Вторник,

Любомир Левчев: Свободата е самотно занимание

От: Администратор -
A
A
A

Преди много години Любомир Левчев издаде стихосбирка под наслов "Звездите са мои". Веднага един друг поет го апострофира - Не, думите са твои! След броени дни големият творец навършва 80 години. Освен звездите и думите, той има и хиляди приятели и почитатели. Враговете също са негови, той обича и тях.

Преди месец реших да препрочета точно тази стихосбирка със звездите. Пазех антикварното издание като скъпа вещ. Беше след полунощ. Станах от леглото, знаех точно къде се намира в библиотеката, но книжката липсваше. Запалих всички лампи, рових къде ли не, но така и не я открих. Сигурно съм я дал на някого, или пък са я взели, без да питат, казах си.

Снощи, уважаеми читателю, намерих книгата под ... възглавницата си. Вече виждам присмехулните ви лица, но говоря истината. Някой, или нещо, реши, че поезията не може да изчезне. Някой, или нещо, реши, че звездите не може да са само негови.

В навечерието на големия му празник "Стандарт" му пожелава много здраве и нови полети.

- В навечерието на вашия юбилей - повече от 60 години творческа дейност, сигурно много хора ще си спомнят за вас. Колко от тях ще са истинските ви приятели?

- Думата "юбилей" ме смущава, затова позволете ми да започна с една уговорка: Юбилей е име на прастар празник, описан в Библията. Той се случва, когато ставаш на 50 години. Допускали се и 25, и 75-годишнини. А името на празника произлизало от надуването на тръбите, които го възвестяват. Този надуваем елемент ми е неприятен. Иначе ритуалите са много и са свързани с освобождаването на земя и роби. За мен отбелязването на рождения ден има смисъл като поклон пред приятелите и любимите същества, поклон пред Родината. Но въпросът ви е колко са били истинските ми приятели.

Да броиш приятелството

и истината ми се струва невъзможно и дори опитът е опасен. Аз съм запазил до днес една наивна черта - приемам непознатите за приятели. Това ми дава кураж да обичам света и живота.
- Животът на твореца невинаги е само нагоре, има и много мъка, разочарования и самота. Нобелистът Херман Хесе в "Игра на стъклени перли" пише, че белязаният от успеха често остава самотник. Приемате ли неговата идея?
- Приемам, защото съм го изпитал. Ще добавя, че намирам самотата и дори страданието за състояние, предизвикващо към творчество. В края на живота си Скот Фицджералд пише едно есе - откровение за ранния успех. Този успех, освен че е ранен, наранява.
- В "Тъжна светлина" - една от последните ви стихосбирки, споделяте:

Роден без рефрен,
Аз живях безвъзвратно.
Самотник сред ято.
Водач на миражи.

А при алчните жажди
нека друг да се върне.
За смъртта на надеждите
нека друг да разкаже.

Необикновен синтез от думи, мъдрост и истина. Бихте ли изживели отново трудния път през годините?
- Миналото на народите трябва да се пази, защото и то е пазител на мъдростта, завещана от историята. Разбира се, има минало, което отвращава и ти напразно молиш забравата да го погълне. За жалост човек е заобиколен от повторения, а щастливият миг е неповторим.
- В процеса на творчество утвърдихте в своите книги дневници интелектуализма, но и останахте един от самотните върхове в българската лирика, един от последните съвременни класици. Какво мислите за поетите, които са далеч от концептуалната, натоварена със смисъл поезия?
Позволявам си да ви задам този въпрос, защото днес всеки може да издаде книга, а фейсбук се превърна в мигновената трибуна. Не обезценява ли всичкото това множество от пишещи поетичното изкуство? Този стремеж на всяка цена да се покажеш пред другите не е ли противопоказен на големия творец?!

Опасни въпроси се задават на днешния интелектуален хоризонт: Има ли бъдеще книгата, изпреварена от все по-бързите електронни средства за масова комуникация? Моят издател в Ню Йорк - писателят Питър Купър, в интервю за български вестник казваше, че

книгата притежава
своя магия, която
я пази от гибел

Разбира се, има хора, които се пазят от книгата. Това е друг проблем. В библиотеката си държа една златиста книжка, лека като празна кутия. В нея вместо бонбони лежи единствен диск. Издателят "Мултимедия енциклопедия" ни уверява, че металната пластинка съдържа пълно събрание на съчиненията на Пушкин плюс всичко, свързано с него под общо заглавие "В огледалото на две столетия". Пушкин е жив, а техническата новост е остаряла до смърт. Но не бойте се, ще я смени друга новост. А поетът е незаменим. Книгата - също.

- Имах щастието, преди години, да ви интервюирам. Темата на разговора бе поезията, споделихте: "Бих желал поезията да си остане поезия, защото това би означавало, че човекът ще си остане човек". Във връзка с тенденциите в съвременната българска и световна лирика, където много често се търси ефектът от експеримента с думите, оставате ли верен на тази идея?
- Разбира се. Макар че съм бил причисляван към модернистите, вярвам, че човекът ще си остане обречен на истинската поезия. А тя - взаимно на него.
- Какво мислите за ролята на критиката, която в последните десетилетия не съществува, самите анализатори не намират трибуна, подобаваща оценка и са своеобразни самотници? Ще си позволя да ви цитирам, за да открием някакъв отговор все пак:

"Какво точно се случи?
Не зная.
Може би
Знанието победи мъдростта.
Количеството победи качеството.
Удоволствието победи щастието.
Безсрамието победи съвестта.
Всепозволеността -
Е.

Победи свободата"

(из "Смешни носталгии"- от стихосбирката "Кон със зелени крила")
- Преди години в една статия изразих своето убеждение, че най-хубавото нещо, което ни е донесла новата епоха - това е свободата на словото. Напоследък срещам по-скоро обратни мнения - недоволство от свободата на словото /свободно изразена/. Същевременно забелязал съм наистина, че критиката не проявява активност. Мисля, че разбирам вашата творческа болка. Предпазливо ще кажа: Критиката може свободно сама да решава своите проблеми. А свободата често е самотна.
- В едно интервю на Пенчо Ковачев от миналата година коментирате въпроса защо България няма все още Нобелов лауреат. Знаете ли, че номиниран за тази награда през 2013 година е поетът Иван Бързаков, автор на стихосбирките "Яростно в скръбта", "В съня над пропастта" и "Лумнали огньове". Поет, който живее в Америка от 40 години, голям учен, своеобразен гражданин на света. Какво мислите, дали все пак ще имаме някога Нобелов лауреат?
- Мисля, че в разговора с Пенчо Ковачев се пошегувах тъжно, че причините за липсата на Нобелов лауреат българин е в това, че рано ги убиват. Щом покажат чело над равнината, гибелта ги чака. Не познавам добре живота и творчеството на Бързаков, но от сърце му желая успех.
- Животът в България не е лек, а и светът вече не е същият. Трагично звучат думите ви от "Тъжна светлина":

Моят народ напуска себе си.
Тук е страната, където следите се губят.
Миналото е заровено живо.
Живи факли ме заслепяват.

Какви са прогнозите ви за България, за света?
- Търся трескаво оптимистично виждане за бъдещето. Но вие процитирахте доста тревожни неща, казани от мен. Какво да добавя?! Колкото пъти се обърна към средствата за масова информация, се сблъсквам с отчаянието и гнева на обикновените хора, а също - на интелектуалци и политици. Това е печалният днешен консенсус на България. Състоянието на страната ни е отчайващо, а се твърди, че тоталната криза е преодоляна. Нужни са гласове, които да казват истината и същевременно да дават на хората надежда.
- Прекрасно е, че творчеството ви се чете от толкова много хора! Каква е тайната на успеха, ще се съгласите ли с думите на великия Гьоте, че той е деветдесет и девет процента усилие и един процент талант?
- Да споря с Гьоте е смешно. Бил съм във Ваймар, в неговия дворец. Да, той е живял в истински дворец. Във всички случаи там е посрещал гостите си. Но е работил в гола стая и е пишел прав.
- Разбира се, 80 години са много за един човешки живот, но съвсем малко във Всемира. Споделете вашата равносметка за изминатия път с няколко думи.
- Когато бях изключен студент, съвсем искрено споделях с най-близките си хора, че не мисля да мога да живея повече от 30 години. Приятелите ми се шегуваха, че така съм подлъгал бъдещата си съпруга - художничката Дора Бонева. Днес оставям поне мислите ми да се разхождат като свободното слово във Всемира.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички