Бизнесът ще води всеки пети час във вузовете

Бизнесът ще води всеки пети час във вузовете | StandartNews.com

Засилваме контрола в професионалните центрове с промени в закона, казва Милена Дамянова

 

 

Милена Дамянова оглавява комисията по образование и наука в парламента. Тя беше зам.-министър на просветата с ресор средно образование в първия кабинет на Бойко Борисов. Пред "Стандарт" тя коментира готвените промени в
средното професионално и висшето образование.

 

 

- Госпожо Дамянова, Вие внесохте в петък промени в Закона за висшето образование, които би трябвало да гарантират влизането на бизнеса в университетите. Какво представляват те?
- Даваме възможност на работодателите да участват цялостно в образователния процес, като в степента "Бакалавър" 10 на сто от общия хорариум на учебните часове от учебния план, с решение на факултетния съвет, ще може да се поеме от бизнеса, а в магистърска степен това са 20 на сто от часовете. От всички форуми, които и "Стандарт" като медия провежда, се вижда, че всяка индустрия поставя на първо място проблема с кадрите. Моето лично мнение винаги е било, че бизнесът трябва да получи възможност да формира кадрите си още в самия процес на обучение. В законопроекта се предвижда участие на бизнеса и в разработване на учебните програми, и в изпитните комисии. Нещо друго, което е изключително важно и което е предвидено в управленската програма на мнозинството в парламента, е включването на работодателите в постоянните комисии на Националната агенция за оценяване и акредитация. Цикълът е затворен, като сме се постарали да включим работодателите на всяко едно ниво. Това е важно и компаниите трябва да са наясно, че висшето образование не подготвя тесни специалисти точно за тяхното производство. Неговата задача е друга, но общата дейност между бизнеса и висшето училище създава бъдещи кадри, които не само имат академични познания, но вече са мотивирани да работят точно в това производство. Съвместната дейност трябва да започне още днес, а не да се чака поредния випуск. Затова аз и моите колеги решихме да не губим повече време и да внесем в парламента тази поправка.
- Министерският съвет прие в сряда промени в Закона за професионалното образование. Ще успеете ли да ги приемете до парламентарната ваканция и искате ли някаква допълнителна корекция в тях?
- Смело мога да кажа, че в голяма степен промените са факт отново по инициатива на парламента. Знаете, че преди няколко месеца имаше съвместно заседание на комисията по образованието и науката, на комисията по икономическа политика и туризъм и на комисията по труда и социалната политика в Народното събрание. Там бяха споделени различни мнения, позиции и практики относно въвеждането на дуалната система на образование, свързани с трудовите договори на учениците, със здравните осигуровки и други. Тогава всички 60 народни представители се обединихме, че нямаме повече време за дебати, които водим повече от 2 години, а ни трябват решения. Да, много е важно какъв точно договор ще сключат учениците, важни са осигуровките и отпуските им. Но това са проблеми, чието решение не бива да търпи отлагане, защото е време дуалната система да бъде прилагана и развита в национален план и във всеки един регион. Затова и поставихме срок на министерството на образованието до края на април да внесе в парламента промени в Закона за професионалното образование и обучение. Радвам се, че макар и с леко закъснение, той вече е факт и предстои да бъде разгледан в комисията през последната седмица на юли. Поздравявам министерството, че узря за поправката в сферата на защитените професии, защото когато предложих тези професии да бъдат определяни и на областно ниво още през 2014 година, тогавашният екип на МОН не беше съгласен. В крайна сметка говорим за регионален бизнес, за регионална политика и регионална заетост, и определянето на тези професии и на общинско, но и на областни ниво дава много повече възможности. Въвеждат се наставници в предприятията, в които се обучават учениците по дуалната система, определени са критерии за избора и изискване за обучение им. Става дума за детайли, но ето, че тези детайли се оказаха пречка пред дуалната система, която в страни като Германия, Швейцария и Австрия е доказала своята ефективност - и по отношение на намаляване на младежката безработица, и по отношение на осигуряването на кадри за различните индустрии. �
