си и да се мотат по перона. Сърбите ще се кокошинят на косоварите и ще поглеждат с надежда към Москва. В Босна и Херцеговина ситуацията не е цветуща. С други думи – нестабилен регион, несигурен, с лош имидж и инвестиционен климат. Инвеститорите ще го заобикалят, добрият живот – също. Ще страдат гражданите, но македонците, както подсказва и името им, обичат да се мъчат, да страдат. Как ще изглежда Европейската комисия след европейските избори, е трудно да се прогнозира. Но със сигурност няма да е нейна първа задача да помага на тези, които сами не искат да си помогнат.