Българите в Украйна не сме по барикадите

Старите са за Русия, но младите гледат към Европа, казва Антон Киссе

Българите в Украйна не сме по барикадите | StandartNews.com

Антон Иванович Киссе е единственият български депутат във Върховната Рада на Украйна. Роден е на 10 октомври 1958 г. в село Евгеновка, Одеска област. Завършва Одеския педагогически университет и Одеската юридическа академия. В периодите 1990-1998 г. и 2006-2012 г. е депутат в Одеския областен съвет, а през 1998-2004 г. депутат в Одеския градски съвет. През 2004 г. и 2012 г. е избран за депутат във Върховната Рада. Киссе е председател на Конгреса на българите в Украйна.


- Г-н Киссе, как върви работата на Върховната Рада след свалянето от власт на президента Виктор Янукович и формирането на ново правителство в Украйна?

 

- Депутатите във Върховната Рада с конституционно мнозинство (от всички партии) дадохме картбланш на новата власт. Новият Министерски съвет получи напълно легитимна подкрепа и започна да изпълнява задълженията си. Разбира се, сегашните проблеми на Украйна с Русия не ни дават възможност да разглеждаме икономическите въпроси. Парламентът и правителството се занимават с политическа работа. Напрегната е ситуацията както в Крим, така и в Югоизточна Украйна - има протести дори и в Одеса.

 

- Съществува ли напрежение в районите, населени с българи?

 

- Сега пътувам из Бесарабия - посетих Измаил и Болград. Спокойно е, няма напрежение както в Одеса, Крим, Донецк и Киев. При нас няма протестиращи. Естествено хората се вълнуват, тъй като ситуацията като цяло в Украйна е напрегната. Те реагират на всички новини. Преди време имаше заплашителни изявления от недържавни румънски организации, които предизвикаха по-сериозно напрежение. Българите бяха тръгнали да създават собствени дружини за самозащита, но слава Богу, напрежението спадна. Ситуацията е под контрол, спокойна и управляема.

 

- В много области имаше протести, събаряха паметниците на Ленин. При вас имаше ли подобни събития?

 

- Имаше желания от страна на десните сили да бутнат паметника на Ленин в Болград, но те побягнаха, тъй като градът се надигна срещу тях. Имаше два-три опита и на други места, но те бързо разбраха, че няма смисъл да го правят. Има процедура, по която се поставят и премахват паметници. Това е в компетенциите на градските, районните и селските съвети, другото е бандитизъм. В Бесарабия законната власт си е на мястото, никъде няма паралелни властови структури. Народът живее нормално, започна сеитбата и подрязването на лозята. Добре, че си имат работа, която да ги отвлича от гледането на телевизия. Защото телевизиите от всички страни само нагнетяват напрежението.

 

- Украинското общество е разделено за посоката, в която да тръгне - към ЕС или към Митническия съюз на Русия. Какво мислят българите?

 

- Трябва да признаем, че мнозинството от българите в Украйна са настроени проруски. Това отношение е нормално и се оформило под влияние на историческите фактори, в него обаче не присъства никакъв радикализъм. Руските войски освобождават България, а в Бесарабия още по-рано се раздава земя на българите, дават им възможност да избягат от османските войски и да си построят къщи, освобождават ги от данъци и т.н. Добро е отношението към Русия и на останалите народности в Бесарабия - гагаузи, албанци и молдовци. Има известен прогрес - младежта гледа повече към Евросъюза. Важното е на хората да се предложат не само хубави думи и обещания за светло бъдеще, но и конкретни работи да се вършат. Именно тези конкретни работи не достигат до нашия край.

 

- Правителството в Киев обвини Русия във военна инвазия и опит за отделяне на Крим. Как българската общност посреща тези събития?

 

- Българите в Украйна са единни, трябва да се запази териториалната цялост на страната. Други мнения не съм чул. Ще видим занапред как ще се развие конфликтът. Парламентът вчера прие необходимите решения - обърнахме се към държавите гаранти за целостта и сигурността на Украйна - САЩ, Великобритания и Русия. Приехме и обръщение към руския парламент. Разчитаме на хората, които имат добри връзки с Русия (включително бившите президенти на Украйна), да започнат преговори, да се превърнат в мост между двете страни и да отведат разговорите в руслото на мира заедно с дипломатите.

 

- Изглежда, вие сте оптимист за решаването на кризата между Украйна и Русия.

 

- Ситуацията вече малко се поуспокои. Оптимист съм, защото не вярвам, че християнски народи и братски държави могат да воюват едни срещу други. Това е нонсенс и абсурд. Смятам, че здравият разум ще възтържествува.

 

- Радата отмени закона, който даваше на руския статуса на регионален език. Това решение обаче премахва и статуса на българския като регионален език. Какво мислите за този ход на новата власт?

 

- Ограниченията касаят и други езици като унгарски, румънски, молдовски, гагаузки и т.н. Новите управници настъпиха същата мотика като предишните - приеха, каквото им изнася, в нарушение на процедурата. В залата нямаше достатъчно депутати, дори и аз не знаех, че ще се гласува този закон. Беше внесен мълниеносно и приет преждевременно. Законът не беше особено ефективен, но имаше значение, тъй като българският стана регионален език в Болград и Кубей. Даде настроение и самочувствие в районите, където 60-80 процента от населението е българско. Отмяната на Закона за езиковата политика създаде напрежение и повод за засилване на противопоставянето. Това не биваше да се допуска. Обърнах се към и. д. президента на Украйна Александър Турчинов с молба да не подписва закона и да му наложи вето. (Вчера Турчинов се съобрази с призива и отказа да обнародва закона - б.р.). Президентското вето би дало сигурност на хората. Освен това във Върховната Рада вече работи специална комисия върху нов закон за езиците на Украйна, като в работната група участва и наш български представител. Все пак не биваше да се отменя сегашният закон, преди да е готов новият, тъй като се създаде недоброжелателно отношение, в това число и от българите.

 

- Редица медии съобщават, че в Радата в Киев се разхождат въоръжени отряди за самоотбрана и че законите се гласуват под дулата на улични милиции. Вярно ли е?

 

- Безусловно, все още има митингуващи на Майдана и в Киев. Не е вярно, че заседаваме под дула, но определено има напрежение, тъй като постоянно в сградата на Радата има протестиращи. Вчера на закрито заседание обсъдихме положението и нещата вече се стабилизират. Полицията и специалните служби започнаха да работят по-ефективно. Има много групи, самозванци и направо бандитски формирования, които нямат никакво отношение нито към протестиращите, нито към властта, нито към опозицията, нито към нищо. Има навсякъде хора, които използват подобни ситуации, за да грабят и да създават проблеми. С групите, които извършват криминални престъпления, трябва да се заеме полицията, която засега не се справя с тези задачи.

 

- Как виждате ролята на България в кризата?

 

- Много активно работи българското посолство. Току-що обсъдихме ситуацията с посланика Красимир Минчев и с външния министър Кристиан Вигенин. (Българският външен министър вчера замина на посещение в Киев и Одеса - б.р.) Разговаряме лично с него по всички въпроси и министърът непрекъснато се интересува какво се случва при нас и каква подкрепа ни е необходима. Ако имаме нужда, с радост ще се обърнем към България. Във всички наши градове имаме хора, които непрекъснато ни докладват за нарушения на реда или за появата на екстремистки настроения. Ако има проблеми, веднага ще реагираме.

 

- Как се отнасяте към присъствието на руски войници в Крим и какво бихте казали на президента Владимир Путин?

 

- Ние сме граждани на Украйна. Нито една страна, дори и най-приятелската, няма право налага ред в нашата държава. Проблемите, които имаме, трябва да ги решим сами. Ако имаме нужда от помощ, знаем към кого да се обърнем.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай