Използваха Алма матер като футболна топка

Използваха Алма матер като футболна топка | StandartNews.com

Съжалявам за втория си мандат, признава бившият ректор проф. Иван Илчев

* Заклех се да не влизам в политиката, като гледах баща си
* И аз пробвах да назнача мениджър, но при този закон не вирее
* Не знам дали Ердоган си дава сметка, че си играе с огъня

- Проф. Илчев, според Вас каква бе причината за тази кална кампания преди изборите за ректор?

- Мисля, че в известен смисъл това нямаше връзка с университета. По-скоро беше някаква борба между групировки за техни собствени икономически интереси, които използваха университета като футболна топка. Много е недостойно, че в това участваха и някои преподаватели. Още по-недостойна е позицията на тези, които не се и подписваха. Но все пак за ректор бе избран човек, който е бил в 6 от 8-те години член на този ректорски екип. За членове на Академическия съвет бяха избрани всички досегашни заместник-ректори, които бяха кандидатствали за тази позиция. Което означава, че университетската общност не споделя това становище. Надявам се, че новият ректор ще работи в по-спокойна вътрешнополитическа обстановка, и вярвам, че ще съумее да задържи достойнството на университета.

- Вие посочихте в отчета си, че задълженията на СУ към НАП са малко под 285 000 лв. Откъде се появиха тези 14 млн., които бяха оповестени публично, имаше ли такова число?

- Имаше. Когато Симеон Дянков удари бюджета ни, се бяха натрупали задължения, които след това изплатихме. Трябваше или да направим това, или да не плащаме заплати като в БАН и да излезем на улиците. Но тази сума всъщност не бе вярна. Тя беше дошла от това, че Министерството на финансите и НАП май не си говорят. Ние още от миналата година, когато получихме подобни обвинения, започнахме да пишем писма: "Молим, проверете, защото тези суми ни се удържат директно от субсидията. Връщаме по 1 милион месечно". Веднъж върнахме 2,5 млн., когато имахме пари.

- Какви са пробойните за финансите на университета?

- Няма много пробойни, защото няма пари. За едно от нещата, които иска проф. Герджиков, мислим от около година и половина, но просто нямаме свободни средства. Нуждаем се от една централизирана финансова програма, с която самите декани и ръководството на университета да могат да следят в реално време какви разходи се правят. Ние сме голям университет с разхвърляни факултети и през последните години имаше много случаи, когато обявяваме обществена поръчка, следим колко сме платили, гледаме да не надхвърляме посочената сума - и в един момент започват да пристигат фактури, които са се забавили. И сумата скача. Една програма, която ще позволи това да се проследява детайлно и в реално време, ще облекчи много работата и ще спести средства. Програми от този тип струват доста скъпо. Последната година търсихме проекти, за да кандидатстваме, но не се появиха такива. А свободни пари няма откъде да вземем. Ние имаме държавна субсидия от 46 млн. лв. От тях директно за студентите отиват 10 млн. - за стипендии, общежития и столове. Остават 36 млн., а само заплатите са 52 млн. Държавната субсидия покрива някъде около 60% от заплатите.

- Това може би ще се промени с финансирането за качество...

- Проф. Герджиков беше изчислявал, че скокът на процентите, които се дават за качество, ще носи на Софийския университет около 1,5 млн., а това не решава проблема. А той е, че базисното финансиране е на много ниско ниво. Държавата не се осмелява въобще да повдигне въпроса за реалната стойност на обучението, да изчисли колко струва реално да се подготви един икономист, юрист или физик. Цифрите, които са в бюджета, са изсмукани от пръстите на чиновниците. Те нямат никаква връзка с реалността и никаква обосновка.

- Проф. Герджиков иска да назначи финансов мениджър. Вие мислили ли сте някога за такова решение?

- Не само съм го обмислял, аз съм го правил. По време на първия мандат бяхме създали длъжността помощник-ректор, който трябваше да прави точно това. Но се оказа, че при тази законова среда той не вирее. Няма как той да взема финансовите решения, а ректорът да подписва. Проф. Герджиков, доколкото разбирам, има предвид, че трябва да се лобира за промяна на закона. За това се говори отдавна. Когато Сергей Игнатов повдигна този въпрос, мисля, че аз бях единственият ректор, който го подкрепи.

- Какво не успяхте да свършите за тези 8 г.?

- О, много неща. Да речем защо трябва да използваме толкова часове за езиково обучение на студентите? В наше време те трябва да идват в университета езиково подготвени. Тъй като плащаме много пари на хонорувани преподаватели по езици, бях предложил да създадем Център за чуждоезиково обучение, в който студентите да си плащат. Водихме тежки преговори, но това не стана. Не се осъществиха някои бизнес начинания, от които университетът щеше да има полза. Но тук изигра роля цялостната обстановка в страната - от 8 г. мандат седем преминаха в криза. Разполагаме с огромна сграда срещу зала "Фестивална", строена за 100-годишнината на СУ. Била е предвидена за спортна зала. Оттогава строителството е замразено. През 8-те години на всеки 6 месеца сключвахме договори с една филмова компания да снимат българските сериали там. На кого ли не съм я предлагал да направим нещо съвместно. Лошото е, че идват хора с много идеи, но на принципа на Остап Бендер "Бензинът ваш - идеите наши". Канил съм и изпълнителния директор на "Албена", говорил съм с Бойко Борисов, когато беше кмет, с г-жа Фандъкова. Но там е сложно, защото в дивашките години, тоест 90-те, част от земята е върната на частни лица. И ситуацията стана като в пиесата на Лопе де Вега "Кучето на градинаря", което не яде сено, но и на другите не дава. Частниците ни блокират, но и те не могат да направят абсолютно нищо, защото по-голямата част от терена е наша. Когато беше министър Даниел Вълчев, ни отпуснаха една сграда в Жеравна, там разполагаме с няколко постройки, от които става великолепен конферентен център. Опитахме да го направим, отново не се получи. Бизнесът у нас не обича да инвестира предварително. Иска, ако има нещо готово, да може да го ползва. От времето на проф. Иван Лалов на брега на един от най-красивите язовири в Родопите имаме огромна сграда, от която става великолепна спортна база с лодки. И нея сме предлагали на кого ли не за съвместна дейност, включително на катарския посланик. От друга страна, има някои обнадеждаващи признаци. Миналата седмица едно от последните неща, които подписах като ректор, беше договор с един български бизнесмен за инвестиране на повече от половин милион лева за създаване на ново студио за телевизия "Алма матер". Като собствена грешка отчитам, че е трябвало да бъда по-настоятелен при търсенето на дарители и спонсори. Но аз и по характер не съм от молещите се хора.

- Съжалявате ли в личен план, че се заехте с това?

- Съжалявам за втория мандат. Аз поначало не исках да карам втори мандат, но просто беше такава ситуацията, трябваше да се явя на избори. Това, за което съжалявам, е че през тези 8 г. нямах дори не толкова време, а психологическата нагласа да се занимавам със собствената си научна работа. Трудно е да имаш вътрешно спокойствие, когато ти звънят и казват: "Шефе, спука се тръба", "Шефе, протече покривът", "Шефе, тука един наш преподавател го обвиняват в сексуален тормоз", "Шефе, влязла е полицията и гони някакъв крадец, какво да правим?". Разбира се, има немалко позитивни неща. Видях колко сложен организъм е университетът, запознах се с десетки интелигентни хора от други факултети, които съвсем безкористно работят за университета. Ако бях останал в рамките на моя факултет, никога нямаше да ги познавам. Освен това видях отблизо, че Софийският университет е единственият университет в България, който има международно признание и реноме. Показва го самият факт, че миналата година бе избран да бъде координационен център на китайско-европейската инициатива "16+1", а ректорът бе избран за президент на цялата инициатива, което никога не се е случвало преди това. Или това, че ректорът на СУ бе избран за президент на Балканската университетска асоциация.

- Отстъпихте обаче в една от международните класации...

- Преди ние бяхме между 650-то и 700-но място на тази класация. Сега сме между 700-но и 750-то. Но в тази класация преди бяха 20 000 университета, а сега са 24 000. А втората причина за слизането надолу е, че това е единствената класация, която взема предвид държавното финансиране на университета. Най-бедният от университетите в нашата група има 8 пъти по-висок бюджет от нашия. Ние сме най-бедните в тази класация. Ако се направи обратното - да се раздели финансирането на резултатите, сигурно ще сме в челната десетка. Интересни са медиите. Вторачили са се в нея... Своего рода мазохизъм. Но в изключително тежката класация, която е за наука, за 4 г. сме се придвижили от 846-то на 670-то място в света, работите на нашите преподаватели са най-високо цитирани в света от всички български институти, само СУ и БАН са над средното научно ниво на развитите държави и т.н.

- Какво ще правите оттук-нататък?

- Аз съм си взел неизползваната отпуска, която е дълга, до края на май. Надявам се да върша работата, която обичам - да пиша.

- Биха ли Ви изкушили с политика?

- Никога не са успявали. Освен това тук не е Япония. Там човек на 60 г. тръгва в политиката и казват: "Той е младо момче, ще направи чудеса". Тук е България, на тази възраст да тръгнеш в политиката е смешно.

- Много хора тръгват...

- Имат някакви амбиции. Аз лично не съм имал никакви, може би заради това, че съм гледал баща ми. Това ме накара да се закълна, че никога няма да вляза в политиката.

- Как ще коментирате ситуацията в Турция?

- Ердоган донякъде постигна една от целите си. Като провокира Кюрдската работническа партия да възобнови въоръжената си борба, той успя да възпре нарастването на легалното кюрдско движение и така се върна на власт. Само че, надарен с прекалено високо самочувствие, не зная доколко си дава сметката, че си играе с огъня. И двете световни войни започват с натрупването на дребни, взети сами за себе си маловажни събития. Зная, че по време на Карибската криза през 1962 г. Кенеди е чел книгата на Барбара Такмън "Августовски оръдия", която показва как великите държави влизат в Първата световна война дори и когато не я искат, та това го е накарало да бъде по-предпазлив в отношенията си с Хрушчов. Не зная доколко Ердоган има навика да чете.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай