Людмила Георгиева: Съдбата винаги помага на мечтите

Людмила Георгиева: Съдбата винаги помага на мечтите | StandartNews.com

Неповторимо излъчване, индивидуалност и уникален глас, овладял високи нива на хоровото и оперно пеене – сопраното Людмила Георгиева е гордост за всеки сънародник в България, в Германия, навсякъде по света. Обич и всеотдайност бележат нейния път на оперното изкуство в Хамбургската държавна опера. Соловите ѝ концерти в северна и средна Германия са очаквани с интерес и вълнение от българи и германци. Обичат я, радват й се - и това е най-голямата награда за нея. Музикалната й програма, подбрана изключително прецизно, включва песни и арии от Добри Христов, Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев, Любомир Пипков. Тя излиза на сцената с пианистката Адриана Коцева, която също е международен артист от висока класа. Неотдавна Людмила подари на своята публика три музикални вечери – в Берлин, Хановър и Хамбург. За цената, която оперния артист плаща, за трудностите и за обичта към класиката - една изповед на сопраното в Хамбург специално за „Стандарт".

- Людмила, кога и как разбрахте, че вашето призвание е оперното изкуство?
- Учителките в детската градина в София за първи забелязаха, че пея правилно и посъветваха родителите ми да ме насочат към системни занимания с музика. Бях на 5-6, когато ме заведоха на консултация в кварталното читалище. Много исках да свиря на пиано. Родителите ми обаче нямаха финансовата възможност да ми го купят. Предложиха ми да ме запишат на цигулка. Тогава дядо ми обеща при първа възможност да ми купи пиано. Така започнах уроци, без да имам инструмент. Цялото ми семейство се прекланяше пред класиката. Майка ми редовно ни водеше мен и сестра ми на театър и опера. В махалата бях главен организатор на концертни изпълнения пред бабитe - най-подкрепящата публика на нас, най-вдъхновените и искрени изпълнители. А Съдбата винаги помага на мечтите да се случат. От съседче разбрах, че Детският радиохор е обявил прослушване. Явих се, издържах изпита и ме приеха. Радиохорът бе първата школа, която изгради у мен основни умения и ме въведе в реалния живот на музиканта. Запозна ме обаче и с жертвите, които трябва да правя, за да поддържам добра форма. Но и запали любовта ми към хоровото пеене, изгради вкус към хубавата музика, възпита ме в чувство на колективизъм. Хорът ни с диригент академик Христо Недялков гастролираше в Япония, Германия, Чехия, Унгария. Швеция, Норвегия. Навсякъде получавахме признание и отличия. Имали сме и съвместни изяви с хоровата капела „Светослав Обретенов", с диригент професор Георги Робев. В пубертета вече осъзнато бях наясно, че искам да стана оперна певица.

- Кой ви помагаше по пътя на творческото израстване?
- Аз съм ученичка на професор Лилия Стефанова. Тя ме подготви и в нейния клас по пеене завърших Националната музикална академия „Панчо Владигеров". Между нас имаше особена духовна връзка. За мен тя бе преподавател по пеене, ментор и майка. Често ми казваше: „С този глас си само за Германия" и ме насочваше към кантатно-ораториалния репертоар. Имах големия шанс съвместно с ученици от класа по орган на професор Нева Кръстева да изпълня доста подобни произведения в залата на Музикалната академия. Това много ми помогна по-късно, когато се включих в активната църковна концертна дейност в Хамбург. В най-грандиозната католическа катедрала на града „Света Мария" изпях някои от големите произведения в този жанр като солистка в „Коронационната меса" на Моцарт. Изпълних соловата сопранова партия на „Реквиема" на Верди в църквата „Свети Йоан", „Коледна оратория" на Сен Санс, „Кармина Бурана" на Карл Орф... 51-та кантата на Бах „Jauchzet Gott" смятам за признат връх в моята кариера.

- Разкажете за другите ви участия в забележителни хорови формации...
- След завършване на гимназия бях поканена в Софийския хор на учителките и в този на "Българско везмо", ръководени от Лидия Димитрова. Завърших Музикалната академия с отличие и пред мен се разкри ново предизвикателство - камерен смесен хор „Мадригал" с диригент професор Стоян Кралев. Концертните програми включваха стара славянска литургийна музика, партитури от Ренесанса и Барока, изпълнявани акапела. С „Мадригал" участвах на летния фестивал в австрийския град Брегенц през 1992-а с оперите „Кармен" на Бизе и „Проклятието на Фауст" на Берлиоз. Четиримата хорови диригенти, с които съм работила в България са от първия клас на професор Георги Димитров – от така наречения клас на професорите, на лауреатите, на народните артисти. Те респектираха с високи теоритични и педагогически познания. Те ме изградиха – преди моя старт към Хамбург. От четвърт век съм в хора на Хамбургската опера.

- Всъщност как попаднахте там?
- Готвех се за известния конкурс ARD в Мюнхен. Колега ми даде адреси на немски оперни театри. Изпратих биографията си и молби за прослушване. Първо ми се обадиха от Хамбург. От две групи кандидати харесали най-много мен. Получих договор и така от сезон 1992/93 съм член на хора. Това е най-старият оперен театър на Германия - открит е през 1678 година. Попадайки на една от най-известните класически сцени на Европа, се присъединих към света на висшето изкуство. Освен ансамбловите ми изяви, имам и солистични. Пред хамбургската публика съм се представяла с две солови партии в операта „We come to the river" на Хенце, като Гризета от оперетата на Лехар „Веселата вдовица", като шаферка във „Вълшебния стрелец" на Вебер, като глас на Неродената в „Жена без сянка" на Щраус... Участвам със самостоятелна концертна програма с произведения на български композитори по време на Коледните изненади на Хамбургска опера. Била съм чест гост и съм участвала в проекти на Радиохора на Северна Германия. Подготвям на немски език програмни книжки с биографиите на нашите композитори и превод на текстовете на техните произведения. За мен е чест, че мога да представям българската музика в Германия, която се харесва, но е малко позната.

- Освен глас, какви други качества трябва да притежава оперният артист?
- Маестро Христо Недялков казваше, че рецептата на успеха е 1 процент талант и 99 процента труд. Останалото е дисциплина, постоянство, чувство за отговорност, уважение към труда - своя и на другите.

- Имате ли предпочитана роля?
- Всеки певец има любима ария, която най-много лежи на гласа му. От българския репертоар за мен това е молитвата на Десислава от операта „Мария Десислава" на Парашкев Хаджиев. Любимите ми партии са на Виолета от „Травиата" на Верди и на Маргарита от „Фауст" на Гуно. Големи части от двете съм изпяла на концертни участия в Германия. Мечтая да изпея Саломе от едноименната опера на Щраус и Елза от „Лоенгрин" на Вагнер. Хоровият ми репертоар обхваща над 100 партии от всички епохи и стилове от барока през класиката и романтиката до най-авангардните течения на модерната оперна музика. С Хамбургската опера бяхме на турне в Япония, гостувахме в Амстердам за Холандския фестивал, на форума за сценични изкуства в Единбург. В Германия съществува практика, ако в хора на някой театър има болни колеги, веднага канят заместници от други трупи. Така преди няколко години пях в 6 от 11-те спектакъла на „Евгений Онегин" в Държавната опера на Берлин под диригентството на световноизвестния маестро Даниел Баренбойм, а до мен в някои сцени стоеше също небезизвестния тенор Роландо Вилазон.

- Кои са другите известни гласове и диригенти в кариерата ви?
- През годините много от големите български оперни изпълнители са гостували в Хамбург. Имах превилегията да музицирам непосредствено с Гена Димитрова в „Турандот", с Анна Томова–Синтова, Красимира Стоянова, Дарина Такова, Александрина Пендачанска, Петя Петрова, Камен Чанев и много други. Още през първия ми сезон в Хамбург се срещнах на спектакли и репетиции с Катя Ричарели, Кири Те Канава, Лучия Поп, Владимир Атлантов, а по-късно - с Паата Бурчуладзе, Анжела Георгиу, Едита Груберова, Дмитрии Хворостовски, Агнес Балца... Невъзможно е да изброя всички. Винаги съм се учила от тях - българската публика и света ги познава и обичат. Удоволствие е да се работи с диригентите Кристиан Тилеман, Кент Нагано, Александро де Марки, Андрес Нелсънс, с режисьорите Джанкарло дел Монако, Йоханес Шааф, Петър Конвични, Хари Купфер. Участвала съм в постановки на Аугуст Евердинг, Отто Шенк, Жан-Пиер Понел. Всички тези световноизвестни личности и професионалисти допринесоха за по-нататъшното ми усъвършенстване като артист и личност.

- Над какво работите в момента?
- Подготвям докторантурата си в България.

- Какво е за вас семейството?
- Едно голямо предизвикателство. Най-близките ми успяват да изтръгнат от мен най-добрите и най-лошите страни на моя характер. Имам дъщеря лекарка и син студент по оперно пеене - вече самостоятелни, прекрасни млади хора, на които не спирам да се възхищавам.

- Как си отдъхвате и зареждате за всеки нов ден?
- Най-много обичам тишината. Тя ме отморява и зарежда с нова енергия.

- Участвате ли в благотворителни инициативи?
- Дарявала съм и дарявам хората с това, което на мен ми е дарено - гласа. Преди години многократно съм пяла на църковните богослужения на тогава новооснованата българска православна църква в Хамбург, която чества 10 годишен юбилей. Църковното пеене има своята специфика. Старая се в моето пеене да присъства молитвеният дух, който да предавам на хората по време на богослужение. Умея да правя красиви торти и обичам да изненадвам децата на събития, организирани от българската църковна общност в Хамбург. Участвам в благотворителни инициативи, когато имам възможност. През лятото занесох подарък на Дома за сираци в Нови хан. А сега, преди светлите празници, желая на всички здраве, мир, хармония, светлина в душите и любов в сърцата.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай