Новата книга на бившия вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков - Europe's Growth Challenge, бе класирана сред петимата финалисти за супер престижната награда "Хайек". Икономическият труд, който отново е в съавторство с известния шведски икономист Андерс Аслунд, излезе от печат в края на миналата година с клеймото на Оксфордското университетско издателство. У нас ще се появи напролет под заглавието "Предизвикателства на растежа в Европа".
Наградата "Хайек" на Манхатънския институт е най-престижното отличие за икономическа литература в света. То се дава за книги, които най-добре отразяват визията на австрийския икономист Фридрих Хайек за икономическа и индивидуална свобода.
Политически философ и Нобелов лауреат (1974 г.), Хайек e автор на основополагащи трудове като "Пътят към робството" и "Конституция на свободата". Хайек е ключова фигура във възраждането през 20 век на класическия либерализъм. Наградата "Хайек", чиято парична стойност се равнява на 50 000 долара, е сред най-щедрите по рода си в света. Тя е учредена като знак на признание към Хайек и за да бъдат насърчени други учени да следват неговия пример. Победителят се избира от комитет от уважавани икономисти, журналисти и учени и се съобщава по време на престижна лекция в Ню Йорк. Тазгодишният носител на наградата "Хайек" ще стане ясен през юни.
- Г-н Дянков, новата Ви книга - "Икономическите предизвикателства пред Европа" е сред финалистите за изключително престижната награда "Хайек". Какви проблеми разглеждате в нея?
- Тя донякъде е продължение на първата ми книга - "Кризата в Европа. Поглед отвътре". Докато тя разглеждаше въпросите как Европа се справя с икономическата и с финансовата криза и изследваше кризата в еврозоната, то сегашният ми труд гледа напред. След като вече сме преодолели икономическата и финансова криза, след като световната икономика върви, а икономиката в Европа се справя сравнително добре, какви са новите предизвикателства пред икономиката на Европейския съюз. Книгата разглежда проблеми изцяло в Европейския съюз.
- Какви са следващите предизвикателства?
- Три основни. Първото и най-важно, за което България е може би един от най-ярките примери, е демографията. От 2015 г. насам всички страни членки на Европейския съюз без изключение вече са с отрицателна демография. До 2015 г. Испания беше единствената, която все още имаше някакъв растеж. Днес вече навсякъде в ЕС населението намалява. В няколко държави особено Естония, Латвия и България населението намалява най-бързо. И това дава огромен отрицателен ефект върху икономическия растеж. За да расте една икономика, трябват работници, хора, които да произвеждат.
Второто голямо предизвикателство е липсата на общ финансов пазар. И то не само финансов, а като цяло пазар за финансиране и на фирмите, и на гражданите. Със старта на тази комисия, оглавявана от Жан-Клод Юнкер, това беше заложено като основна политика, с която да се запомни комисията. В първите две години - преди Брекзит, докато англичаните все още бяха активни и докато Кристалина Георгиева беше активна в Европейската комисия като вицепрезидента, който отговаряше за част от финансовите политики, наистина се вървеше бързо към интеграция във финансовата сфера. Но след Брекзит нещата се промениха.
- Какво означава това за компаниите?
- Фирмите от която и да е държава, примерно в България, биха могли на равни начала да участват във взимането на банкови кредити или да участват въобще във финансовите пазари във всяка друга от останалите държави на Европа. В момента това не е така. Всяка страна си има собствени банкови и небанкови финансови пазари, което прави процеса на кредитиране много по-скъп. За съжаление след Брекзит завършването на финансовата интеграция стана невъзможно - поне не в мандата на тази комисия. Трябва да се работи по темата и да се чака следващата комисия.
- Кое е третото предизвикателство пред Европа?
- То донякъде е свързано с липсата на интеграция, но също така и на образование - Европа драматично изостава в технологичните сфери спрямо Америка и Азия. Докато преди 10-15 години една значителна част от технологичните фирми като Скайп и Шазам, например, идваха от Европа, поне първоначално, сега все повече изоставаме.
- Защо, каква е причината?
- Подробно я разглеждаме в книгата. Липсват инвестиции в университетско образование, фокусирано върху високите технологии. Отделно се къса връзката между това образование и приложението му. Затова и съответните държави, и Европейският съюз трябва да финансират тази приложна дейност.
- Давате ли в книгата си формула за решение на тези три глобални проблема пред Европейския съюз?
- Книгата според нас ще се запомни с това, че посочваме предизвикателството, но веднага след това казваме и по какви начини, с какви политики може да се намери решение на проблема или поне да се намали негативният му ефект. В книгата глава по глава се описва как различни държави решават проблемите сами в Европа и как нашите конкуренти в Азия и в САЩ се справят така, че да се поучим от тях.
- България присъства ли в книгата?
- България е във всяка глава и като добри примери - данъчна система, където ние сме един от добрите примери в Европа, и като проблеми - демографията, липсата на среда във висшето образование за развитие на повече технологични фирми. Част от решенията, които се дават, са специфични за отделни държави или за група държави. Така че и нашето правителство може да намери конкретни решения в тази книга.
- Правителството осигури близо 650 милиона за образователна инфраструктура. Как тя може да изпълни със съдържание, така че страната ни да отговори трите нови предизвикателства?
- Да се отпускат повече пари за образование в България е безкрайно необходимо. Това много ще помогне, но ефектът ще се прояви след години. Образованието е специфична сфера. Когато инвестираш сега, ще видиш положителните резултати след 5 до 10 години.
По време на кризата на еврозоната много млади хора напуснаха България. Очакваше се, че след кризата този процес ще спре, както стана в Централна Европа - Полша, Унгария, Словакия и т.н. В България обаче това не се случи. Вече две години имаме добър икономически растеж, но хора в работна възраст, продължават да напускат страната. Особено хора от Северна България - Разград, Шумен, Плевен, Търново, Ловеч и т.н. Това е основната тема в момента - как да се създадат работни места и от частния сектор, и от държавата, за да може тези хора да чувстват, че имат смислена работа и бъдеще тук, в градовете си, докато системата на образование започне да изкарва нови кадри, които да мислят или да създават високи технологии. Оказва се, че когато някой в работоспособна възраст напусне в държавата си, шансът за връщането му е 20 %. Това важи не само за България - за всички страни от Европа. И в книгата посочваме конкретни данни.
Затова за мен основното в момента е да се опитаме да създадем условия за развитие за хората там, където са. Главно в Северна България, но и в части от Южна България - Смолянско, Пазарджишко, откъдето също масово в момента напускат страната.
- А има ли отговор на въпроса как да се създадат такива условия. Правителството в момента акцентира върху развитие на професионалното образование. Това решение ли е?
- Професионалното образование ще помогне много и е добре, че правителството се фокусира върху това, но, както казвам, то помага за следващото поколение. Разбира се, ние сме длъжни го запазим. Но е важното да задържим тези, които сега напускат България - хора на 30-35-40 години, които имат добро образование и голям потенциал. Защото за тях проблемът не е липса на образование, а липса на работа.
- Как може да се създаде работа?
- Като строим магистрали, Дунав мост 2, като мислим да технологични и бизнес паркове, за индустриални зони и привличане на инвеститори в регионите. Това е работа и на местната, и на централната власт. Няма как частният сектор да се справи сам.
- Кабинетът си постави за цел до края на българското председателство на Съвета на ЕС да сме влезли в чакалнята на еврозоната. Изпълнимо ли е?
- Да, изпълнимо е. България е готова за влизане в чакалнята на еврозоната. Просто трябва да се каже твърдо - вървим напред. И да се заяви ясно на Европа: всички показатели, които трябва да се изпълнят, отдавна сме ги изпълнили. Така че те трябва да ни приемат, ако вярват в правилата, които сами са си създали. И аз съм твърдо убеден, че Европа ще направи това. В самата България, обаче, според мен, трябва и правителство, и бизнес, и академичните среди, и университетските преподаватели да са много по-активни, да обясняват плюсовете и евентуалните минуси от влизането ни в еврозоната. В момента, за разлика от други държави, не виждам такъв разговор в България.
- Какво показва практиката в другите държави - вдига ли се инфлацията при приемане на еврото?
- В държави, които нямат валутен борд - Словакия, например, в първата година инфлацията се вдига близо 9-10 %, но веднага след това пада. В държави като България обаче това не може да се случи заради валутния борд. В Естония, Латвия, Литва, които влязоха след валутен борд, инфлацията се вдигна около 3-4 %. За България това всъщност би било благоприятно, защото с малка инфлация се вдигат и доходите. Така че инфлацията не би трябвало да е сериозна тема, ако се обясни добре.
- Тоест не се очаква вдигане на цените?
- Не. Ще се вдигнат малко цените, но ще се вдигнат и заплатите.
- Какви проблеми третират другите книги финалисти за награда "Хайек"?
- Една от тях - "Машини. Платформи. Хора", за мен е много интересна. Автор е шведският икономист Ерик Бриньолфсон. Той поставя въпроса дали въобще след 15-20 години ще има работни места за хора или всичко ще се прави от роботи. Леко предизвикателно, разбира се, го казва. Но с данни и с интервюта чертае тази апокалиптичната картина, че със съвсем малко изключения роботите ще са заели работните места на хората. И отсега правителствата трябва да мислят какво да направят.
- Всички професии ли ще изчезнат според него?
- В книгата му се казва, че няколко професии няма нужда да се притесняват, защото са най-запазени.
- Кои са те?
- Двете най-интересни за мен са политици и журналисти. Според Ерик Бриньолфсон тези професии робот не може да ги упражнява, защото по никакъв начин не може да разбере как се прави политика. Така че политиците са запазени. А при журналистите - колкото и повече възможности да има за събиране на информация, все пак крайната стъпка - да се напише добра статия, я извършва човек. Журналистът е този, който трябва да осмисли всичко и да го предаде вярно на разбираем за хората език.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
