Чел съм Иван Вазов и Елиас Канети, който е българин, въпреки че е пишел на немски, казва прочутият испански романист
Лоренсо Силва, един от най-четените автори в днешна Испания, беше сред специалните гости на Панаира на книгата и на Литературния фестивал. Писателят, който притежава трите най-големи литературни награди в родината си - "Планета", "Надал" и "Примавера" - раздаде десетки автографи върху своята кримка "Знакът на меридиана" на "Изида". Ситуиран в съвременна Каталуния, романът разказва за общество, в което властват корупцията, мръсните пари и арогантни престъпници. Срещу тях се изправя съвременен Дон Кихот, мечтаещ за справедливост, и една невъзможна любов.
Изключителната си популярност Силва дължи на полицейската си серия от 8 сюжетно самостоятелни романа с главен герой Рубен Бевилакуа.
Лоренсо Силва е роден през 1966 г. в предградие на Мадрид. Завършил е право и в продължение на десет години работи като адвокат. Успоредно с това стартира и литературната му кариера. Още първите му книги са успешни и той обръща гръб на правото, за да се отдаде изцяло на писането. По някои от тях са заснети филми.
- Господин Силва, какво знаехте за България, преди да изберете българка за жертва във вашия роман?
- Имах известни познания за историята на страната ви. Бях чел някои от най-бележитите ви писатели - като Иван Вазов, чийто роман "Под игото" имам още от малък в превод на Бругера. Както и Елиас Канети, който все пак е бил българин, макар че е пишел на немски. Но наличието на жертва от български произход в романа е в контекста на имиграционния процес в Испания и който аз описвам в романите си. Всъщност за съвременна Испания се мисли заедно с имигрантите, които представляват повече от 10% от населението й днес. За съжаление, те са по-уязвими за някои криминални организации. Така че българката не е единствената чужденка, която става жертва на престъпление в книгите ми.
- Какво или кой ви провокира да изберете окончателно литературата пред правото?
- Винаги съм я предпочитал. Пиша литература, откакто бях на 13. Правото беше начин да си изкарвам хляба през всичките години, в които писането не ми носеше никакви финансови средства. То ме научи на много неща. Позволи ми да пътувам и да се запозная с интересни хора. Никога не съм очаквал, че мога да живея от писане. Едва когато започнах да печеля награди и да продавам книги, осъзнах, че няма проблем да се осланям на литературата - противно на предвижданията ми. И, естествено, избрах да се отдам на това, което винаги е било мое призвание.
- Съществуват ли прототипи на вашите герои - личности от съвременното общество на Испания? Има ли реална борба с корупцията, или всичко се замита под килима?
- Моите герои са плод на художествена измислица, но съществуват реални следователи, които са като тях - имат много сходен профил и качества, които благодарение на смелостта, компетентността и професионализма си са ключови фигури в разобличаването и преследването на могъщите корумпирани политици. Сега в Испания правосъдието се бори срещу корупцията. Полицаите са ефективни и всеотдайни помощници на съдиите. Друг е въпросът дали накрая ще бъдат осъдени всички, които трябва да понесат наказание. И дали ще се раздаде правосъдие със скоростта, която престъпления от такава тежест заслужават. В този момент
в испанските затвори има бивши министри и председатели
на регионални правителства. А скоро на скамейката ще седнат зетят и дъщерята на бившия крал - сестра и зет на настоящия монарх.
- Какво, според вас, ще се случи с Каталуния - непрекъснато се говори, че бъдещият референдум ще доведе до независимостта на областта от Мадрид?
- Движението, борещо се за независимост, ще се провали - вдъхновителите му допуснаха много грешки. От това да се примирят с корумпираните каталунски политици до това да се хвърлят в процес на отцепване, след като не са изкарали достатъчно категорични резултати в урните. Рано или късно ще се наложи да се измисли формула, по която да бъде проведено допитване сред каталунците. Убеден съм, че ако към него се подходи с необходимата интелигентност и лоялност, борещите се за независимост ще бъдат съкрушени.
Независимостта не е изгодна за никого
Освен за лидерите, които са заложили политическата си кариера на това приключение. А и някои други неща, които не могат да признаят.
- Как оценявате ситуацията в Европа - политическите катаклизми и хуманитарната криза с бежанците ще провалят ли нейното високо прокламирано обединяване?
- Европа е доказала, че е много ефективна и добронамерена към бизнеса, към капитала, който обича да се движи безпрепятствено. Но е много по-малко ефективна към хората - към насърчаването на солидарността и равенството между европейските граждани. И в реакциите към онези, които не са нейни граждани, които гладуват, живеят във война и са подложени на преследване. Ако не се стигне до единно мнение и заеме достойна позиция, означава, че европейският идеал се е провалил.
Парите не обединяват
нищо и никого. Те винаги мигрират натам, където могат да извлекат по-голяма печалба. Все по-често към Азия.
- До каква степен днес обществото в Испания е подвластно на религиите?
- Мнозинството от населението е католическо. Но на практика днес хората почти не са религиозни. Тези, които ходят на литургия в неделя, са все по-малко - предимно по-възрастните. Сред имигрантите има много мюсюлмани - около милион. Повечето произхождат от страните от Магреб - изповядват малики, което означава, че са сравнително толерантни. Въпреки че нараства броят на навлезлите уахабити и на други ислямски интегристи - дори на изповядващите джихадизъм. Естествено, съжителството с последните е трудно, защото
те са водени от агресивна идеология, основана на злоба и презрение към неверника
Реакцията е логична - ислямофобия в някои определени католически кръгове. Но като изключим тези крайни течения, съжителството между различните религии, между вярващи и невярващи е сравнително мирно и цивилизовано.
- Каква е позицията на интелектуалците в Испания - могат ли те да окажат влияние върху политиците?
- Според мен влиянието им е много малко. Политиците четат и слушат все по-рядко - освен гурутата си по демоскопия и електорална стратегия, които отново и отново ги тласкат към прости, популистки или направо демагогски послания. Както казваше сръбският писател Данило Киш, властимащият, когато се обръща към интелектуалеца, не желае съветник, както си мислят наивните интелектуалци - а шут, когото използва за убиване на скуката. Честно казано, съм скептичен по отношение на възможността интелектуалците да окажат влияние върху властта. Много по-голямо влияние има бизнесът, който им отпуска или им отказва заеми, с които да могат да оперират.
- Кой е по-силен у вас - човекът на точните науки като правото или човекът на въображението, на фикциите в изкуството и в литературата?
- Не вярвам много в зодиите, но съм Близнаци. Мога да бъда две неща едновременно и дори това ме кара да се забавлявам и ми доставя удоволствие. Харесвам въображението, но и дисциплината.
- Коя книга на друг писател ви развълнува най-много напоследък?
- Много тежката "Инструментал" - автобиографията на британския пианист Джеймс Роудс. Разказва за живота на човек, преживял непоправима травма, без евфемизми и украшения. И как музиката в неговия случай го е спасила.
- Как се забавлявате?
- Като чета хубава книга - без нищо повече. Обичам да ходя на кино, да гледам със семейството си хубав и талантливо изработен телевизионен сериал - като "В обувките на Сатаната" и "Къща от карти". Или да играя с децата си - с всеки според възрастта му. Не е едно и също да си играеш с дете на 14 - на колкото е синът ми, и на 2 - на колкото е дъщеря ми. И да пътувам. Това винаги обогатява.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