Що се отнася до промените в закона, които искаме да направим между първо и второ четене, те касаят Националната агенция за професионално образование и обучение. Знаете, че в момента в нейните правомощия е контролът на Центровете за професионално образование и обучение, а те са вече близо четири пъти повече от професионалните гимназии. Миналата седмица в моята приемна като народен представител имах среща с гражданин, който се обучава в такъв център, и не е доволен от качеството. Най-често тези обучения се организират за безработни хора, които разчитат на подготовката, за да могат след това да се върнат на пазара на труда. Самите фирми също имат нужда от тези кадри. Това означава, че трябва да се увеличи броят на хората, които осъществяват контрола върху тези центрове - аз лично не смятам, че 20 души са достатъчни, за да контролират над 1000 центъра в цялата страна. Самата Вие знаете, че числеността на едно регионално управление по образованието е по-голяма, а експертите там отговарят за много по-малък брой училища. Имаме и някои предложения от Националната агенция за професионално образование и обучение, които касаят облекчаването на административната тежест на фирмите, така че тези промени са в общия контекст на политиката на управляващото мнозинство.
- Вие сте един от вносителите на Закона за предучилищно и училищно образование. Две години след влизането му как мислите, сработи ли той и има ли нещо, което трябва да се промени?
- Не съм привърженик на поправки и заключения, които не се основават на анализ, аргументи и доказателства. Ето защо, знаете, че в закона самите ние записахме текст, който посочва, че две години след влизането му в сила се прави доклад от образователното министерство, който се внася в Народното събрание, относно постигането на целите и принципите, заложени в закона. Защото животът е много различен от това, което може да бъде описано в един нормативен акт. Очакваме МОН да ни предостави този доклад идните месеци – две години изтичат през август. Нека да видим какво трябва да се подобри, какво е постигнато, какви са предизвикателствата. Ние и сега следим процеса и в повечето случаи при определени придизвикателства, които се появяват в практиката, се оказва, че причината не е в закона и няма нужда от промяна. Основно проблемите са свързани с държавните образователни стандарти. Факт е, че не винаги на обществено ниво се прави разлика между стандартите и закона. Законът е рамката, но детайлите, свързани с образованието, са разписани в стандартите. Още в началото на учебната година започнахме промени в тези стандарти, за което поздравявам министър Вълчев. Това е и ангажимент, който в ГЕРБ поехме и по време на предизборната кампания. Защото, смея да твърдя, че стандартите не бяха разработени по най-адекватния начин от предишния екип на министерството по време на втория ни мандат.
- Министър Вълчев се кани да предложи и допълнителни поправки в Закона за висшето образование, които да накарат ректорите да бъдат по-отговорни. Вие как гледате на тази идея?
- Министър Красимир Вълчев пое ангажимент проект на тези поправки да бъде разработен до края на септември. Измененията касаят не само управлението на висшите училища, но и процеса на акредитация. Защото, по мое лично мнение, промяната в системата на акредитация е дори много по-важна от управлението на висшите училища. В крайна сметка това е качеството. Първата стъпка я правим сега с включването на работодателите в постоянните комисии, които да акредитират и оценяват висшите училища, предстои да включим и международни експерти. Знам, че и Националната агенция за оценяване и акредитация вече има предложения за конкретни текстове
- Какви конкретни промени очаквате? Сега всички вузове имат почти еднакво високи оценки.
- Да, сега всички висши училища получават оценка, която е в горната зона на скалата. Винаги съм смятала, че трябва да се намери начин да бъдат обединени институционалната и програмната акредитация на университетите, или поне процесът трябва да бъде облекчен така, че висшите училища да не са в един постоянен процес на акредитиране. От това са недоволни и студенти, и преподаватели във висшите училища, а и обществото, защото накрая резултатът не винаги е този, който сме очаквали, а най-важното е да имаме мотивирани преподаватели и млади хора, които да предпочитат българските висши училища пред тези в другите държави.

Стела Стоянова

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай